Критики към проекта за държавен бюджет за 2027 г. отправи лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. Той го определи като „бюджет на финансовия колапс и катастрофата“ и предупреди, че заложените прогнози за инфлацията, доходите и инвестициите не отговарят на икономическата реалност.
Според него планираното свиване на държавните инвестиции, недостатъчният ръст на възнагражденията и очакванията за потреблението създават предпоставки за рецесия.
„Бюджет на финансовия колапс и катастрофата“ , така Асен Василев определи проекта за държавен бюджет за 2027 г.
Според него финансовата рамка се основава на нереалистични очаквания и крие риск от икономически спад.
Проектобюджетът беше представен от управляващите в УНСС, като те го определиха като „бюджет на вразумяването“.
Според Василев обаче заложените параметри очертават сценарий на рецесия.
Една от основните критики на бившия финансов министър е свързана с прогнозата за инфлацията. По думите му в бюджета за 2026 г. първоначално е бил заложен дефлатор от 5,2%, докато актуалната очаквана стойност за годината вече достига 9,1%.
Въпреки това в прогнозите за следващите години отново се предвижда съществено забавяне на инфлацията.
Василев определи тези очаквания като прекалено оптимистични на фона на международната обстановка и поскъпването на енергоносителите.
Той посочи, че по-високите цени на природния газ, електроенергията и дизеловото гориво вече се отразяват върху производствените разходи, включително в хлебопроизводството.
Критики бяха отправени и към прогнозираното увеличение на възнагражденията.
Василев даде пример с работна заплата от 1000 евро, която според заложените параметри би трябвало да нарасне до 1050 евро през следващата година, 1060 евро през по-следващата и 1061 евро в следващия период.
Според лидера на ПП ръстът на доходите изостава от инфлацията и на практика води до намаляване на покупателната способност. Той постави под съмнение и прогнозираното увеличение на потреблението с около 8%, при положение че ръстът на възнагражденията е значително по-малък.
„Заплатата ви се вдига с 50 евро, но вие ще похарчите 80 евро повече. Ще си бръкнете в спестяванията“, коментира Василев.
Според него този модел не може да продължи дългосрочно, тъй като домакинствата в крайна сметка ще бъдат принудени да ограничат потреблението си.
Той разкритикува и заложените размери на минималната работна заплата. По думите му предвиденото увеличение е по-ниско от очакваното и няма да позволи достигането на нивата, които е трябвало да бъдат постигнати в края на разглеждания период.
По отношение на позицията на Европейската комисия Василев уточни, че Брюксел не определя структурата на българския бюджет, а следи за спазването на общите фискални правила и за крайното бюджетно салдо.
Друг сериозен проблем според бившия финансов министър е заложеното свиване на публичните инвестиции. По думите му в проекта за бюджет са предвидени с 4 млрд. евро по-малко държавни инвестиции през следващата година спрямо настоящата, което представлява спад от около 40%.
В същото време макроикономическата прогноза предвижда общото намаление на инвестициите да бъде само 1 млрд. евро. Според Василев това означава, че частният сектор трябва да компенсира разликата, като увеличи вложенията си с около 3 млрд. евро.
Той обаче постави под съмнение дали бизнесът ще бъде в състояние да осигури подобен ръст на инвестициите на фона на предвидения данък върху свръхпечалбите, високите енергийни цени и очакваното свиване на потреблението.
Като допълнителни рискове Василев посочи забавянето на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и проблемите с общинската инвестиционна програма.
Според него липсват икономически предпоставки частният бизнес да увеличи вложенията си в необходимия размер.
„Няма откъде да дойдат тези 3 милиарда евро повече инвестиции“, заключи лидерът на „Продължаваме промяната“.
Василев предупреди, че съчетанието от по-малко държавни инвестиции, недостатъчен ръст на доходите и по-високи разходи за бизнеса може да забави икономическия растеж и да създаде допълнителни рискове за финансовата стабилност.
Източник: bTV
