По-малко от месец след свалянето от власт на президентът на Венецуела Николас Мадуро в операция на Специалните операции на САЩ, държавният секретар Марко Рубио отказа да изключи подобни действия в Куба.

По време на своето изслушване пред Комисията по външни отношения към Сената, представители на Демократическата партия го попитаха дали би изключил смяна на режима в островната държава, разположена на едва 90 мили от бреговете на Флорида.

„Мисля, че бихме искали да видим промяна на режима там“, заяви той. „Това не значи непременно, че ще я извършим, но бихме се радвали да я видим. Няма съмнение, че би било от голяма полза и стойност за Съединените щати, ако Куба вече не се управляваше от автократичен режим.“

Сенатор Брайън Шац заяви: „Знаете какво имаме предвид под ‘смяна на режима’. Не става дума за ‘бих искал друг да е на власт’. Когато говорим за смяна на режима, ние имаме предвид употребата на мощта на САЩ, обикновено кинетична сила, но често и други видове принуда“, обясни  Шац.

„Не Ви питам дали бихме предпочели друг вид управление. Питам Ви дали се опитвате да предизвикате падането на сегашния режим“, продължи бившия заместник-губернатор на Хавай в опит да притисне с въпрос държавния секретар.

Действащото американско законодателство

Рубио отговори, че в действащото американско законодателство ясно е посочено намерението за оказване на влияние към такава промяна. Той посочи ембаргото, наложено за първи път от президента Джон Кенеди през 1962 г. и кодифицирано чрез Акта „Хелмс-Бъртън“ през 1996 г.

„Законът изисква смяна на режима, за да вдигнем ембаргото“, посочи той.

Син на кубински имигранти и продукт на кубинската политическа общност в Маями-Дейд, Рубио често споменава страната в контекста на отношенията между САЩ и други световни сили, като отбеляза, че руското влияние в Западното полукълбо разчита на позициите, които поддържа в Куба и Никарагуа, а китайското икономическо влияние в региона също е зависимо от връзките си с Хавана. Куба отговаряше също и за военната охрана на Мадуро по време на неговия арест.

Американският сенатор Джеф Мъркли, демократ от Орегон, сподели, че е запознат със „силния интерес на Рубио да затруднява живота на кубинското ръководство“ и посочи, че действията във Венецуела до голяма степен са прекъснали доставките на петрол за острова. Той поиска от Рубио да изложи прозрачно всякакви планове за оказване на натиск върху Куба. Рубио не пожела да навлиза в подробности, но обеща, че САЩ няма да субсидират венецуелски петролни компании.

„Искаме тя да стане нормална петролна икономика. Това е крайната цел тук“, отбеляза Рубио.

Това означава край на големите отстъпки в цената на петрола, който изпращат за Куба, Русия или Китай, но не и забрана на търговията с тези държави на пазарни цени.

Прави впечатление, че републиканският сенатор от Флорида Рик Скот изтъкна, че държавният секретар продължава да се радва на отлична популярност във Флорида

Той обаче попита колко търпеливи трябва да са кубинците в САЩ, и по-специално онези в „Слънчевия щат“, във връзка с промените в Куба или други страни от Западното полукълбо.

„Кои са етапните цели, които бихте им посочили, за да забележат, че сме постигнали прогрес?“ попита Скот. В отговор Рубио отбеляза че само преди осем месеца постигнатото във Венецуела е изглеждало далечно, но нещата са се променили бързо. Според него сложната икономическа ситуация, пред които е изправен кубинският народ, биха могли да разпалят тази промяна.

„Това, към което се стремим, е възможност за промяна в динамиката. Тази страна е изостанала. Тя няма работеща икономика. Бихте могли да наречете хората там марксисти, можем да ги наричаме комунисти, но дори Ленин не би припознал версията на комунизма и марксизма, която са внедрили в Куба“, заяви Рубио.

„Това е икономически модел, който не е сработил никъде по Земята. Страданията в селските райони на Куба са остри и дълбоки. И това не е заради ембаргото, а защото не знаят как да управляват икономика. Каква е вината на американското ембарго за това, че Куба, която беше един от водещите производители на захар в света, сега внася захар?“, попита той.

„Причината е, че нито един сектор от обществото им не работи. То е замръзнало и е счупено“, обобщи той.

 „Показанията“ на държавния секретар на САЩ Марко Рубио при изслушването на Комисията по външни отношения на Сената на 28 януари, продължиха над 3 часа и по други международни теми

Ето ги в резюме

САЩ бързо ще върнат дипломатите във Венецуела. Преведохме средства от продажбите на венецуелски петрол в сметка в Катар. САЩ имат строги изисквания, но временните венецуелски власти са готови да сътрудничат. Ще установим демокрация в страната. Това не е замразена вечеря, която може бързо да се претопли в микровълновата. Това е сложно ястие.

Хиляди протестиращи бяха убити в Иран. Това е ужасяващо. Разумно е да се поддържат сили в региона, които, ако е необходимо, биха могли да нанесат превантивен удар по Иран, ако той атакува хиляди американски войници. Надявам се да не се стигне до това. Но Иран е натрупал достатъчно сили за атака. Никой не знае кой ще вземе властта, ако режимът падне. Ще бъде много по-трудно, отколкото във Венецуела, и ще изисква внимателно обмисляне.

Всичко е наред с Гренландия. Мисля, че ще постигнем нещо положително за всички. Този процес започва днес и ще продължи. Ще се опитаме да гарантираме, че медиите няма да създават цирк по време на преговорите и страните ще могат да бъдат по-гъвкави.

Териториалните претенции към Донецка област са ключовият нерешен въпрос в преговорите между Русия и Украйна. Успяхме да стесним кръга от въпроси до един, и той е много сложен. Украйна дори не може да помисли за промяна на границата. Междувременно Русия от две години казва на хората, че печели, а те ще попитат: ако печелим, защо се отказваме от територия?

Съединените щати се съгласиха на гаранции за сигурност за Украйна, които ще влязат в сила след войната. Очевидно основната гаранция е разполагането на европейски войски със силна подкрепа от САЩ. Представители на САЩ може да присъстват на преговорите между Русия и Украйна на 1 февруари, но не и Стив Уиткоф и Джаред Кушнер.

За финал

Когато агресията се повтаря с една и съща логика, но в различни географии, тя престава да изглежда като поредица от реакции и започва да прилича на проект. Не класическа революция с барикади, а тиха, процедурна, легитимирана чрез закони, санкции и „правилната страна на историята“. Хегемонът не сваля режими – той коригира реалността, докато светът стане управляем.

И тук идва големият въпрос: САЩ с коя роля ще продължат – като демократична световна полиция или като безпардонен хегемон, отразяващ само оранжевите отблясъци на Белия дом?

Димитър Димитров/ SafeNews

Източник: meduza.io, Frontline Monitor