Днес, 1 ноември, България отбелязва Деня на народните будители. Празникът е посветен на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, които през вековете съхраняват духовните ценности на българите и поддържат националното самосъзнание.
Сред имената, свързвани с този ден, са св. Иван Рилски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо и Матей Граматик, както и възрожденците Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов и Добри Чинтулов.
Празникът има повече от век история
За първи път Денят на народните будители е отбелязан през 1909 г. в Пловдив.
През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение 1 ноември да бъде обявен за празник на народните будители. Инициативата е свързана с политиката му за развитие на българското образование и култура.
Омарчевски е министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски между 1920 и 1923 г. По време на мандата му са предприети редица реформи в средното и висшето образование. Сред тях е въвеждането на задължително и безплатно основно образование със срок от седем години, както и изграждането на нови училища. За две години броят им нараства от 561 на 1676.
От 1 ноември 1923 г., с указ на цар Борис III, денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи
След 1945 г. честването на празника е прекратено. Традицията е възстановена десетилетия по-късно. На 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание приема Закон за допълнение на Кодекса на труда, с който 1 ноември официално отново е обявен за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Днес 1 ноември остава ден, в който се отдава почит не само на големите имена от българската история, но и на всички, които чрез знание, образование, литература и култура допринасят за съхраняването на българската духовност и националната памет.
Източник: БТА
