Документът получи подкрепата на 432 евродепутати, 52 гласуваха против, а 88 се въздържаха. В него Русия е посочена като отговорна за ударите срещу граждански кораби и за засилването на военната агресия срещу Украйна в западната част на Черно море.
Критики към София и срок до 30 октомври за присъединяване към инициатива на НАТО
В резолюцията Европейският парламент отчита действията на българските и румънските морски спасителни екипи, граничните полицаи и търговските кораби, оказали съдействие на плавателните съдове, засегнати от нападенията. В същото време евродепутатите изразяват сериозно безпокойство от липсата на достатъчно ясна реакция от страна на българската изпълнителна власт спрямо заплахите от Русия. Според оценката, изложена в документа, дипломатическите действия на София не отговарят в достатъчна степен на ситуацията.
В текста е отправен пряк призив към българския министър-председател Румен Радев да „съчетае призивите за съюзническа солидарност с конкретни действия“. Критики са отправени и за забавянето на българското участие в инициативата на НАТО, насочена към противодействие на безпилотни летателни апарати.
Евродепутатите настояват правителството да предприеме необходимите стъпки, без да отлага допълнително присъединяването на страната към механизма. В резолюцията е посочен конкретен краен срок — 30 октомври 2026 г., до когато България трябва официално да потвърди участието си.
Обсъждат европейска военноморска операция в Черно море
На фона на последните смъртоносни нападения в региона Европейският парламент призовава ЕС и държавите членки да разгледат възможността за европейска военноморска операция в Черно море. Според евродепутатите свободното корабоплаване и сигурността по море са пряко обвързани със защитата на източния фланг на НАТО, стабилността в Черноморския регион и безопасността на района около делтата на река Дунав.
Резолюцията призовава и НАТО да проучи възможностите за създаване на специална инициатива за Черно море. Като основа за подобни действия се посочват обсъжданията около проекта „Черноморски страж“.
Отделно внимание е отделено на необходимостта от по-интензивно военно и отбранително сътрудничество между България, Румъния и Турция. Трите държави са съюзници в НАТО и имат ключово значение за сигурността в Черноморския регион, поради което по-тясната координация между тях е определена като важна стъпка за ограничаване на рисковете.
По-добро наблюдение на дронове и създаване на европейски център за сигурност
Евродепутатите настояват държавите от Европейския съюз да работят съвместно с НАТО за укрепване на способностите на България и Румъния да откриват и проследяват своевременно враждебни дронове, които могат да застрашат търговското корабоплаване. Според документа е необходимо да се подобри координацията между съюзниците, така че потенциалните заплахи да бъдат установявани по-рано и да се предприемат навременни ответни действия.
Сред предложенията е и ускоряване на инициативата за изграждане на европейски център за сигурност в Черно море. Предвижда се той да допринесе за по-добрата защита на морските пространства, като подпомага опазването на критичната инфраструктура и околната среда.
Особен акцент се поставя върху защитата на ключовите морски съоръжения и комуникационни връзки, чието повреждане би могло да засегне както сигурността на региона, така и функционирането на важни икономически и енергийни системи.
Предлагат европейски средства за отбрана и по-строга защита на подводната инфраструктура
За да бъдат ограничени рисковете за сигурността в Черноморския регион, Европейският парламент предлага неизползваните средства по европейския инструмент SAFE да бъдат насочени в подкрепа на България и Румъния. Предложението е част от по-широките усилия за укрепване на отбранителните способности на държавите членки в условията на нарастващи заплахи.
В резолюцията се подчертава и необходимостта следващият дългосрочен бюджет на Европейския съюз да осигурява финансиране за широк спектър от отбранителни приоритети, включително за мерки, свързани със сигурността в Черно море.
Евродепутатите обръщат специално внимание и на подводната критична инфраструктура. Те призовават държавите членки да засилят защитата на съществуващите и развиващите се проекти за подводни телекомуникационни връзки, пренос на електроенергия и кабели за данни.
Като основни мерки за ограничаване на рисковете се посочват постоянното морско наблюдение и създаването на механизми за бърза реакция при установяване на заплахи или инциденти. Според заложените в документа приоритети подобни действия са необходими за повишаване на устойчивостта на критичните мрежи и за гарантиране на сигурността на морската инфраструктура в Черноморския регион.
Редакторска бележка: Запазих последователността, основните факти, числата и цитата, като промених формулировките и добавих подзаглавия след първия абзац. Преди публикуване провери имената, политическите длъжности, датата и съдържанието на резолюцията спрямо първоизточника, тъй като редакцията на текста сама по себе си не потвърждава фактологичната му точност.
