От Нова година влезли промени в Закона за ДДС предизвикват объркване сред данъчните, счетоводители и одитори, като оставят повече въпроси, отколкото яснота за това какви данъци трябва да се събират от инфлуенсъри и наемодатели на имоти.

Промените въвеждат нови правила за регистрация по ДДС, като прагът на дохода остава 51 130 евро годишно.

Положителна промяна е, че този оборот вече се отчита за една календарна година, вместо за 12 месеца назад. Това означава, че доход от 51 000 евро през декември и допълнителни 1 000 евро през януари няма да води до задължителна регистрация по ДДС.

Най-силно засегнати са създателите на съдържание в интернет – т.нар. инфлуенсъри, които получават доходи директно от последователи или публика.

„Става дума за съдържание в YouTube, но и за онлайн събития като уебинари и обучителни курсове, когато сред зрителите има българи от чужбина“, обяснява данъчният експерт Марина Мучакова.

Преди тези плащания задължително се облагали с ДДС, но сега се въвежда хибриден режим, според това дали лицето, което плаща за съдържанието, е данъчно задължено или не.

„Повечето създатели на съдържание няма как да проверят човека, който им е пуснал пари по PayPal или Revolut. Това оставя голяма вероятност доходът да не бъде обложен правилно, което може да доведе до санкции по принципа „Който плаща лошо, плаща два пъти““, добавя Мучакова.

Сериозен проблем се очертава и за хората, получаващи доходи от наем на недвижим имот.

Поради буквални преводи на текстове от евродиректива не е ясно дали тези доходи влизат в общия оборот за регистрация по ДДС.

„Проблемът идва от една думичка в закона – дали наемът е доставка на стока или доставка на услуга. От това зависи дали ще се смята за общ оборот“, обяснява Мучакова.

Тя дава пример с лице, което е получило 40 000 евро от продажба на акции или злато и допълнително 12 000 евро от наем на имот. При едното тълкуване това лице трябва да се регистрира по ДДС, при другото – не.

„Това ще доведе до огромни административни и съдебни промени. Надеждата на експертната общност е НАП да даде бързо разяснение, но не просто чрез новина на сайта си, а чрез промяна в Правилника за прилагане на закона, така че разяснението да има юридическа тежест“, казва Мучакова.

Източник: Телеграф