Обявената от премиера „мегаструктура“ и идеята за „единен контролен орган“ по пътна безопасност всъщност представляват административна конструкция, която според Института за пътна безопасност (ИПБ) няма да доведе до реално намаляване на жертвите по пътищата. Това се посочва в остро становище на експертите от ИПБ по повод представения от правителството план за действие.
Държавата сменя подхода, представи революционен план: Ще спира риска преди катастрофата (ВИДЕО)
Мегаструктура без реална промяна
Според експертите зад заявените от управляващите революционни промени не се крие създаването на действително нов и единен орган. Вместо това се предвижда административно преструктуриране на Националното тол управление, при което функциите му ще бъдат разпределени между МВР и Министерството на транспорта и съобщенията (МТС).
От ИПБ определят това като по-скоро механично преразпределение на административен ресурс, отколкото като реформа на системата. По същество, твърдят експертите, става дума за преместване на служители, техника и компютри от една държавна структура в друга, без да се променя начинът, по който се управлява пътната безопасност.
Ключова промяна, която остава извън публичните послания
От Института обръщат внимание и на друго съществено обстоятелство, което според тях остава премълчано от управляващите. В самия план е записана точка 1.1, която предвижда Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) да се превърне в проактивна структура.
Предвижда се агенцията да има ролята на орган, който управлява риска и определя насочването на публичните средства към най-опасните участъци от пътната мрежа. Именно тази промяна експертите определят като фундаментална, тъй като предполага различен подход към цялостната система за пътна безопасност.
Според ИПБ обаче премиерът не е акцентирал публично върху тази част от плана, което поражда сериозни въпроси относно намеренията на правителството. От Института изразяват съмнение дали заложената промяна действително ще бъде реализирана, а не просто ще остане като запис в административен документ.
Три основни дефицита в правителствения план
В становището си експертите от ИПБ посочват три фундаментални липси, които според тях поставят под въпрос ефективността на цялата правителствена инициатива.
Липса на конкретни резултати: В документа не е определена ясна и измерима цел за намаляване на броя на загиналите и ранените при пътни инциденти. Не е посочено например с какъв процент трябва да спадне броят на жертвите вследствие на предприетите мерки.
Липса на срокове: Планът не дава достатъчно ясна времева рамка, в която обществото да може да очаква конкретен резултат. Според експертите е необходимо да бъде ясно кога мерките трябва да започнат да дават реален ефект и в какъв период ще бъде отчетено тяхното изпълнение.
Липса на отговорност: Най-същественият проблем според ИПБ е отсъствието на ясно определен носител на персонална и институционална отговорност за резултатите в областта на пътната безопасност. Отново не става ясно коя конкретна институция и кой отговорен ръководител ще бъдат държани отговорни, ако поставените цели не бъдат постигнати.
Преместването на чиновници не решава проблемите на пътя
От Института за пътна безопасност подчертават, че едно административно преразпределение само по себе си не може да промени реалната ситуация по пътищата.
Преместването на служители от една институция в друга няма да намали скоростта, няма да предотврати поведението на пияни и дрогирани шофьори и няма автоматично да повиши надеждността на информацията, която се получава от камерите за контрол.
Според експертите истинската ефективност на една система за пътна безопасност зависи не от това къде се намират администрацията и техническото оборудване, а от това дали институциите работят в единна система, разполагат с достоверни данни, идентифицират реалните рискове и носят ясна отговорност за резултатите.
Камери, глоби и събираемост вместо политика за спасяване на животи
В заключението си ИПБ отправя сериозна критика към начина, по който правителството представя планираната промяна. Според експертите зад понятието „мегареформа“ се откроява разбирането, че пътната безопасност се свежда преди всичко до контрол чрез камери, увеличаване на глобите и по-висока събираемост.
Този подход, според Института, пропуска основния въпрос – как конкретните действия ще доведат до по-малко загинали и ранени на пътя.
Експертите настояват пътната безопасност да бъде разглеждана като система за предотвратяване на смъртта и тежките травми, а не единствено като административен механизъм за контрол и санкции. Именно липсата на измерими цели, конкретни срокове и ясно разпределена отговорност според тях превръща заявената от правителството промяна в поредното административно преструктуриране, което рискува да не доведе до реален резултат за човешкия живот на пътя.
