Политическото махало в Латинска Америка направи рязък завой надясно, след като консервативният юрист и бизнесмен Абелардо де ла Есприела официално пое поста на нов президент на Колумбия. Историческата церемония се състоя в град Кали, при засилено присъствие на силите за сигурност, нарушавайки установената традиция държавната власт да бъде предавана в столицата Богота. Изборът на Кали се възприема като недвусмислен знак за намерението на новата администрация да приложи политика на „твърда ръка“ (mano dura) срещу незаконните въоръжени формирования и наркокартелите в страната. Според данни на световни информационни агенции, които се позовават на изявления от Белия дом, администрацията на американския президент Доналд Тръмп незабавно е заявила пълната си подкрепа за новото колумбийско правителство.

Милиард долара от Вашингтон и нов военен съюз

Държавният департамент на САЩ е потвърдил намеренията на Вашингтон да предостави 1 милиард долара финансова помощ на администрацията на Де ла Есприела. Предвиденият ресурс ще бъде насочен към сигурността и отбраната, като целта е да бъде възстановен военният капацитет на Колумбия и да се засили борбата с транснационалната престъпност.

В основата на обновеното партньорство между Вашингтон и Богота стои и присъединяването на Колумбия към създадения от САЩ многонационален алианс „Щит на Америка“ (Shield of the Americas). Регионалното обединение бе създадено по-рано тази година с амбицията да координира военните и разузнавателните структури в Западното полукълбо.

Основните му цели са свързани с борбата срещу наркокартелите, ограничаването на масовата миграция и противодействието на чуждото влияние в региона. С включването на Колумбия в инициативата Вашингтон получава важен партньор в Южна Америка и според представения сценарий запълва съществена геополитическа празнина в региона.

Венецуелският сценарий се насочва към Куба

На фона на политическите промени в Колумбия The New York Times (NYT) съобщи, че администрацията на САЩ активно проучва възможни кандидати за бъдещ лидер на Куба, следвайки модела, който вече е бил приложен във Венецуела. След зрелищната американска операция в началото на годината, при която според публикациите е бил заловен венецуелският лидер Николас Мадуро, Вашингтон се е насочил към стратегия за постепенна смяна на режима.

Моделът предвижда търсене на влиятелни фигури вътре в съответната държавна система, които биха могли да се превърнат в част от процеса на политическа трансформация, паралелно с прилагането на сериозен икономически натиск.

Според източници на NYT, цитирани впоследствие от световни медии, ЦРУ е сформирало специализирано звено за Куба — „Cuba task force“. Посочената задача на структурата е да установи кои влиятелни представители на настоящото кубинско управление биха били склонни да приемат сделка за отстраняване на комунистическия режим на президента Мигел Диас-Канел.

В замяна се обсъждат икономическо преструктуриране и премахване на ограниченията в енергийния сектор, описвани като част от натиска върху Хавана.

На този фон новият колумбийски президент вече е обявил, че прекратява дипломатическите отношения с Куба, като е определил управлението в Хавана като „тирания“. Тази позиция се вписва в по-широката линия на САЩ за изолация на Куба и поставя новото колумбийско правителство в ясно очертана политическа орбита спрямо стратегията на Вашингтон за региона.