Републиканците на Доналд Тръмп претърпяха сериозен удар на междинните избори в САЩ. Загубите им надхвърлиха очакванията и засегнаха дори традиционно сигурни за партията райони. Резултатите поставят под въпрос политическото бъдеще на движението MAGA и повдигат въпроса дали президентът няма да потърси отдушник за разочарованието си във външната политика.

Републиканската партия на Доналд Тръмп получи съкрушителен отпор на междинните избори в САЩ. В началото на изборната вечер републиканците се надяваха, че социологическите проучвания може да са грешни и че поне ще успеят да запазят контрола си над Сената. Но до полунощ във вторник във Вашингтон партията вече се изправяше пред перспектива за най-тежкото си изборно поражение от 50 години насам.

Загубите на републиканците не се ограничиха само до колебаещите се избирателни райони – онези, за които партиите обикновено се тревожат в изборната нощ. Мащабът на поражението беше изумителен. Те загубиха места в Сената в традиционно републикански щати като Тексас и Южна Каролина. Изгубиха райони, чиито граници сами бяха прекроили в своя полза и в които се смяташе, че са практически непобедими. Загубиха и места, които дори най-прецизните политически анализатори определяха като сигурни.

Защо се стигна дотук?

В продължение на месеци социологическите проучвания показваха, че избирателите са недоволни от високите цени, войната в Иран и все по-често обсъжданите обвинения в корупция срещу администрацията на Тръмп.

Президент, който спечели изборите с малка преднина, обещавайки стабилно икономическо управление, прекара две години в преследване на крайна идеологическа програма, подкрепяна само от малцинство американци. Той пренебрегна сигналите на избирателите и сега те му дадоха червен картон.

Политическата карта на Америка започва да се променя

Последиците от тези резултати обаче надхвърлят оставащия период от президентството на Тръмп. Те нарушават някои от политическите закономерности, които определяха американската политика в продължение на десетилетия.

Демократите внезапно печелят в райони, в които цяло поколение са били смятани за обречени на загуба. Политическата карта на САЩ изглежда различно.

Например Тексас. Последният път, когато демократ спечели изборите за сенатор в този щат, беше през 1988 г. Демократите не са печелили президентски избори в Тексас от 1976 г., когато победител беше Джими Картър.

Но сега демократът Джеймс Таларико постигна убедителна победа. Ако Тексас трайно се превърне в щат с оспорвани избори, за републиканците ще стане значително по-трудно да печелят президентския вот в бъдеще.

Републиканската партия вече ще гледа с тревога към изборите през 2028 г. За първи път от 2016 г. насам в нея вероятно ще се проведе сериозен дебат дали е време да се отдалечи от агресивния национализъм и нетолерантността на движението MAGA („Да направим Америка отново велика“) на Тръмп.

Демократите също имат своите въпроси – най-вече как да използват политическия капитал, натрупан с тези победи.

Синя вълна и в Сената и мнозинство в Камарата на представителите: Какво следва за Тръмп и републиканците?

Преминаването на Конгреса под контрола на демократите ще ограничи значително възможностите на президента Тръмп да прокарва законодателната си програма през оставащите две години от мандата си.

Новият състав на Конгреса ще започне работа на 3 януари 2027 г. Дотогава републиканците запазват досегашните си позиции в законодателната власт.

След тази дата демократите ще могат да определят дневния ред и на двете камари, да блокират законодателни предложения на Белия дом и да започват разследвания на действията на президентската администрация.

Особено важна ще бъде промяната в Сената, който има правомощия да утвърждава кандидатурите за министри, висши държавни служители, федерални съдии и членове на Върховния съд. Демократическото мнозинство ще може да отказва одобрение на номинации, предложени от Тръмп.

Президентът обаче запазва правото си на вето върху законите, приемани от Конгреса. За преодоляването му са необходими мнозинства от две трети и в двете камари, което означава, че демократите ще трябва да търсят подкрепата на част от републиканците.

Друга възможна последица е засилването на парламентарния контрол върху администрацията. Комисиите в Камарата на представителите и Сената могат да изискват документи, да призовават представители на изпълнителната власт и да провеждат изслушвания.

Демократическото мнозинство в Камарата на представителите би могло да започне и процедура по импийчмънт срещу президента, но това не означава автоматично отстраняване от длъжност. За осъждане и отстраняване е необходимо мнозинство от две трети в Сената.

Какво означава поражението за външната политика на САЩ?

За останалата част от света обаче промяната може да не настъпи толкова бързо.

Въпреки че партията му претърпя тежък изборен удар, Тръмп ще остане президент до 2028 г. А макар Конституцията да предоставя на Конгреса важна роля при обявяването на война и ратифицирането на международни договори, на практика законодателната власт обикновено има по-ограничено участие във външната политика. Това означава, че президентът все още разполага със значителни възможности за действие.

Всъщност американските президенти, чиито партии се представят слабо на междинните избори, често стават по-активни във външната политика. Когато възможностите им да прокарват значими вътрешнополитически инициативи са силно ограничени, те разполагат с повече време да се съсредоточат върху отношенията на САЩ с останалия свят. Вероятно същото ще важи и за Тръмп.

Фактът, че междинните избори вече са приключили, означава също, че президентът няма да е толкова принуден да се съобразява с вътрешнополитическите последици от действията си.

С наближаването на вота Тръмп се отказа от сериозна военна конфронтация с Иран и потърси примирие в търговската война, водена чрез митата. С отпадането на тези политически ограничения обаче той може да стане още по-непредсказуем и импулсивен.

Конгресът ще може ли да ограничи Тръмп?

Едно нещо със сигурност ще бъде по силите на демократите – да започнат множество разследвания срещу действията на администрацията на Тръмп и някои от нейните представители.

Очаква се вниманието им да бъде насочено основно към войната с Иран, личните финансови отношения на Тръмп с чуждестранни лидери и управлението на Пентагона от министъра на отбраната Пийт Хегсет.

Първата жертва може да бъде министърът на отбраната

Самият Хегсет може да се окаже една от първите политически жертви на тези разследвания. Във Вашингтон вече се спекулира, че той може да подаде оставка или да бъде уволнен, вместо да се изправи пред перспективата за процедура по импийчмънт.

В крайна сметка обаче промяната в посоката на американската външна политика зависи от решенията на самия Тръмп. Смяната на негови съветници или промяната в състава на Конгреса могат да повлияят само донякъде на президент, който никога не е приемал доброволно ограничения върху властта си.

Останалият свят трябва да се подготви за възможността политически нараненият и разгневен Тръмп да реши да излее разочарованието си извън границите на САЩ.

The Conversation/превод: SafeNews