След нахлуването на над 70 000 мароканци в испанския анклав Сеута в края на юли действията на испанския премиер Педро Санчес предизвикаха остри реакции не само в Испания, но и в други европейски държави. Кризата избухна на фона на сериозно политическо напрежение в страната и на противоречиви информации за това каква е била ролята на Мароко в случилото се. Тази седмица Санчес говори пред парламента в Мадрид, но изявлението му не успя да разсее натрупалите се съмнения.
Поредната политическа буря около испанския премиер социалист едва ли ще доведе до падането на правителството, коментира пред „Събота 150“ журналистката от Барселона Мария Алба Жилабер.
Ще сложи ли кризата в Сеута край на управлението на Педро Санчес?
Речта на Педро Санчес пред испанския парламент създаде повече въпроси, отколкото отговори. Ще бъде ли кризата в Сеута краят на управлението му?
Не. Въпреки че политическата криза е сериозна и образът на премиера сред гражданите очевидно се износва. Това поражда напрежение и с по-малките политически формации, които участват в коалицията или осигуряват парламентарна подкрепа на правителството. Санчес има намерение да изкара пълния си мандат. Следващите избори са догодина, най-късно през август, и той вероятно ще продължи да удържа управлението, доколкото е възможно.
Разбира се, винаги може да възникне непредвидена ситуация, но при сегашните обстоятелства няма непосредствена причина правителството да падне. Недоволството след масовото навлизане на мигранти в Сеута доведе до протести. Те първоначално бяха организирани в подкрепа на града, но постепенно се превърнаха в демонстрации срещу Педро Санчес и в искания за неговата оставка.
Дясната и крайнодясната опозиция – Народната партия и „Вокс“ – също настояха за оставката на премиера в Конгреса. Срещу Санчес бяха отправени дори обвинения в предателство, както и предупреждения, че може да бъде потърсена съдебна отговорност. Въпреки това правителството засега успява да овладее ситуацията. Беше одобрен пакет на стойност над 300 милиона евро, предназначен за социални услуги, подкрепа на местната икономика и укрепване на сигурността в Сеута.
Има ли доказателства за намеса на Мароко?
Кризата с мигрантите в Сеута се превърна в геополитически въпрос. Доколко обвиненията в съучастие на мароканските власти в нахлуването на испанска територия са теории на конспирацията?
Съществуват полицейски доклади и видеоматериали, които показват, че мароканските власти са имали отношение към случилото се. Въпреки това всичко сочи, че Санчес вероятно ще успее да остане на власт. По-важният въпрос е при какви условия ще продължи да управлява до края на мандата си.
В крайна сметка единственото, което е категорично потвърдено с документи, е бездействието на мароканските жандармеристи. Появиха се кадри, на които се вижда как те помагат на мигранти да слязат от камиони и да се насочат към границата. А всеки, който има поне някакви познания за Мароко, знае, че там почти нищо не се случва без знанието или разрешението на властите.
Мароканската държава упражнява изключително строг контрол върху населението и е трудно да се повярва, че събитие с подобен мащаб би могло да се случи, без властите да са били поне предварително информирани. Когато аз самата съм била в Мароко като журналист, например, цивилни полицаи ме чакаха още на летището и ме следяха по време на целия ми престой.
Сеута и Мелиля – испански територии под натиск от Мароко
Санчес каза, че Сеута ще остане испанска „до края на времето“. Какви са историческите аргументи?
Отношенията между Испания и Мароко винаги са били изключително сложни. Достатъчно е да си припомним, че през 2021 г. отново имаше масов щурм на граничната ограда, при който на испанска територия влязоха около 10 000 мигранти.
Това е инструмент за политически натиск. В контекста на хибридните войни се говори за използване на миграцията като оръжие – не в прекия военно-политически смисъл, а като средство за дестабилизиране на правителства и за извличане на политически или други ползи.
Мароко има териториални претенции към Сеута и Мелиля, а вероятно в бъдеще може да се появят подобни амбиции и по отношение на Канарските острови. В същото време Сеута и Мелиля са испански територии от векове. Дори ООН не ги разглежда като колонии, тъй като те са част от Испания и едновременно с това от европейската територия от столетия.
Чувстват ли се жителите на Сеута изоставени?
Хората в Сеута се оплакват, че са напълно изоставени от континентална Испания. Как реално може да им се помогне?
На първо място трябва да бъдат решени проблемите със сигурността и здравеопазването, които възникнаха след масовото пристигане на мигранти. Става дума за малък град, в който за кратък период броят на хората на практика рязко се увеличи.
Но освен непосредствената помощ Сеута има нужда и от много по-сериозна защита като външна граница на Европейския съюз, включително с прякото участие на Фронтекс. Това е необходимост, която не може да бъде пренебрегвана.
На политическо и икономическо равнище обаче Сеута е донякъде забравена. Сегашният модел, който се основава на двустранно сътрудничество и финансови договорености с Мароко с цел ограничаване на миграционния натиск, показа колко уязвим може да бъде.
Граничната зона се превръща в геополитически инструмент в ръцете на Рабат всеки път, когато възникне дипломатическо напрежение между двете държави. Испания се страхува от Мароко, а Мароко е наясно с това и ще използва ситуацията винаги, когато смята, че така може да постигне политическите си цели.
Именно в такива моменти жителите на Сеута дават ясно да се разбере пред останалата част от Испания, че се чувстват изоставени и оставени сами да се справят с проблема.
Защо ЕС не се намесва по-активно?
Засега Европейският съюз не е готов да предостави поисканата помощ.
При всички положения Испания няма лесно да се откаже от Сеута и Мелиля. В момента дори се подготвя посещение на испанския крал – нещо, което е особено показателно, тъй като монарх не е посещавал Сеута от 20 години.
Фактът, че подобни кралски визити не се организират, за да не бъде предизвикано недоволство в Мароко, също показва колко внимателно испанските власти подхождат към Рабат.
Що се отнася до Европейския съюз, на икономическо равнище той изпълнява поетите ангажименти. Друг е въпросът, че Брюксел не е особено доволен от начина, по който испанското правителство реагира на миграционната криза – или, както я наричат някои, инвазията.
От Испания се очаква да действа коректно, да представи обяснения за това как е било допуснато подобно развитие и да бъде проведено разследване на случилото се. ЕС обаче все още не отправя директни обвинения към Мароко.
Италия и Шенген: политически ход ли са проверките?
Италия обаче използва случая да затвори шенгенската граница с Испания. Дали не е с политически цели? В двете страни все пак предстоят избори.
До средата на септември ситуацията би трябвало да се нормализира. В никакъв случай не става дума за реално затваряне на границата, а за въвеждане на полицейски проверки за установяване на самоличността.
Мелони също е изправена пред сериозен проблем с миграцията. Всички помнят Лампедуза отпреди две години. Аз бях там и видях лично каква беше ситуацията – тя беше ужасяваща.
Това вече не е проблем единствено на Испания или Италия, а на цяла Европа. Всъщност това е проблем, който се вижда от десетилетия. Правени бяха опити да бъде решен чрез финансови помощи, сътрудничество с държави извън Европейския съюз и различни полицейски мерки. Нищо от това не даде очаквания резултат.
Какво е действителното решение? Не знам и не бих казала, че разбирам повече от специалистите. Но е очевидно, че досегашните мерки не работят достатъчно добре.
Дори се създават допълнителни стимули за имиграция – например чрез скорошната легализация на мигранти от правителството на Педро Санчес, която вероятно е породила вторичен притегателен ефект. И именно за това Европейският съюз също търси обяснения от испанския премиер.
Като аргумент се посочва необходимостта от работна ръка заради демографския спад. Но и това е грешка. В Испания има огромен брой безработни. Защо първо не бъде дадена работа на тези хора, вместо да се внася работна сила отвън?
Какво всъщност се случва? Почти всички европейски системи започват да показват сериозни слабости и това изисква цялостно преосмисляне на политиката.
Миграционният модел на Европа – решение или нов проблем?
Тоест по ваше мнение испанският модел за привличане на мигранти е грешка?
Видяхме подобен процес и в Германия. Ангела Меркел възприе същия подход преди години и впоследствие стана ясно, че ползите се оказаха значително по-малки в сравнение с проблемите, свързани с адаптацията на новите поколения граждани.
Те идват с различна култура и различни обичаи и в много случаи не успяват да се интегрират – било защото нямат възможност, било защото не желаят, а понякога и защото самите обществени системи в европейските държави нямат необходимия капацитет да поемат толкова голям и внезапен приток на хора.
Проблемът с имиграцията е изключително сложен и няма лесно решение. Съществуват и сериозни икономически интереси – въпросът не се свежда единствено до твърдението, че Европа няма достатъчно работна ръка. В същото време в Испания има значителен брой безработни.
Затова трябва да се зададе въпросът защо не се създават повече възможности за работа за тези хора, вместо да се привлича работна сила отвън. Какво всъщност стои зад този процес?
Почти всички системи в Европа вече се пропукват по шевовете и според мен е необходимо сериозно преосмисляне на досегашния подход. Вярно е, че може би вече сме преминали точката, от която няма връщане назад.
