Ново неофициално гласуване

По данни на дипломатически източници 15-те членове на Съвета за сигурност ще се съберат около 17 часа българско време, за да проведат тайния и необвързващ вот. Очакванията са след днешното гласуване да последват още няколко подобни кръга, чрез които постепенно да се изясни кой от кандидатите може да събере най-широка подкрепа.

За да бъде препоръчан от Съвета за сигурност за поста, даден кандидат трябва да получи най-малко девет гласа. Ключово значение обаче има позицията на петте постоянни членки – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Всяка от тези държави разполага с право на вето, което означава, че дори кандидат да събере необходимия брой гласове, една от постоянните членки може да блокира избора му.

Как продължава процедурата

След като Съветът за сигурност постигне съгласие около определена кандидатура, името трябва да бъде представено на 193-членното Общо събрание на ООН за одобрение. На практика този вот се приема като последната формална стъпка преди назначаването на новия генерален секретар.

Към момента в надпреварата участват осем кандидати. Според дипломатически източници при първото неофициално гласуване най-сериозна подкрепа е получила костариканският дипломат Ребека Гринспан.

Сред останалите претенденти са генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси от Аржентина, бившият президент на Сенегал Маки Сал, постоянният представител на Гаяна в ООН Каролин Родригес-Биркет, бившият председател на Общото събрание Мария Фернанда Еспиноса от Еквадор, бившият президент на Чили Мишел Бачелет, угандийският политик и дипломат Олара Отуну и еквадорският дипломат Ивон Баки.

Спорът около Аналена Бербок

Паралелно с надпреварата за поста се разгоря спор за ролята на председателя на Общото събрание Аналена Бербок в процеса по избор на нов генерален секретар. Москва и Вашингтон я обвиниха, че надхвърля рамките на своите правомощия и се намесва в сфера, която е от компетентността на Съвета за сигурност.

Руският посланик в ООН Василий Небензя заяви, че Москва е „разтревожена от ролята, която председателката на Общото събрание се опитва да си придаде“. Само ден по-рано американският посланик Дженифър Лочета също отправи критики към Бербок, обвинявайки я в „превишаване на правомощията“.

Призив за по-голяма прозрачност

В основата на конфликта е стремежът на Бербок процесът по избор на генерален секретар да бъде по-публичен и прозрачен. Тя настоява процедурата да бъде „прозрачна, приобщаваща, структурирана, навременна и надеждна“.

В съответствие с установилата се през последните години практика през юли Бербок организира публичен форум в Общото събрание на ООН, на който кандидатите имаха възможност да отговарят на въпроси, свързани с основните предизвикателства пред организацията и бъдещето на ООН.

Вашингтон и Москва оспорват подхода

Бербок настоява още Съветът за сигурност да не разглежда кандидатури на хора, които не са участвали в публичния диалог пред Общото събрание. Именно тази позиция предизвика възраженията на САЩ и Русия.

Вашингтон подчертава, че Съветът за сигурност има право самостоятелно да обсъжда кандидатури, включително на претенденти, които не са се включили в организирания от Бербок публичен процес. Така спорът за прозрачността постепенно се превърна и в спор за границите на правомощията между Общото събрание и Съвета за сигурност.

Гутериш приключва мандата си в края на годината

Мандатът на Антониу Гутериш изтича на 31 декември 2026 г. Новоизбраният генерален секретар трябва да поеме ръководството на ООН в началото на 2027 г., след като бъде приключена процедурата в Съвета за сигурност и последващото формално одобрение от Общото събрание.