Георгиев разкритикува представянето на проектобюджета
По думите на Георгиев по време на представянето в УНСС се е забелязала несигурност от страна на финансовия министър Гълъб Донев, както и прекомерна емоционалност сред представители на управляващите, които според него нямат необходимата експертиза по бюджетните въпроси.
„Видяхме един много уплашен финансов министър (Гълъб Донев), който не беше убеден много в стойността на този бюджет, и едно твърде превъзбудено отношение от хора, които не разбират от бюджет, включително и министър-председателят. Показателите, които този бюджет залага, освен да вдигат дълга, инфлацията и дефицита, друго не говори“, заяви депутатът.
Според него изборът на УНСС за представяне на финансовата рамка е бил част от предварително обмислена комуникационна стратегия, чиято цел е била общественото внимание да се насочи към мястото на събитието, вместо към самите параметри на бюджета.
Служебните кабинети и отговорността за финансовото състояние
Георгиев припомни политическата нестабилност в периода между 2021 и 2026 г., когато страната премина през поредица от парламенти и правителства. Той подчерта, че най-продължително управлявали през този период са били служебните кабинети, назначавани от тогавашния президент Румен Радев.
По отношение на констатациите на Сметната палата депутатът изрази съмнения за начина, по който са направени проверките, и обвини управляващите, че се опитват да прехвърлят отговорността за настоящите бюджетни проблеми върху предишния кабинет.
„Сметната палата констатира това, което ѝ дадоха указания да констатира. Опитаха се да антидатират, така че да прехвърлят от болната на здравата глава – едни техни неспособности в момента да се справят с бюджета, да ги оправдаят с предишните правителства и да кажат, че този огромен дефицит, който заложиха в бюджета за 2026 г., е този, който им завещало предишното правителство. Което е тотално невярно. Като се извадят разходите за отбрана и като се направи дерогацията, нашият (на правителството на Росен Желязков) дефицит ставаше 3%, колкото е по Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната. Нали някой не си представя, че ЕК гледа в небето и като ѝ подадеш данни, тя ги взема за чиста монета и на юнашко доверие се хвърля и приема“, коментира Георгиев.
Спорът за дефицита и действията на финансовото министерство
Депутатът обърна внимание и на решението на настоящото правителство да поиска ревизия на бюджетни показатели със задна дата. Според него подобен ход е безпрецедентен и може да се отрази негативно върху международния имидж и доверието към България.
„За първи път имаме прецедент правителство да иска ревизия на бюджет със задна дата, с риск това да накърни репутационно страната, това направиха колегите от ПБ по отношение на дефицита“, подчерта Георг Георгиев.
Той заяви още, че твърденията за оставени неплатени задължения и фактури в чекмеджета не са издържали проверката на фактите. Става въпрос за средствата по инфраструктурни проекти и документите, свързани с дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“.
„Но се сгромоляса онова говорене за фактурите в чекмеджета, т.е. за неразплатени средства, които са оставени като задължения за новото правителство, а именно тези сертификати, които АПИ не е заверила, т.е. на тяхна база не могат да бъдат издадени фактури“, посочи той.
Съкращенията в администрацията ще засегнат незаети позиции
По темата за обявеното намаляване на държавната администрация с над 5000 щатни бройки Георгиев уточни, че става дума за премахване на незаети длъжности, а не за масово освобождаване на служители.
Така според него планираната мярка няма да доведе до реално съкращаване на заети работни места в администрацията.
Пенсионният модел и писмото до Европейската комисия
Като сериозен повод за оставка Георг Георгиев определи действията на финансовия министър Гълъб Донев във връзка с писмото до Европейската комисия, отнасящо се до възможността за пренасочване на средства от втория пенсионен стълб към НОИ.
Според депутата реакцията на управляващите след разкриването на информацията е била неправилна. Той смята, че е можело да бъде дадено ясно обяснение, че подобна възможност е била обсъждана, но впоследствие е отхвърлена.
„Можеха да излязат от ситуацията, като кажат, че е обсъждано това, но няма да се прави, защото не е намерено за добра стъпка. Те започнаха да шикалкавят и да хвърлят камъни по опозицията. В крайна сметка се видя, че опозицията е била права. Това е симптом за едно много по-сериозно заболяване, което ще видим в сметките си сега за отопление, за ток и в магазините. Защото това правителство с това обещание дойде – да се бори с инфлацията, но с бюджета си то помпа инфлацията“, заяви в заключение Георг Георгиев.
Според него заложените в бюджета параметри противоречат на заявените от правителството намерения за ограничаване на инфлацията и могат да доведат до допълнителен финансов натиск върху домакинствата чрез по-високи разходи за електроенергия, отопление и стоки от първа необходимост.
