Все още няма ясни доказателства нито че в сибирска лаборатория е била счупена епруветка, нито че причината за смъртта на лаборантка е чума. Това заяви в „Пресечна точка“ директорът на Института по микробиология на БАН проф. Пенка Петрова.

По думите ѝ съществуват достатъчно тестове и микробиологични методи, чрез които може да се установи дали става дума за чума.

„Засега Русия не признава подобно нещо. Възможно е да става дума за друга белодробна инфекция“, коментира проф. Петрова и увери, че няма причина за притеснение.

Българският институт няма контакти с руските лаборатории

Проф. Петрова уточни, че въпреки че Институтът по микробиология на БАН работи в областта на инфекциозната микробиология, той няма контакти с руски лаборатории, които се занимават с чума.

„Независимо че ние сме Институт по микробиология, нямаме контакти с руски лаборатории, които се занимават с чума. А в нашия институт има департамент по инфекциозна микробиология, който работи с аналози на човешката чума, които са безопасни и могат да се използват като моделни бактерии“, обясни тя.

По думите ѝ работата с такива микроорганизми е необходима за разработването на ваксини и заради нарастващата антибиотична резистентност.

„От една страна за създаването на ваксини, от друга страна чумата е интересна като причинител. Трябва да се работи в тази област, защото възниква антибиотична резистентност, което ще бъде голям проблем на бъдещите поколения“, каза директорът на Института по микробиология на БАН.

Какви са рисковете при БЦЖ ваксината?

В предаването проф. Петрова коментира и страничните ефекти на БЦЖ ваксината. По думите ѝ всички БЦЖ ваксини имат известни нежелани реакции, сред които и възпаление на костите. Тя подчерта, че този риск не е свързан само с произвежданата в България ваксина. Подобни данни има и за френската БЦЖ ваксина, както и за японската.

„Там има научни публикации, които показват, че има деца с подобни симптоми – възпаление на костите вследствие на поставянето на ваксината“, отбеляза проф. Петрова.

Според нея честотата на подобно усложнение е приблизително едно на 100 000.

„Не трябва да се притесняваме и в този случай, защото честотата е едно на сто хиляди. Тук вече трябва да се направи сметка кое е по-важно – общественото здраве или здравето на едно от децата“, добави директорът на Института по микробиология на БАН.

Случаят със сибирската лаборатория остава неясен, докато не бъдат представени конкретни данни за причината за смъртта на лаборантката и за това какво действително се е случило в лабораторията.

Източник: NOVA