Нещо голямо се движи дълбоко вътре в Луната. Да, прочетохте правилно! Какво е то – разкриват учени от Аризона, наред с някои загадъчни подробности.
Неотдавнашно проучване на учени от НАСА и Университета на Аризона установи, че между твърдата мантия на Луната и нейното метално ядро се намира слой от нисковискозна материя. Тази слуз се издига и спуска под лунната повърхност – не по-различно от океанските приливи и отливи – което според тях вероятно се дължи на гравитационния натиск и привличане на Слънцето и Земята.

„Както Луната предизвиква приливите и отливите на Земята, така и Земята (и Слънцето) предизвикват приливите и отливите на Луната“, се казва в изследването, публикувано миналия месец в списанието AGU Advances.

Изследователите описват своите открития като „първото измерване на годишните промени в гравитацията на Луната, дължащи се на приливите и отливите.“

Това е завладяващо откритие, което потвърждава десетилетни теории за състава на единствения естествен спътник на Земята – като същевременно повдига и някои нови загадъчни въпроси.

В края на краищата, как изобщо се е появил подобният на магма слой? Какъв е точният му състав? И може би най-същественото – какво я поддържа достатъчно гореща, за да остане в податливата си, подобна на слуз форма?

Дълбоки последици

За целите на изследването си учените анализират нови данни от Лабораторията за възстановяване на гравитацията и вътрешността на Луната (GRAIL) на НАСА и Лунния разузнавателен орбитален апарат (Lunar Reconnaissance Orbiter), които са използвани съответно за събиране на гравитационна информация и за по-общо наблюдение на Луната, за да измерят за първи път месечните и годишните приливни движения на Луната.
Откритото от тях, твърдят те в изследването, би могло да съответства единствено на съществуването на по-дълбока, „частична стопилка“ под скалистата мантия на Луната, която сама по себе си е съставена от магнезиево-железен силикатен минерал и пироксен.

„Само модели с по-мек слой в долната част на мантията съответстват на всички наши измервания“, се казва в изследването.

Но отново това откритие поражда нов важен въпрос. Както пишат учените, „такъв мек слой, за който често се смята, че е частична стопилка, трябва да се поддържа“. С други думи, трябва да има причина, поради която този полуразтопен слой остава достатъчно топъл и гъвкав, за да се движи наоколо. Както се вижда, все още има много неизвестни, що се отнася до вътрешното устройство на Луната – но ако не друго, това изследване има структурата на такова, което отваря вратата към по-нататъшни разкрития в лунната геология. Или както пишат учените, автори на изследването: „Съществуването на тази зона има дълбоки последици за топлинното състояние и еволюцията на Луната.“

Източник – Futurism/Превод:SafeNews