Ето защо българите често заминават да работят за Германия. Според данни на „Евростат“ там плащат 41,3 евро за един час труд. У нас цената е много по-ниска – средно 9,3 евро. В тази сума влизат не само заплатите, но и социалните разходи за сметка на работодателя, както и всички останали допълнителни разходи за фирмите за персонала.
Да, Германия има по-високи разходи за бизнеса при наемане на хора. За да сме по-точни – 4,4 пъти по-високи. У нас пък фирмите се радват на най-ниските разходи в ЕС.
Голямата разлика в заплащането на труда в България и икономически по-развитите държави от Европейския съюз съществува от години
Това обаче на е помогнало за съществен ръст на чуждите инвестиции в страната ни.
Ето къде разходите за бизнеса в ЕС са над 40 евро:
Франция – 42,2 евро за час
Белгия – 47,1 евро за час
Нидерландия – 43,3 евро за час
Австрия – 40,9 евро за час
Ирландия – 40,2 евро за час
Но най-високите разходи за труд са в Люксембург – 53,9 евро на час
В Люксембург обаче има офиси на едни от най-големите международни финансови компании. А те дават много високи заплати. Затова и много българи от финансовата сфера работят там. Средно за страните от ЕС наемането на човек струва на бизнеса 31,8 евро на час, което е 3,4 пъти повече отколкото в България.
Съседна Румъния е близо до нас по разходи за бизнеса . Там фирмите дават по 11 евро за час труд или 18% повече от България.
Следват:
Унгария с 12,8 евро (37,6% повече от разходите на фирмите в България).
Латвия с 13,5 евро на час.
Литва с 14,7 евро за час работа
Хърватия с 14,4 евро за час
Полша с 14,5 евро за час
Малта с 14,2 евро за час
Разходите за труд в България от години са най-ниските в ЕС
Но по-лошота е, че страната ни изостава все повече спрямо икономически по-развитите страни. Разходите за труд в България през миналата година са нараснали с 14%. Това обаче представлява увеличение само с 1,1 евро на час. В редица страни процентното увеличение на разходите за труд е по-голямо отколкото при нас. Например разходите на бизнеса за наемане на хора в Хърватия са нараснали с 14,2%. В Румъния пък са скочили с 16,1%. В Унгария увеличението е близо 20 на сто.
Така надниците в България изостават още повече спрямо тези страни
В почти всички страни от ЕС цената на труда нараства повече отколкото в България. Само в Швеция разходите за труд през миналата година са намалели с 1,3 евро на час. По-малко отколкото при нас е и увеличението на разходите за труд в:
Малта (+0,4 евро на час)
Италия (+0,4 евро)
Португалия (+0,9 евро)
Гърция (+1 евро).
Точно колкото в България, тоест с 1,1 евро на час, са нараснали и разходите за труд в Дания и Кипър.
Във всички останали страни от ЕС разходите за труд са нараснали повече отколкото при нас. Така разликата в заплащането вместо да намалява, се увеличава.
Разходите за труд са нараснали в:
Германия с 1,9 евро на час
Унгария с 2,1 евро
Словения с 2,4 евро
Нидерландия с 2,8 евро
Белгия с 3,6 евро.
В резултат страната ни изостава още повече по ниво на доходите спрямо по-голяма част от останалите страни от ЕС. Което показва, че тези държави икономически се развиват по-добре, отколкото България.
В Германия нетните годишни доходи на работещ човек след плащане на данъци и осигуровки са над четири пъти по-високи, отколкото в България
Между страните от ЕС има огромна разлика не само между нивото на възнагражденията, а и по отношение на облагането на доходите и добавките, които изплащат на родителите, като помощ за отглеждане на деца. В България детски получават само семействата с изключително ниски доходи. Р редица страни от ЕС обаче това не е така.
Средният годишен размер на нетните доходи на работещ човек, който няма деца, варира от 8412 евро в България до 47 640 евро в Люксембург
Най-близо до нас отново е Румъния, където нетните годишни доходи на работник без деца са средно 8947 евро. Във всички останали страни от ЕС нетните доходи са значително по-високи и надвишават 10 хил. евро. Например в Унгария са 10 755 евро, в Хърватия са 10 864 евро, а в Гърция са 15 335 евро. Във Франция нетните доходи на работещ човек без деца са над 30 хил. евро на година, а в Германия са 34 439 евро. В Германия нетните доходи на човек след плащане на данъци и осигуровки са над четири пъти по-високи отколкото в България.
България и Люксембург са страните от ЕС с най-ниски и най-високи средни нетни доходи и на семейство от двама работещи родители с две деца. Съответно 17 744 евро на година и 104 771 евро, показват данните на Евростат.
Нивото на облагане на доходите в България е близко до средното за страните от ЕС
В 10 държави данъчно-осигурителната тежест е по-ниска, отколкото у нас.
Налозите върху доходите в България въобще не се ниски спрямо останалите страни от ЕС. Данъкът върху доходите в страната ни е само 10 на сто. Добавяйки и осигуровките се оказва, че нивото на данъчно-осигурителната тежест в страната е по-високо отколкото в редица страни от ЕС. В България няма и необлагаеми доходи, за разлика от повечето други държави.
ОСредното ниво на данъчната тежест за страните от ЕС е 38,6 на сто. В България данъчно-осигурителната тежест е 34,9%.
По-ниски от нашите са данъците и осигуровките в 10 държави от ЕС. Това са Дания, Естония, Ирландия, Гърция, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия и Полша. Най-ниско е нивото на облагане на доходите в Кипър (18,1%), Ирландия и Малта (и двете с 25,5%), и Нидерландия (27,9%). Най-високо е облагането на доходите в Белгия (46,5%), Германия (43,7%), Австрия (41,9%) и Унгария (41,2%).
Всеки пети в България получава ниска заплата дори за стандарта на страната ни
България не само е на последно място сред държавите от ЕС по ниво на заплащане. Тук всеки пети взима ниска заплата спрямо нивото на възнагражденията в страната. Според дефиницията на Евростат хората с ниска заплата са служители, които изкарват по-малко от две трети от националните средни брутни почасови доходи.
Средно за страните от Европейския съюз 15,3% от работещите хора взимат ниски заплати. В България 21,4% от хората са с ниски заплати. Те получават под две трети от средното почасово възнаграждение за страната. Сбедователно в страната ни има хора с много високи заплати, но голяма част от населението получава ниски надници дори за нашия стандарт.
По-зле по този показател са само в Латвия (23,5% от хората там имат ниски заплати), Литва (22,3%), Естония (22%) и Полша (21,9%). На другия край на класацията, където по-малко от 10% от наетите служители получават ниски заплати, са Дания (8,7%), Франция (8,6%), Италия (8,5%), Финландия (5%), Португалия (4%) и Швеция (3,6%). Оказва се, че в страни като Португалия и Швеция много малък дял от местното население получава ниски заплати спрямо нивото на заплащане в съответната страна. Това показва по-малка разлика между най-ниските и най-високите възнаграждения.
Жените в България получават средно с 13% по-ниски заплати от мъжете, показват данни на Евростат
Жените в България получават средно с 13 на сто по-ниски възнаграждения от мъжете. Тази разлика е близка до средното ниво за страните от ЕС – 12,7% разлика между заплащането на жените и мъжете.
Най-големите разлики в заплащането на жените и мъжете са установени в Естония (21,3%), Австрия (18,4%) и Чехия (17,9%), обявиха от Евростат. Най-малка разлика е установена в Люксембург (-0,7%) – отрицателният знак означава, че жените там са малко по-високо платени от мъжете. На следващите места по най-малка разлика във възнагражденията на жените и мъжете са Италия (4,3%), Румъния (4,5%) и Белгия (5%).
Кои са факторите които допринасят за различията в заплащането на половете?
На първо място е разликата в нивата на участие на пазара на труда. Съществуват и разлики между професиите и дейностите, които обикновено са доминирани от мъже или жени. В мините, например, работят предимно мъже, а заплатите са високи. В шивашката промишленост пък работят повече жени. Там обаче възнагражденията са ниски.
До разлика във възнагражденията води и ниво на образование и обучение, както и пряка дискриминация.
Разликите в заплащането между половете отразяват и други неравенства, свързани с по-големите семейни отговорности на жените. Твърди се, че те изпитват трудности при съвместяването на работата с личния живот. Много жени работят на непълно работно време, което им позволява да останат на пазара на труда докато се справят със семейните задължения. Но това може да има отрицателно въздействие върху тяхното заплащане, кариерно развитие, перспективи за повишение и размер на пенсията.
Източник: Евростат