За жесток побой и опит за изнасилване на 14-годишно момиче от арабски мигрант в София разказва председателят на клуб “Родолюбие и отечествознание” Владимир Чешмеджиев. Жертвата на насилието е момиче, разхождало кучето си в квартал „Лозенец“.
Чешмеджиев описа потресаващия случай на насилие във Фейсбук страницата си, който SafeNews публикува без редакторска намеса:
Юли месец тази година около 21 часа вечерта момичето, чиито инициали са С.И., разхожда кучето си в старата част на квартал Лозенец в София. Към момента на случката и днес, когато разказвам това, тя е все още дете – на 14 години.
Това обаче не пречи на извършителя.
По време на ежедневната разходка на кучето, към нея се приближава мургав мъж от чуждестранен произход с голяма брада, който започва да ѝ говори на развален английски език. Макар и с трудност да си спомни, момичето все пак е успяла да разпознае няколко комплимента на английски, които ѝ е отправил.
Докато той вървял до нея и ѝ говорил на развален английски – детето (припомняме, че е на 14 години), продължавало да върви с кучето си без въобще да отговаря или да се обръща към него.
Това обаче явно е ядосало мъжа, който започнал да говори агресивно на арабски език и след като е огледал, че няма никого наоколо, я дръпнал за дрехите и започнал да я опипва по гърдите.
Направил опит да съблече дрехите ѝ и противно на виковете ѝ продължавал. В един момент С.И. успяла да го отблъсне от себе си с удар в лицето му и започнала да бяга от него, държейки на каишка вече лаещото си куче.
В този момент мъжът от арабски произход, я догонва и ѝ нанася побой, като детето остава с множество травми от удари с юмруци и ритници по цялото тяло.
Нападателят замахвал с крошета с всичка сила, от които някои дори не уцелват момичето. В опит да се защити С.И. също замахнала, но вследствие на негов удар, загубила равновесие и паднала.
Тогава арабинът продължил нападението като я изритал и в главата.
Не споделям част от кадрите, а само тези по лицето на момичето.
Това продължава минути, докато чужденецът не решава, че трябва да напусне района от съображение някой все пак да не го види. (не, че нещо ще стане).
С.И. е с изкарано медицинско на следващия ден и е подаден сигнал до съответните органи на реда. Отговорът в началото бил, че „няма камери в района“. Съответно намирането на извършителя било много трудно.
Семейството и детето желаят да запазят анонимност от медиите. Въпреки това крайната цел от разпространяването на тази история е предотвратяването на подобни случаи спрямо други деца в България.
Защо разказвам всичко това?
Защото истината е, че макар и този да е най-бруталният и противен случай за последните месеци, то тази година тормозът спрямо момичета и деца, преследването и опитите за блудство в София (и не само), са се превърнали в нещо обикновено.
Няма как да замълчим и да прикриваме, че всички тези случаи и зачестяването им е вследствие на огромната мигрантска вълна.
На факта, че центърът от Мария Луиза до НДК е напълно неразпознаваем. Не са разпознаваеми и лицата и образите, които ги обитават. Ежедневно в района децата, момичетата и жените са обект на подсвирквания и дебнене от групите в района. Огромна част от тези жертви са готови отдавна да застанат с лицата си и историите си, защото им е до гуша.
Защо въобще споменаваме миграцията?
Защото всички подобни случаи са извършени от тези нови за нас хора. И каквато и да е политическата конюнктура и мантра в момента, фактите са неизбежни и ясни. Защото е достатъчно човек да се разходи в района, който няма нищо общо с България. Езиците на витритните не са на български, а не са и на английски или който и да е европейски език. Такива са и обитателите, които при всяка възможност подсвиркват на момичета, включително и на деца и вървят известно време до тях, в опит да си натрапват „комплиментите“ на развален английски.
Множество са историите, в които сядат в близост до заведения на Витошка и започват да гледат натрапчиво сервитьорките, правят неприлични жестове, облизват се (в буквален смисъл), отново подсвиркват и въобще макар и без да посягат физически, тормозят.
Много са и случаите, в които целенасочено тормозят двойки ученици, минаващи в района – подвикват на момичетата, за да унизят момчето до нея.
Интересното е, че всички тези случаи касаят деца или сами жени.
И въпросът е, че както виждаме от побоя над момичето в квартал Лозенец, не стигат само до подсвиркване.
Ако човек се разрови за нападенията дори в предните години – ще види, че е имало и други подобни престъпления – отново от същата група.
Тук е времето да си припомним, че само тази година случаите на наръгвания и заплашване с ножове в центъра бяха много. И то все от същата група индивиди. Само за летните месеци имаше наръгване на НДК, на Женски пазар, на Пиротска и вадене на ножове пред Халите. Отново – същите. Отново – нулеви действия от органите на реда. Всеки може сам да намери новините в интернет.
Както стана ясно, поставянето на въоръжени с автомати патрули от МВР в района се оказва напълно безпредметно и безсмислено. Точно докато се патрулираха тези месеци, обраха магазини на Витошка. Обирджиите бяха спряни от случаен минувач, който когато извика полицаите, му отговориха да не им държи такъв тон.
Някой ще каже – „Ама само те ли го правят това? И българите го правят!!!“ и после ще започне да сипе обвинения в расизъм и дискриминация.
Но за съжаление наистина всички тези случаи не са извършени от българи. Нека, който не вярва, съмнява се или има други обвинения, да обиколи сам нощно време района.
А ако не му се занимава с това – само да изслуша някои от момичетата, които са пострадали.
И в крайна сметка, всеки може да избира в какво да вярва. Всеки може да се изживява като ултра морален, хуманен и тн, но в момента, в който го засегне лично, спира да бъде такъв.
А тепърва разрастващото се престъпно и неевропейско гето в центъра на София ще засяга всички нас. Ще засяга нашите близки и нашето бъдеще.
Защото новите обитатели на Европа вече се заселват и у нас и само ще се увеличават, докато градовете ни не не заприличат на Брюксел или Париж. Но не онези Париж и Брюксел от преди 20 години – европейските. Тези от днес, които нямат нищо общо с Европа и европейската култура, към която и ние самите принадлежим. Напротив – там по-голямата част от населението е неевропейско в повечето квартали.
Какво може да се направи?
Прекратяване на вноса от третия свят у нас. Това е същинското решение.
Но няма да се осъществи, защото все още няма обществен интерес. Все още едни хора се изживяват като морални стожери и твърдят как трябва да „приемаме и помагаме“ на сами мъже от държави на разстояние от 3500 километра от нашата.
Но и също защото големите работодатели у нас тепърва започват да внасят работници, защото „няма хора“, а същевременно те не направиха нищо, за да привлекат българите от историческите български общности, които и до днес живеят в нищета. Действителността е, че се цели в замяна на минимална работна заплата да се работи на 12 часа, нищо, че е незаконно.
Затова единственото решение е съдействие между всички нас.
Споделяне на информация като тази, помагане на жени и деца на улицата, които са в сходно положение като потърпевшите, за които вече знаем и въобще подготвяне за неизбежното. Постоянен натиск спрямо местните управляващи за повече сигурност в тези региони и ограничаване на новите настанявания в кварталите ни. Защото към момента почти всички от тези групи са в общински имоти за без пари.
Повярвайте, това касае всички.
