Посланиците на държавите от ЕС одобриха единодушно 1646 нови вписвания в санкционния списък срещу Русия – най-голямото еднократно разширение на списъка от началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г.
В него влизат 743 физически лица и 826 компании от руския военно-промишлен комплекс (ВПК), както и 77 души, кандидатирали се за Държавната дума в окупираните територии на Украйна. Европейски дипломати потвърдиха постигнатото съгласие пред Reuters и AFP, а в Киев го обяви Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика.
Външните министри трябва да утвърдят списъка на 12 октомври в Люксембург и едва тогава имената ще станат публични. Според Власюк това е „формалност за следващата седмица“.
„В основата на пакета е ракетната програма и нейните компоненти: електроника, кондензатори, резистори, полупроводници“, обясни Власюк.
Дипломати, цитирани от Reuters, потвърждават този акцент с конкретни данни
От общо около 1570 вписвания, свързани с ВПК, над половината засягат производството на ракети. Ограниченията обхващат и производители, и доставчици на материали за металообработващи машини, за балистични ракети и за барражиращи боеприпаси Lancet, които кръжат над бойното поле, преди да се спуснат към целта. Власюк изброява още предприятия за електронна война, корабостроителници и производители на взривни вещества:
„Включиха и ремонтни заводи, химически предприятия, шивашки фабрики и търговци.“
Основанието за вписванията идва от самата Москва. Според текста на решението, цитиран от NV и Радио Свобода, всички компании са включени в правителствения регистър на руския ВПК и на това основание могат да получават държавни субсидии, а физическите лица са техни ръководители. В проекта са включени ръководители на „Севмаш“, на конструкторските бюра за подводници „Рубин“ и „Малахит“, на Обединената ракетно-космическа корпорация, на Мотовилихинските заводи и на структури на КамАЗ.
Окончателният вариант съдържа едно лице и една компания по-малко от проекта, но не е съобщено кои са отпаднали
Сред конкретните обекти на санкциите Власюк посочи Специално конструкторско бюро по машиностроене (СКБМ) в Курган, което Украйна санкционира на 13 септември – част от холдинга „Високоточни комплекси“ на държавната корпорация „Ростех“.
То е разработило бойните машини на пехотата БМП-2 и БМП-3, а след това е модернизирало десантната машина БМД-4М и БТР-МДМ „Ракушка“. Корпорацията го определя като единственото руско конструкторско бюро за разработка и модернизация на леко бронирани бойни машини на пехотата и на десантните войски.
Вписаните 77 лица са включени в отделна група, свързана с изборите за Държавната дума, проведени на 18–20 септември, които Русия проведе в окупираните части на Украйна. Още на 21 септември върховният представител на ЕС Кая Калас обеща нови санкции заради гласуването, а два дни по-късно Европейската служба за външна дейност представи на посланиците проекта за 77-те кандидати.
В интервю за „Главком“ четири дни преди постигането на съгласие Власюк очакваше около 1600 вписвания и казваше, че „около половината от този списък са наши предложения“. В същия разговор той разграничи списъка от 22-рия пакет, който ще съдържа и търговски ограничения и секторни забрани.
Според него е по-реалистично да бъде приет през ноември.
„Надявам се, че ще забранят вноса на руски торове и метал в Европейския съюз“, каза той. На 7 октомври, при 1646 одобрени вписвания, Власюк вече пише за около 1700 вписвания, близо 60% от които са по украински предложения.
Новият списък следва 21-ия пакет, насочен срещу руски енергийни възли, танкери от сенчестия флот и производители на дронове
На 7 август ЕС санкционира и петима души, свързани с военната промишленост, в отговор на вълна от въздушни удари по Украйна. На 22 септември посланиците удължиха действието на режима на индивидуалните санкции, по който се приема и новият списък, за безпрецедентен срок от 36 месеца вместо обичайните 6. От списъка със санкционирани обаче отпаднаха Алишер Усманов – по искане на Франция, обвързано с освобождаването на двама френски граждани от затвор в Азербайджан – и Михаил Фридман след словашко вето.
След утвърждаването в Люксембург Брюксел смята да премине към по-малки списъци, които да приема редовно, вместо да натрупва имената за едно голямо решение, съобщава Kyiv Independent. Euronews обяви, че вече се готвят вписвания заради нападението с дрон на летище Лайпциг/Хале през август, за което Русия официално е държана отговорна от федералните власти в Германия.
Мащабът на списъка обаче показва колко имена са включени, а не колко силен е натискът върху руските заводи
Вписването води до замразяване на активи в ЕС, забрана за влизане на ръководителите и забрана за европейци да предоставят средства на вписаните лица и компании. За заводите в държавния регистър на руския ВПК това добавя малко към наличните ограничения, защото износът за Русия на стоки с двойна употреба, т.е. граждански изделия с възможно военно приложение, е забранен от ЕС още през февруари 2022 г.
Тежестта пада върху търговците. Още в 13-ия пакет от февруари 2024 г. ЕС наложи ограничения на фирми от Китай, Индия, Турция и други страни, които доставят стоки на руски оръжейни производители, заобикаляйки забраните. За такъв посредник вписването прекъсва достъпа до европейски партньори и банки.
Москва междувременно замества и самите компоненти: през септември 2025 г. Власюк посочи, че в ракетите за комплекса „Искандер“ от 2025 г. европейските и американските части са по-малко, а руските и беларуските са повече, отколкото в тези от 2022 г., макар руските чипове да са „с ниско качество – засега“.
Реалният ефект от списъка ще си проличи на 12 октомври, когато стане ясно колко от търговците, вписани в него са регистрирани извън Русия. Секторните забрани, които могат да засегнат самите доставки, остават за следващия кръг санкции.
Безпрецедентният брой нови санкции идва на фона и на българската позиция по предишния санкционен пакет, при която София настоя за изваждането на руския патриарх Кирил и олигарсите Вагит Алекперов и Искандер Махмудов от списъка. Премиерът Румен Радев лично защити искането, а трите имена в крайна сметка отпаднаха от санкционния пакет, припомня SafeNews.
Докато България успя да спаси тогава трима руски граждани от санкциите, ЕС днес одобри рекордните 1646 нови санкционни позиции, насочени основно към руския военнопромишлен комплекс.
Източник: Reuters, AFP
