Какво означава сривът на българското правителство за останалата част на Европа. Така е озаглавена статия във Financial Times, засягаща разпада на българското правителство и последиците от това за страната и останалата част от Европа, по-конкретно ЕС.
SafeNews публикува текс в превод без редакторска намеса:
Двете управляващи партии в България не успяха да си предадат властта при първия опит за редуване на премиерския пост в рамките на голямата коалиция. Това предвещава вероятни шести избори в рамките на три години. През май миналата година консервативната партия ГЕРБ и либералната „Продължаваме промяната“ (ПП) се споразумяха да съставят правителство, в което властта да се сменя на всеки девет месеца, пише Мартон Дунай, кореспондент на Financial Times за Югоизточна Европа.
What Bulgaria’s government collapse means for the rest of the EU https://t.co/LznFrDJNHk
— FT Europe (@ftbrussels) March 27, 2024
Политическите сътресения вероятно ще усложнят усилията за по-нататъшно интегриране в основната мрежа на ЕС.
Следващата седмица България ще се присъедини към Шенгенската зона на ЕС без граници за въздушен и морски трафик. Тя има амбицията да се присъедини напълно през следващата година. Страната също така работи за приемане на еврото през следващата година.
Затрудненията имат още по-широки последици – за престоящите еврозибори.
ГЕРБ са членове на групата на ЕНП на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и тяхното завземане на премиерското кресло трябваше да даде на ЕНП 13 от 27-те лидери на ЕС за дискусиите през юни, за да решат дали да ѝ дадат втори мандат.
По време на краткия си брак ГЕРБ и ПП се скараха за бюрократичните постове и реформите в съдебната система на страната, антикорупционните органи и тайните служби. Всичко това се оказа твърде много, за да задържи коалицията заедно. ПП обвини бившия премиер и властови лидер на Герб Бойко Борисов, че саботира реформите, за да предотврати съдебни предизвикателства срещу съюзниците си. Тя го обвини, че се опитва да поддържа функционирането на руски пълномощници в бившата комунистическа страна.
„Дали работещата съдебна система, работещите регулатори и реформираните тайни служби в крайна сметка се оказаха проблема?“ Така написа лидера на ПП и бивш премиер Кирил Петков в публикация във Facebook. По-рано той написа: „Борисов се страхува заради стари грехове и предпочете политически взрив в България“.
ГЕРБ, която спечели най-много гласове на изборите миналата година, отхвърли тези обвинения. Тя върна мандата за съставяне на правителство на президента Румен Радев.
„До последния момент ПП бяха нагли, искаха да узурпират властта“, заяви Борисов пред репортери.
Той добави, че предложенията му в последния момент за прекрояване на коалицията са били пренебрегнати. Затова „взехме окончателно решение да защитим хората, демокрацията и сега ПП имат своя шанс“, допълни той.
И двете партии признаха, че най-вероятният резултат е провеждането на предсрочни избори през следващите няколко месеца.
Това е стъпка, която само ще забави допълнително реформите, изисквани от Брюксел.
България също така е член на НАТО и важен доставчик на оръжие за Украйна.
Някои анализатори се опасяват, че сътресенията могат да нарушат този процес или да насърчат проруската реторика от страна на крайните политически сили в страната.
Източник – Financial Times/Превод:SafeNews