С приближаването на предсрочните парламентарни избори в България и очакваното назначаване на служебен кабинет, вниманието към финансовата стабилност и държавния бюджет се засилва.
Новият министър на финансите ще наследи служебното правителство и ще трябва да поддържа бюджетен дефицит до 3% и да управлява държавния дълг ефективно, коментира икономическият и финансов анализатор Румен Гълъбинов в ефира на БНР.
По думите му, България трябва да следва целите на Европейската централна банка за средногодишна инфлация около 2%, което е показателят за цялата еврозона.
„Трябва да съблюдаваме дали с актуализация на стария бюджет или с приемането на новия да сме в рамките на 3% дефицит. Трябва да подпомагаме усилията на ЕЦБ за ценова стабилност и в същото време да продължим структурните реформи в енергетиката и дигиталния преход“, каза Гълъбинов.
Той подчерта, че тези мерки са от национално значение и изискват приемственост между служебния кабинет и следващото редовно правителство.
Анализаторът уточни, че има няколко възможни сценария за държавния бюджет
Най-вероятният е след изборите редовното правителство да предложи нов бюджет за 2026 г. и да потърси парламентарно мнозинство за приемането му. Друг вариант е временно да бъде удължен бюджетът за 2025 г., който в момента действа по правилата за 1/12 част, докато не се вземат окончателни решения. Приемането на нов бюджет от служебното правителство е възможно, но по-невероятно поради краткия срок и парламентарните ограничения.
Въпреки предизвикателствата Гълъбинов отбеляза две положителни новини за страната.
Въвеждането на еврото се очаква да протече без сериозни сътресения, а България продължава усилията си за присъединяване към ОИСР, което показва стабилност и добри перспективи за националната икономика.
Източник; БНР





