Поредицата от атаки с дронове срещу товарни кораби в Черно море през този месец, край бреговете на Румъния и България – държави членки на НАТО, кара някои съюзници да се питат дали руският президент Владимир Путин не се стреми към ескалация, за да провери подкрепата им за Украйна във войната.

Атаките в изключителните икономически зони на двете държави застрашават важен международен морски маршрут. Те доведоха до смъртта на няколко моряци, а най-малко 25 продължават да са в неизвестност. Освен това съществува риск ударите да въвлекат и други държави пряко във войната за Украйна.

По време на войната Русия многократно обстрелва украинските пристанища на Черно море и река Дунав, което принуди Киев все повече да разчита на алтернативни маршрути за износ на зърно към пазарите в Африка и Близкия изток. Руски дронове неведнъж са нарушавали въздушното пространство на Румъния в близост до някои от украинските дунавски пристанища.

При последните инциденти в сряда и четвъртък на два кораба, поразени от дронове, избухнаха пожари. Единият от тях се намирал в териториалните води на Румъния.

В четвъртък в Брюксел румънският президент Никушор Дан заяви, че плавателните съдове са били ударени от два дрона, но не уточни чии са били те.

„Румънската държава ще реагира“, предупреди той.

Подозренията все повече се насочват към Русия.

„Няма логика Украйна да атакува собствените си кораби и екипажи, при положение че резултатът от всички тези атаки е в полза на Русия. Всъщност логиката сочи именно в тази посока. Проблемът е, че не можем да го докажем“, заяви българският министър-председател Румен Радев.

Няколко кораба бяха поразени от дронове през октомври

Химическият танкер Wine Trader, плаващ под флага на Сан Марино от Тунис към Румъния, беше поразен от дрон в четвъртък и избухна в пламъци. Петима членове на екипажа бяха спасени, но други седем са в неизвестност.

В сряда беше съобщено за удар с дрон и последвал пожар на Yara J – химически танкер, превозващ нефт и плаващ под флага на Коморските острови от Турция към Румъния. Изпълняващият длъжността министър на отбраната на Румъния Раду Мируца заяви, че се води разследване.

Във вторник два кораба бяха поразени от дронове край българското крайбрежие. Спасителните екипи евакуираха всичките 15 членове на екипажа на Chelsea 3, плаващ под малтийски флаг и експлоатиран от Украйна. Единадесет души от екипажа на HS Dignity, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, обаче все още са в неизвестност.

Екипажът на Chelsea 3 съобщил, че палубата и корпусът на кораба са били поразени от три въздушни дрона.

По-рано този месец морски и въздушни дронове атакуваха още два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България. Кораб, плаващ под флага на Того, потъна, без да има следа от 12-те моряци, за които се съобщава, че са били на борда. Български ферибот пък евакуира 18 членове на екипажа от повреден плавателен съд под флага на Палау.

Ден по-рано товарен кораб, собственост на турска компания и превозващ царевица, се запали след атака с дрон, а впоследствие потъна край бреговете на Румъния. Двама души загинаха, а 11 членове на екипажа бяха спасени.

Посланикът на Русия в София заяви, че не разполага с информация от руското Министерство на отбраната по случая.

Клаузата за колективна отбрана на НАТО е под въпрос

В четвъртък генералният секретар на НАТО Марк Рюте съобщи в социалната мрежа X, че е разговарял с Румен Радев и Никушор Дан за сигурността в Черно море и последните атаки срещу търговското корабоплаване.

„НАТО засили позициите си по източния фланг, включително чрез разширяване на способностите за противодействие на дронове. Алиансът ще продължи да работи в тясно сътрудничество със съюзниците си в Черно море, като при необходимост ще адаптира мерките си за възпиране и отбрана“, заяви той.

Член 5 от Северноатлантическия договор предвижда гаранция за колективна отбрана – нападение срещу една държава се разглежда като нападение срещу всички. Румънският анализатор по отбраната Раду Тудор обаче заяви, че не е ясно дали тази разпоредба обхваща много от атаките с дронове в Черно море, тъй като те са извършени в изключителните икономически зони на държави членки на Алианса.

„Предмет на дискусия е дали изключителната икономическа зона попада в обхвата на реакция от типа на предвидената в Член 5. Изглежда, че досега това не е така и именно това поражда много въпроси“, каза той.

Според него НАТО реагира твърде бавно на случващото се в Черно море.

„Десетки инциденти се случват, а Русия се приближава все повече до границите на НАТО. Думите не са достатъчни“, заяви Тудор.

Нарастваща заплаха за сигурността в региона

Инцидентите с дронове в Черно море през октомври са само поредните в дълга серия от нарушения на въздушното пространство, които разтърсват Румъния и други държави от НАТО след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Повечето подобни случаи са свързани с руски дронове, но и украински безпилотни апарати са преминавали граници.

През август Румъния изпрати два изтребителя F-16, за да унищожат морски дрон, за който се съобщаваше, че е носел експлозиви и е бил забелязан близо до голям проект за добив на природен газ в Черно море.

Изпълняващият длъжността министър на отбраната Раду Мируца заяви, че решението е било взето, за да се защитят животите на няколкостотинте души, работещи на газовата платформа.

Източник от румънския сектор на отбраната, пожелал анонимност заяви, че атаките целят да нанесат икономически щети на Украйна и че в момента Румъния не е мишената.

„През цялото лято издирвахме всякакви отломки от дронове – водни дронове, морски дронове, въздушни дронове, отломки във водата и по плажовете. Ако това продължи някой трябва да предприеме нещо“, посочи източникът.

Възможен коридор за ескорт на търговските кораби

Източникът добави, че е чул, че Турция би искала да свика всички черноморски държави, за да планират мисия за ескортиране на тези конвои през милитаризиран коридор за безопасно преминаване.

„Не съм сигурен как стоят нещата с турските кораби, но румънските ни плавателни съдове нямат системи за противовъздушна отбрана, с които да се защитават от дронове. Ескортирането на такива кораби би било сериозен риск за военноморските сили и военните плавателни съдове“, заяви той.

През юли Румъния, България и Турция разшириха споразумението за съвместната военноморска група за противодействие на морските мини в Черно море. Според румънското Министерство на отбраната целта е да се разшири обхватът на мисиите и да се включи защитата на критичната подводна инфраструктура.

По информация на министерството инициативата ще предвижда и постоянно военноморско присъствие в изключителната икономическа зона на Румъния.

Много търговски кораби плават под флага на една държава, но са собственост на компании, регистрирани в друга.

„Защо Румъния и Турция да ескортират кораб от Бермудските острови, който, да речем, е собственост на аржентинец, само за да превози няколкостотин тона зърно от Египет? Това е сложно“, попита източникът.

В сряда българският министър на отбраната Димитър Стоянов заяви, че страната планира да се присъедини към проекта на НАТО Drone Edge до края на октомври.

Инициативата, стартирана през юли и към която се присъедини и Румъния, предвижда инвестиции в размер на над 40 милиарда долара през следващите пет години за развитие на способности за противодействие на дронове.

Чезар Георге, основател на консултантската компания за зърнени пазари Agricolumn, заяви, че инцидентите с дронове не са оказали отрицателно въздействие върху търговията през румънското черноморско пристанище Констанца.

Основното притеснение е свързано с нарастващите застрахователни разходи в по-широкия регион на Черно море.

„Застрахователната премия за риска се увеличава. Всеки, който иска да стигне до Констанца, например от Турция, през Босфора и през тази зона, ще трябва да плаща по-висока застраховка“, каза Георге.

Той добави, че най-голямото му притеснение е възможността за сериозен инцидент в Констанца или в близост до пристанището.

През юни украински морски дрон експлодира в пристанището, а други три се взривиха в близост до него.

AP/превод: SafeNews