Бойно поле, доминирано от напълно автономни дронове, способни сами да избират и поразяват цели без човешка намеса, звучи като сюжет от дистопичен научнофантастичен филм. И макар този сценарий все още да не е реалност, конфликтът между Русия и Украйна премести съвременната война с още една стъпка в тази посока.

През последните години и двете държави използват в бойни действия полуавтономни дронове и бързо надпреварват към създаването на напълно автономни безпилотни летателни апарати.

Предвид тези развития и темпото, с което Русия и Украйна произвеждат дронове, в рамките на следващите няколко години е напълно възможно на бойното поле да действат стотици или дори хиляди напълно автономни дронове. Технологиите, които стоят в основата на автономната война обаче, рискуват да изпреварят руските и украинските механизми за запазване на някаква форма на човешки контрол върху оръжията.

Стимулите на бойното поле за използване на все повече автономни дронове могат напълно да изместят човешките решения при избора на цели – решения, свързани с използването на пропорционална сила, избягването на удари по цивилни и ограничаването на съпътстващите щети.

Постепенното настъпление на дроновата война

И Украйна, и Русия все повече поставят акцент върху използването и производството на дронове, откакто войната започна през февруари 2022 г. В началото Русия не беше способна да произвежда достатъчно голям брой еднопосочни ударни дронове и се обърна към Техеран за технологична помощ, а впоследствие постепенно изгради собствен производствен капацитет. Украйна разполагаше със зараждаща се дронова индустрия и я разви чрез частни отбранителни компании и технологични иновации.

С напредването на войната и двете страни започнаха да добавят автономни функции към вече съществуващи дронове, както и да разработват нови апарати с автономни способности. По-конкретно, Русия и Украйна вече използват на бойното поле дронове с автономни функции, базирани на изкуствен интелект, които могат да разпознават цели, да се ориентират и сами да насочват полета си към тях.

През ноември 2025 г. украински FPV дрон използва система за насочване с помощта на изкуствен интелект, за да порази вероятно руски танк, след като комуникационната връзка между дрона и оператора му е била прекъсната. Човешки оператор е избрал целта, но самият дрон е извършил насочването в последната фаза на атаката.

Няма надеждни оценки за броя на подобни дронове, използвани на бойното поле. Съобщенията за тяхното използване обаче показват, че те представляват само малък процент от милионите дронове, които двете страни са използвали досега.

В по-напредналия край на спектъра Русия по сведения е използвала поне един модел напълно автономен безпилотен летателен апарат в началото на 2025 г. Украински анализ на пленени руски дронове V2U е разкрил малък компютър Nvidia, предназначен да изпълнява софтуер за вземане на решения с помощта на изкуствен интелект. При варианти, открити в края на 2025 г., вече липсват външните комуникационни системи, които биха подсказвали за управление от оператор.

Автономно избиране на цели

Техническите системи на V2U са конфигурирани така, че след изстрелването дронът да може самостоятелно да избира и поразява цели без намесата на оператор.

Обикновено човешки оператори са избирали конкретните цели или районите за нанасяне на удари по морални съображения, което подчертава значението на способността на V2U да изпълнява подобни мисии автономно.

Бордният изкуствен интелект използва компютърно зрение, което позволява на дрона да анализира изображенията от собствените си сензори. Той може автономно да разпознава обекти, да ги проследява, да се ориентира и да избира потенциални цели.

През юли Русия използва в бойни действия друг дрон с изкуствен интелект, който демонстрира по-ограничена форма на автономно избиране на целта. При удара срещу бензиностанция в Запорожка област загинаха трима украински цивилни. Човешки оператори са избрали бензиностанцията като район на удара, докато бордовият софтуер самостоятелно е избрал конкретната точка за поразяване.

Русия също така интегрира подобна технология в различни версии на своите безпилотни летателни апарати от серията „Геран“, базирани на иранския делтавиден ударен дрон Shaheed-136. Някои „Геран“ разполагат със система за насочване, която позволява на бордовия компютър да насочва дрона в последната фаза на полета, след като човешки оператор първоначално е избрал целта.

Украйна, от своя страна, се фокусира върху модулни системи, управлявани от изкуствен интелект, включително чипове с вграден софтуер и понякога камери, които могат да бъдат инсталирани върху широк спектър от дронове и други платформи. Украинските сили вече използват дронове, които разпознават цели чрез бордов изкуствен интелект и ги насочват към тях в последната фаза на полета.

Един такъв модул проследява целите и насочва дрона през последните 500 метра до тях. Компанията, която произвежда компютъра, рекламира по-усъвършенствани модули, които според нея ще осигурят допълнителна и дори пълна автономност.

Украйна твърди, че е използвала на бойното поле и по-усъвършенствани автономни дронове. Бившият министър на отбраната Михайло Федоров заяви през юли, че Украйна е използвала дрон, който автономно избира цели и няма радиовръзка с човешки пилот при удари по руски позиции в окупирания Крим, извършени на неуточнена дата. Той добави, че Украйна не е започнала масово производство на този дрон.

Според съобщения Украйна е използвала и това, което е определяно като напълно автономни квадрокоптерни дронове още преди две години срещу руските сили край Бахмут, при което са загинали руски военнослужещи. Фактът, че дроновете са били предварително програмирани обаче, повдига въпроси дали действително са избирали целите си самостоятелно.

Предимства на бойното поле и етични опасения

Руските и украинските дронове с автономни способности вече оказват влияние върху бойните действия, въпреки че Киев и Москва все още не са използвали най-напредналите системи в големи количества.

Ползите от използването им са очевидни. Дроновете с автономни функции са по-малко зависими от комуникационни връзки и могат да продължат да изпълняват задачите си въпреки заглушаването и други форми на електронна война. Тези способности улесняват нанасянето на удари дълбоко на територията на противника.

Автономната навигация и насочването в последната част от полета също могат да подобрят способността на дроновете да поразяват движещи се цели. Масовото използване на напълно автономни дронове би могло да намали броя на хората, необходими за управлението на голям брой апарати.

Но автономните дронове пораждат сериозни етични въпроси.

Основен риск е развитието и използването на тази технология да изпревари способността на Русия и Украйна да поддържат някаква форма на човешки контрол върху автономните оръжия. Правилата на украинското Министерство на отбраната изискват човек да участва във вземането на решения при „бойни“ действия, което означава, че хората проверяват целите в „последните етапи на прихващането“.

За разлика от това, позициите на Русия по контрола върху въоръженията дават представа за нейното разбиране за човешкия контрол. Руски представители акцентират върху „човешкия контрол“, като се съсредоточават върху възможността системата да бъде променена, деактивирана или ограничена – например по отношение на видовете цели, които може да поразява. Москва обаче не подчертава, че човек трябва задължително да участва в процеса на проверка на целите непосредствено преди тяхното поразяване.

Колкото и тревожно да звучи това днес, следващата стъпка в развитието на войната с дронове и изкуствен интелект е още по-притеснителна: рояци от дронове, които могат да преследват цели в групи от няколко до хиляди апарати и автономно да променят поведението си, като комуникират помежду си, представляват изключително сериозно предизвикателство пред запазването на човешкия контрол.

The Conversation/превод: SafeNews