Нови фосилни находки в Южна Африка преобръщат досегашните представи за ранната човешка еволюция. Учени откриха доказателства, че Homo erectus е обитавал региона преди около 2 милиона години – с близо 200 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега. Откритията разкриват и как два древни човешки предшественика са се приспособявали по различен начин към условията на живот.
Останките са открити в кариерата Дримолен, разположена в южноафриканската „люлка на човечеството“ – район, известен с богатството си на фосили от древни човешки предшественици. Обектът е открит през 1992 г., а разкопките продължават до 2019 г. Въпреки това част от намерените останки все още не са били подробно описани в научната литература.
Екип от университета „Ла Троб“, заедно с учени от Южна Африка и САЩ, анализира 18 фосила, принадлежащи на Homo erectus и Paranthropus robustus.
Сред най-значимите находки е фосилът DNH 127 – останка от възрастен представител на Homo erectus, датирана отпреди около 2 милиона години. Това е първият фосил на възрастен представител на вида, открит в Дримолен, и предоставя нови данни за ранното му присъствие в Южна Африка.
Преди това учените са открили фосила DNH 134, принадлежал на дете на възраст между две и четири години. Находката е показвала, че видът е обитавал района преди около 2 милиона години, но не е давала достатъчно информация за външния вид на възрастните индивиди.
„Homo erectus е първият вид хоминини, за който изследователите като цяло са единодушни, че принадлежи към нашия род Homo и вероятно е наш пряк предшественик“, обяснява водещият изследовател д-р Джеси Мартин.
Досега сред най-ранните известни находки на възрастни представители на Homo erectus бяха фосилите от Дманиси в Грузия, датирани отпреди около 1,8 милиона години. Новите данни от Дримолен изместват известното присъствие на възрастни представители на вида в региона с приблизително 200 000 години назад във времето.
Освен за Homo erectus новите фосили предоставят информация и за развитието на Paranthropus robustus – друг древен хоминин, обитавал същия район.
Изследването показва, че между преди около 2 милиона и 1,8 милиона години зъбите на Paranthropus robustus са станали по-големи, а мускулите, участващи в дъвченето, са се развили допълнително. Тези промени вероятно са били свързани с адаптацията към храната и условията на околната среда.
Еволюционният път на двата вида обаче се различавал съществено. Homo erectus развивал по-голям мозък и по-малки кътници – промени, които според изследователите може да са свързани с увеличаването на дела на месото в храната му.
Paranthropus robustus, от своя страна, запазил сравнително малък мозък, но развил масивни кътници и мощни дъвкателни мускули. Те му позволявали да раздробява и стриват твърди храни.
Двата вида са съществували по едно и също време и са обитавали един и същ район. В Дримолен останките от Paranthropus robustus са значително по-многобройни – според д-р Мартин съотношението между откритите представители на двата вида надхвърля 10 към 1 в полза на Paranthropus robustus.
„Днес знаем, че Homo erectus и еволюционната линия, от която произлизаме, в крайна сметка са се оказали успешни. Преди 2 милиона години обаче Paranthropus robustus е превъзхождал Homo erectus в Дримолен в съотношение над 10 към 1. По това време нашите предшественици са изглеждали като малко вероятни претенденти за оцеляване“, посочва Мартин.
Находките от Дримолен дават на учените рядката възможност да сравнят останки от Paranthropus robustus, живели през периоди, отдалечени един от друг с около 200 000 години.
Фосилите от Дримолен, датирани отпреди приблизително 2 милиона години, се различават от по-късните останки, открити в пещерата Сварткранс и датирани отпреди около 1,8 милиона години.
Разликите засягат най-вече размера на зъбите и развитието на мускулите, свързани с дъвченето.
Тъй като фосилите на древни хоминини са сравнително редки, учените често разполагат с ограничени данни за отделните популации. Големият брой находки от Дримолен обаче позволява да бъдат проследени постепенните еволюционни промени с по-голяма точност.
Според д-р Мартин популацията на Paranthropus robustus от Дримолен се различава достатъчно от останалите известни популации, за да бъде обособена като отделен подвид – Paranthropus robustus ukusa. Новоописаните фосили предоставят допълнителни доказателства в подкрепа на тази класификация.
В изследването участват учени от университета „Ла Троб“, университета в Йоханесбург, университета „Уитуотърсранд“ в Южна Африка и Вашингтонския университет в САЩ.
Откритията показват колко разнообразни са били еволюционните пътища на древните човешки предшественици. Докато някои видове развивали по-голям мозък и различни хранителни навици, други се приспособявали чрез промени в зъбите и дъвкателната си система. Именно тези различия помагат на учените да разберат по-добре условията, при които се е развивала ранната човешка еволюция.
Източник: Фокус
