Европа навлиза в отоплителния сезон 2026–2027 г. на фона на ново напрежение на енергийните пазари. Цените на природния газ се покачват, а количествата в европейските газохранилища остават под нивата от предходни години.

Допълнителен фактор за несигурността са сътресенията в Близкия изток, които затрудняват доставките на втечнен природен газ (LNG). Всичко това поставя въпроса доколко по-високите борсови цени ще се отразят върху разходите за отопление през следващите месеци, включително до края на март, когато традиционно приключва най-интензивният отоплителен период у нас.

Газът поскъпва рязко на европейските пазари

Рискът от по-високи сметки за отопление е реален най-вече за домакинствата, които използват природен газ. През последните години обаче Европейският съюз предприе стъпки за намаляване на зависимостта си от този енергиен източник. Сред основните приоритети бяха диверсификацията на доставките и ограничаването на ролята на изкопаемите горива в производството на електроенергия в редица държави членки.

В средата на октомври цената на природния газ в Европа премина 88 евро за мегаватчас, достигайки най-високото си равнище от началото на годината. Според пазарни данни, цитирани от Financial Times, това е приблизително три пъти над нивата преди началото на войната с Иран през февруари.

Въпреки значителното увеличение настоящите котировки остават под пиковете от енергийната криза през 2022 г., когато цената на газа за кратко надхвърли 300 евро за мегаватчас. Това показва, че европейският пазар все още не е достигнал екстремните стойности от предишната криза, но посоката на движение вече създава допълнителен натиск върху доставчиците и крайните потребители.

Основна причина за поскъпването е продължаващата зависимост на Европа от вноса на природен газ. Прекъсванията на доставките от Катар и Обединените арабски емирства във връзка с конфликта в Близкия изток, започнал през февруари, ограничиха предлагането на втечнен газ на международните пазари.

В резултат европейските купувачи се конкурират по-активно с азиатските потребители за наличните количества. Когато предлагането се свива, а търсенето остава високо, това поддържа цените на високи равнища и увеличава риска от нови колебания през зимата.

Газохранилищата в Европа са запълнени на около 74%

Наред с цените, ниското ниво на запасите от природен газ е сред основните предизвикателства пред Европа преди настъпването на студените месеци.

По данни на Gas Infrastructure Europe към 1 октомври европейските газохранилища са били запълнени на около 72%, като съхраняваните количества са възлизали на приблизително 74 млрд. кубически метра. За сравнение, година по-рано запасите са били около 85 млрд. кубически метра, докато през октомври 2023 г. запълването е достигало приблизително 98%.

Към 19 октомври средното равнище на запълване в Европа е около 74%. Ситуацията се различава значително между отделните държави, като в Германия резервите са приблизително 61% от капацитета на хранилищата.

По-ниските наличности не означават автоматично, че Европа ще се сблъска с недостиг на газ през зимата. Те обаче ограничават възможността за бърза реакция при продължително застудяване, внезапен скок в потреблението или ново прекъсване на доставките.

Защо запасите са толкова важни през зимата?

С настъпването на студеното време потреблението на природен газ обикновено нараства значително. Домакинствата използват повече енергия за отопление, а предприятията също могат да увеличат нуждите си от гориво. При продължителни периоди с ниски температури натоварването върху енергийната система се повишава допълнително.

Газохранилищата имат ключова роля именно в такива ситуации. Те позволяват натрупаните през по-топлите месеци количества да се използват при по-високо зимно търсене, вместо потреблението да зависи изцяло от текущите доставки.

По данни на европейските газови оператори съхраняваният природен газ е покрил около 26% от потреблението в ЕС през миналата зима. Това показва значението на резервите за стабилността на пазара.

При по-ниско начално ниво на запасите Европа разполага с по-малък буфер срещу неблагоприятни развития. Ако зимата се окаже по-студена от обичайното или доставките от международните пазари бъдат допълнително ограничени, конкуренцията за наличните количества може да се засили, а цените да реагират с ново повишение.

С колко могат да се увеличат сметките за отопление?

Данните на Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) показват, че разходите на европейските домакинства за енергия остават значително над равнищата отпреди енергийната криза.

През 2025 г. средните годишни разходи на домакинство в Европейския съюз са достигнали:

• • 1170 евро за природен газ;

• • 840 евро за електроенергия.

Тези стойности са средни за ЕС и не отразяват непременно разходите на всяко отделно семейство. Крайната сметка зависи от площта и изолацията на жилището, използваната отоплителна система, климатичните условия, индивидуалното потребление и тарифите в съответната държава.

Според ACER цените на природния газ за домакинствата остават близо 70% над нивата отпреди енергийната криза. Това означава, че потребителите продължават да усещат последиците от предишното поскъпване дори преди евентуално ново увеличение през отоплителния сезон.

Размерът на допълнителния разход може да бъде илюстриран с прост пример. Ако едно домакинство плаща по 1200 евро годишно за природен газ, увеличение на крайната цена с 10% при непроменено потребление би добавило 120 евро към годишните му разходи. При поскъпване с 20% допълнителната сума би достигнала 240 евро.

Важно е да се уточни, че това са примерни изчисления, а не прогноза за действителното движение на сметките през зимата на 2026–2027 г. Реалното увеличение ще зависи както от развитието на борсовите цени, така и от начина, по който те се пренасят към крайните потребители.

Защо поскъпването няма да засегне всички държави еднакво?

Зависимостта от природния газ е различна в отделните европейски страни, което означава, че евентуалното увеличение на разходите няма да бъде равномерно разпределено.

В Германия, Нидерландия и Италия природният газ има съществено значение за отоплението на сградите и за енергийния сектор. Поради това продължително поскъпване на горивото може да се отрази по-осезаемо върху разходите на домакинствата и предприятията.

Във Франция значителният дял на ядрената енергия ограничава зависимостта на производството на електроенергия от природния газ. Испания също успя да намали влиянието на газовите централи върху определянето на цените на електроенергията.

Според анализ на Financial Times в Испания природният газ определя цената на електроенергията през приблизително 20% от времето, докато в миналото този дял е достигал около 80%.

Разликите между отделните пазари се обясняват не само с енергийния микс, но и с националните данъчни системи, мрежовите такси, държавните компенсации и условията по договорите с доставчиците.

Затова повишението на борсовите котировки на природния газ не води автоматично до същия процент на увеличение на сметките за отопление. В някои държави ефектът може да бъде по-бърз и осезаем, докато в други регулираните тарифи и особеностите на енергийната система могат временно да ограничат отражението върху потребителите.

Каква е ситуацията в България?

Българските домакинства са изложени на различен тип риск в сравнение с потребителите в част от Западна Европа. Значителна част от семействата у нас се отопляват с електроенергия, централно парно или твърди горива, а не директно с природен газ.

Това обаче не означава, че България остава извън влиянието на европейските енергийни пазари. Международните ценови промени могат да се отразят върху разходите за отопление по различни канали в зависимост от използвания енергиен източник.

При домакинствата, които се отопляват с природен газ, връзката с международните цени е най-пряка. При централното отопление влиянието също е съществено, тъй като природният газ е основно гориво за редица топлофикационни дружества.

При електрическото отопление отражението зависи от регулираните цени на електроенергията, структурата на производството и решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Следователно дори при значително движение на международните пазари промяната в крайните сметки на българските домакинства може да бъде различна по размер и време.

По данни на Националния статистически институт през първата половина на 2026 г. цените на природния газ за битовите потребители в България са нараснали слабо спрямо втората половина на 2025 г. — с до 1,5% в някои потребителски групи.

В същото време при електроенергията за домакинствата е отчетено леко понижение в разглежданите групи, достигащо 1,4%.

Тези показатели илюстрират, че промените на международните енергийни пазари не се пренасят непременно незабавно и в същия размер върху сметките на българските потребители. Значение имат регулаторните решения, сроковете за актуализиране на тарифите и особеностите на договорите за доставка.

Какво ще определя сметките до края на март?

През следващите месеци ключовите фактори за европейския енергиен пазар ще бъдат температурите през зимата, наличните количества в газохранилищата и развитието на конфликта в Близкия изток. Към тях се добавят конкуренцията за втечнен природен газ между Европа и Азия и възможността за нови прекъсвания на доставките.

За България от особено значение ще бъде дали промените на международните пазари ще доведат до корекции в регулираните цени на природния газ, парното и електроенергията.

При по-мека зима и стабилни доставки натискът върху цените може да остане ограничен. Продължителното застудяване или допълнителни сътресения в снабдяването обаче биха увеличили риска от ново поскъпване.

Затова цената на газа на европейските борси е важен, но не единствен показател за това колко ще плащат домакинствата за отопление. За българските потребители решаващо ще бъде как международните тенденции ще се отразят върху крайните тарифи и какво количество енергия ще е необходимо за поддържане на комфортна температура в домовете през зимата.