Победата на демократите на междинните избори в САЩ, с която те си осигуриха мнозинство и в двете камари на Конгреса, не означава автоматична промяна във външната политика на Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп запазва значителни правомощия по отношение на международните конфликти, а новият състав на Конгреса ще започне работа едва през януари 2027 г.

„Затова не бива да се очаква прекалено бързо преобръщане на американската политика към Близкия изток“, предупреди международният анализатор Руслан Трад в интервю за БНР.

Според него резултатите от вота трябва да бъдат оценявани по-внимателно, тъй като дори след влизането на новите конгресмени в длъжност не е сигурно доколко те ще успеят да повлияят върху решенията на Белия дом. Конгресът може да ограничава президента чрез законодателство, бюджетни решения и контрол, но непосредственото управление на външната политика и действията на американската администрация остават в значителна степен в президентските правомощия.

Трад обърна внимание и на разминаването между политическите сигнали от Вашингтон и развитието на събитията на терен в Близкия изток

По думите му конфликтите вече имат собствена динамика, която не се подчинява непременно на дипломатическите усилия.

„Всички конфликти заживяват своя живот. Продължаващата блокада на САЩ в Залива докара още хиляди военнослужещи американци да наблюдават корабоплаването. Това, което става на терен, рязко контрастира на политическия дебат“, коментира анализаторът.

Три лагера се борят за влиянието върху Тръмп за Иран

Руслан Трад коментира и възможността за нови американски удари срещу Иран, както и перспективите за пробив в преговорите с посредничеството на Катар. Анализаторът открои три групи в американската администрация, които имат различни виждания за следващите действия на Вашингтон.

Първата е около вицепрезидента Джей Ди Ванс и специалния пратеник Стив Уиткоф, които подкрепят дипломатическия подход. Според Трад именно тази група търси изход от конфликта, докато катарските посредници се опитват да преодолеят различията между Вашингтон и Техеран.

Втората група включва държавния секретар Марко Рубио и министъра на финансите. Те подкрепят продължаването на американската блокада с цел икономически и политически натиск върху Иран, който да го принуди да преговаря.

Третият лагер е около министъра на отбраната и командващия Централното командване на въоръжените сили на САЩ за Близкия изток Брад Купър. Според Трад те, заедно с израелския премиер Бенямин Нетаняху, настояват за възобновяване на мащабните военни операции. Тяхната позиция е, че военните удари са единственият начин Иран да бъде принуден да се откаже от ядрената си програма.

Засега не е ясно коя от трите линии ще надделее. Според Трад самият Тръмп не демонстрира особена ангажираност с темата за Иран и Близкия изток.

„Тръмп е по-зает да представя новата бална зала, отколкото да коментира Иран и Близкия изток“, отбеляза анализаторът.

Той разказа и за разговорите на катарската делегация в Техеран, продължили близо 12 часа

По думите му катарците са поддържали постоянна връзка с Белия дом, което показва, че посредническите усилия продължават, въпреки различията в американската администрация.
Сирия търси подкрепа от Саудитска Арабия срещу натиска на Израел

В интервюто Трад коментира и спирането на военната помощ от САЩ за Израел, както и участниците в Пакта „Мека“. По думите му Сирия се намира в особено положение, тъй като поддържа близки отношения с администрацията на Тръмп, но същевременно има сериозни проблеми с Израел.

Затова Дамаск се нуждае от външна подкрепа, която би могла да осигури по-силна позиция в отношенията с Тел Авив, каза той.

Като интересна стъпка в тази посока анализаторът посочи обсъжданите преговори между Сирия и Саудитска Арабия за разполагане на сирийски военни съветници в кралството.

Това би било полезно и за Рияд, смята Трад. Сегашното сирийско правителство разполага със значителен боен опит от продължителните конфликти в региона, включително срещу проирански сили и „Хизбула“, както и с наблюдения върху действията на хутите.

„Този опит ще бъде добре дошъл“, посочи анализаторът.

Според него евентуалното военно сътрудничество би могло да донесе ползи и за двете страни: Саудитска Арабия ще получи достъп до специфичен военен опит, а Сирия може да си осигури политическа и стратегическа подкрепа, която да изпрати сигнал към Израел.

В този контекст Трад вижда в сближаването между Дамаск и Рияд възможност за промяна на регионалния баланс, особено на фона на напрежението между Сирия и Израел.

Източник: БНР