Около 3000 лекарствени продукта са били изтеглени от българския пазар в периода 2014–2022 г., като сред водещите причини за това е липсата на икономическа изгода от тяхното производство и разпространение. За проблема алармира председателят на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) Николай Хаджидончев в ефира на предаването „Тази сутрин“.

Недостигът на лекарства засяга цяла Европа

По думите на Хаджидончев липсата на медикаменти не е характерна единствено за България, а представлява сериозно предизвикателство за целия Европейски съюз. Причините за затрудненията в снабдяването обаче се различават в зависимост от това дали става въпрос за иновативни или за генерични лекарства.

„Когато става въпрос за скъпоструващи иновативни медикаменти, основният проблем за липсите е свързан със свободното движение на стоки и услуги или така наречената паралелна търговия в рамките на Европейския съюз. Нещо, което е напълно нормално и законно“, обясни Хаджидончев.

Той обърна внимание, че цените на лекарствата в България са сред най-ниските в Европа. Тази разлика създава условия за паралелна търговия, при която търговци придобиват медикаменти от българския пазар и впоследствие ги реализират в страни, където продажните цени са по-високи.

Ниските цени правят производството на генерични лекарства нерентабилно

При генеричните медикаменти, които се използват широко при лечението на хронични заболявания, основният проблем е свързан с икономическата устойчивост на производството. През последните години редица продукти са напуснали пазара, тъй като поддържането на производството им вече не носи достатъчна възвръщаемост.

„Последните години много медикаменти бяха изтеглени от пазара и основната причина за изтеглянето им е нерентабилност. Цената, която е регулирана, е такава, че производителят или почти не печели, или е на загуба и затова взима решение да изтегли съответния медикамент“, заяви председателят на БГФармА.

Според него ситуацията се е влошила допълнително след пандемията от COVID-19, когато производствените разходи са се увеличили значително. Това е оказало сериозен натиск върху компаниите, които трябва да работят в условията на регулирани цени.

По-високи разходи за суровини, енергия и транспорт

Сред основните фактори за поскъпването на производството са нарасналите цени на активните фармацевтични субстанции, които се доставят основно от Китай и Индия. Към това се добавят по-високите разходи за електроенергия и транспорт, докато цените на готовите лекарства остават подложени на регулация.

Така производителите се оказват в ситуация, при която разходите им растат, но възможностите за съответно увеличение на цените са ограничени.

„Не е нормално една опаковка антибиотик да е на цената на едно кафе“, коментира Хаджидончев.

Един производител на критично важен медикамент крие риск от недостиг

Друг сериозен проблем е намаляването на броя на производителите на някои жизненоважни лекарства. По думите на Хаджидончев за редица критично важни медикаменти на пазара е останал само един производител, което прави доставките уязвими при възникване на затруднения.

„Стигна се дотам, че за много критично важни медикаменти остана един производител. И когато се случи производствен или качествен проблем за този производител, става така, че медикаментът го няма“, обясни той.

Затова според председателя на БГФармА е необходимо да се създадат условия за поддържане на повече от един производител на критично важните лекарства. По-голямата конкуренция между доставчиците би намалила зависимостта от отделни компании и би помогнала за осигуряване на по-надеждни доставки.

От какво зависят цените на лекарствата в Европа

Разликите в цените на медикаментите между България и останалите европейски държави се определят от множество обстоятелства. Сред тях са размерът на пазара, националните регулации, нивото на конкуренция и търговската политика на фармацевтичните компании.

Влияние оказва и произходът на продукта – дали лекарството е произведено в страната, или е внесено от чужбина.

Хаджидончев подчерта, че цените на лекарствата в България са обект на строг контрол, особено при продуктите, които се отпускат по лекарско предписание. Регулаторни ограничения има и при медикаментите без рецепта, включително по отношение на определени надценки и отстъпки, прилагани в аптеките.

БГФармА: България също има принос за лекарственото снабдяване в ЕС

По отношение на предстоящите проверки на Комисията за защита на потребителите Хаджидончев заяви, че не изпитва притеснения.

Въпреки съществуващите затруднения с наличностите, България разполага със значителен капацитет за производство на генерични лекарства. Според него това е един от факторите, които допринасят за ограничаване на недостига на медикаменти у нас.

„Липси има в целия Европейски съюз и в световен мащаб. Много от западноевропейските държави говорят за много по-сериозни липси, отколкото в България“, заяви той.

Хаджидончев посочи още, че 10% от заетите в производството на генерични медикаменти в Европейския съюз се намират в България. Според него това подчертава значението на българския фармацевтичен сектор за осигуряването на лекарства не само на вътрешния пазар, но и в европейски мащаб.