Няма намерения за промяна на пенсионния модел, засягане на втория пенсионен стълб или пренасочване на осигурителни вноски към първия. Това заяви председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Константин Проданов от „Прогресивна България“.
По думите му подобна мярка не фигурира нито в бюджетния план, изпратен до Европейската комисия на 15 октомври, нито в официалната кореспонденция между българските власти и европейската институция.
„Точно по тази причина то не присъства в бюджетния план, който беше изпратен в Брюксел за одобрение на 15 октомври. Не присъства никъде в официалната кореспонденция между нас и Европейската комисия. Те трябва да одобрят общите параметри“, обясни Проданов.
Той уточни, че след изпращането на бюджетния план са разменени няколко писма с Европейската комисия, като последното е от 2 ноември и е подписано от министър Донев. По думите му цялата кореспонденция е публично достъпна на сайта на Европейската комисия.
Проданов коментира и възможността идеи за промени в пенсионния модел да са били обсъждани на експертно ниво в отделните министерства.
Според него част от работата на администрацията е да анализира различни предложения и да разработва възможни сценарии, които впоследствие да бъдат представени на политическото ръководство.
„Работата на експерта във всяко едно министерство е да предлага всякакви идеи. На експертно ниво да се проиграват всякакви сценарии и те да бъдат предлагани на политическото ръководство, което, ако ги припознае, те стават реалност“, посочи той.
Проданов смята, че опозицията е можела да изчака официалното представяне на бюджета, преди да отправя обвинения за подготвяни промени във втория пенсионен стълб.
„Ако това беше реалност, опозицията трябваше да изчака представянето на бюджета, вместо да отправя твърдения по време на нашата пресконференция. Тогава щеше да стане ясно черно на бяло дали има подобни намерения“, коментира Проданов.
Той засегна и изводите от одита на Сметната палата, като изрази мнение, че те са останали на заден план заради дискусията около пенсионния модел.
Проданов направи разграничение между административните производства, свързани с конкретни физически лица, и институционалния одит, който обхваща работата на държавни структури и процеси.
„Нека да се прави разлика между административно производство, което разследва определено физическо лице за конфликт на интереси или несъответствие в декларациите, и институционален одит, който засяга институции и процеси. Той стъпва на огромно количество документи и счетоводни записи. В крайна сметка става дума за абсолютно независим орган, какъвто е Сметната палата“, заяви той.
Според председателя на бюджетната комисия основният извод от проверката е, че през последните шест години публичните финанси са били управлявани без достатъчна отговорност. По думите му много от решенията са били мотивирани от краткосрочни предизборни цели, без да бъдат осигурени устойчиви приходи за тяхното финансиране.
„На първо място одитът показва, че финансите на държавата са били управлявани абсолютно безотговорно в последните шест години. Голяма част от решенията са взимани със съвсем краткосрочен предизборен мотив. Не са обезпечавани с дългосрочни приходи и източници“, коментира Проданов.
Като пример той посочи увеличаването на възнагражденията в публичния сектор, което според него е извършвано без предварително осигурен финансов ресурс.
„Едно от най-грешните решения е свързано с това, че увеличението на възнагражденията е правено, без срещу него да стои подсигурен ресурс. Те са нараснали с над два пъти за този период, а данъчните приходи са изоставали с 25 процентни пункта под това“, заяви Проданов.
Той уточни, че служебните правителства по времето на Румен Радев не са изготвяли самостоятелни бюджети, а са изпълнявали вече приети финансови рамки.
„Единственият бюджет, към който има отношение служебен кабинет на тогавашния президент Радев и по който са правени промени, е този от 2021 година. Тогава служебен министър беше Асен Василев, който направи актуализация на план-сметката“, посочи той.
Като друг сериозен проблем, откроен в одита на Сметната палата, Проданов посочи значителните разминавания между първоначалните стойности на редица договори и окончателните суми, платени от държавата.
По думите му в доклада са описани десетки подобни случаи. Един от най-фрапантните е договор за текущ ремонт и поддръжка на пътната инфраструктура, чиято стойност е нараснала повече от 20 пъти.
Проданов съобщи още за задържани сертификати за извършени дейности на стойност 1,2 млрд. лева, които не са били фактурирани и съответно разплатени.
Допълнително са установени неодобрени индексации за около 300 млн. лева. Става въпрос за дейности, извършени през 2025 г. и предходните години.
Той обясни, че стандартната процедура предвижда след извършване на определена дейност изпълнителят да издаде сертификат. Той трябва да бъде одобрен първо от съответното областно пътно управление, а след това и от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Едва след това фирмата издава фактура, държавата извършва плащането и дейността се отчита като изпълнена.
Според Проданов обаче именно на етапа на одобряване на сертификатите процедурата е била прекъсвана, което е довело до натрупването на значителни суми за извършени, но неразплатени дейности.
SafeNews припомня, че остри критики към управляващите заради Бюджет 2027, забавянето на финансовата рамка и работата на парламента отправи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Източник: NOVA
