Все повече пари са нужни за най-обикновеното пазаруване. Малката потребителска кошница вече струва 62,02 евро, а спрямо септември миналата година цените на включените в нея 21 стоки са се увеличили с 8,6%. Данните на КНСБ показват, че натискът върху домакинските бюджети продължава, а президентът на синдиката Пламен Димитров предупреди, че държавата трябва да използва регулаторите, за да ограничи спекулативните процеси.
Кошницата вече струва над 62 евро
Малката потребителска кошница включва 20 основни хранителни продукта и бензин А-95. Само за година стойността ѝ се е увеличила с около 5 евро, като през септември достига 62,02 евро. Спрямо август ръстът е 0,7%.
Според Димитров външните фактори са толкова силни, че предприетите мерки трудно биха могли да върнат ценовия процес към предишните му нива.
„Това, което може да се направи, е да се пресекат спекулативните процеси“, заяви той в „Денят ON AIR“.
По думите му основна роля за това имат регулаторите, а особено Комисията за защита на конкуренцията, която през последните месеци е започнала редица производства.
КНСБ чака отговор за млечния сектор
Димитров посочи, че в момента има поне десет ключови производства, по които се очакват резултати.
„Очакваме да чуем за млечния сектор – има ли концентрация там и ако има, как ще бъдат наказани. Говори се за две фирми“, каза президентът на КНСБ.
Той смята, че именно подобни проверки могат да покажат къде по веригата се натрупват необосновани увеличения и дали има нарушения на правилата за конкуренция.
КНСБ вече отчита сериозни разлики между цените на едро и тези в магазините. По данни на синдиката разликите при отделни продукти достигат от 60% при брашното до 150% при краставиците.
„В джоба им става по-празно“
Според Димитров хората вече усещат пряко ефекта от поскъпването.
„Няма как хората да не усещат, че обедняват. В джоба им става по-празно“, заяви той.
По думите му държавата разполага със сериозни инструменти чрез регулаторите. Той посочи, че при определени проверки санкциите могат да достигнат до 10% от годишния оборот на съответната верига.
„На хората вече им се изчака чакането“, категоричен бе президентът на КНСБ.
Димитров дори предупреди, че не би го изненадало, ако недоволството излезе на улицата.
„Такива заявки и при нас имаме. Скоро може да видите и подобни действия“, каза той.
Поне 10% ръст на доходите
На фона на поскъпването КНСБ настоява минималната заплата и останалите доходи да бъдат увеличени поне с около 10%.
„Ние искаме поне 10-ина процента увеличение както на минималната заплата, така и на всички доходи, защото толкова най-малко растат цените“, заяви Димитров.
Той защити и по-широкото използване на колективното трудово договаряне, като даде за пример Германия, Франция и Нидерландия.
Според него именно чрез договаряне между работодатели и работници доходите могат да бъдат обвързани по-справедливо с произведеното от предприятията.
„Да дадем шанс на диалога между нас и бизнеса, но правителството трябва да го осигурява“, заяви президентът на КНСБ.
КНСБ поставя въпроса и за банковите печалби
В разговора Димитров коментира и идеята за облагане на свръхпечалбите на банките. Според него формулата трябва да бъде прецизирана в случаите, когато такива свръхпечалби действително са доказани. Той постави под въпрос и аргумента, че подобно облагане би оставило банките без средства за кредитиране.
„Ако наистина няма пари за кредит, къде са тези над 40 млрд. евро от портфейла – депозити и раздадените кредити“, попита Димитров.
По думите му твърдението, че облагането на свръхпечалбата автоматично ще доведе до обедняване на банките, не се основава на базови икономически показатели.
Докато цените на основните стоки продължават да се покачват, спорът вече не е само колко струва една кошница с храна, а докъде могат да стигнат доходите на хората, преди сметката в магазина да започне да изпреварва възможностите им.
Източник: Bulgaria ON AIR
