Бетовен: Анализът на неговата ДНК показа, че той не е музикален гений. Бетовен е имал слабо генетично предразположение към синхронизиране на ритъма, способност, тясно свързана с музикалността. Това показа ДНК анализ, извършен от международен екип от изследователи, включително Института за естетична емпирика Макс Планк в Германия и Института по психолингвистика в Холандия.
Екипът анализира ДНК последователности , които са налични от предишно проучване. Изследователите от това изследване секвенираха генома на Бетовен, използвайки автентични кичури от косата му.
„Изчислихме така наречения „полигенен резултат“,
индикатор за генетичното предразположение на индивида към определена черта или поведение, и се фокусирахме върху способността за синхронизиране на ритъма, което е тясно свързано с музикалността“, обяснява водещият автор Лаура Веселдик.
Анализът показа, че полигенният резултат на Бетовен не е достатъчно висок, за да обясни неговата дарба в музиката.
„Преди да извършим какъвто и да е анализ, ние регистрирахме предварително проучването и подчертахме, че нямаме предварителни очаквания за оценката на Бетовен. Вместо това нашата цел беше да я използваме като пример за предизвикателствата, които произтичат от правенето на генетични прогнози за човек, живял преди 200 години“, добави той.
„Очевидно би било погрешно да се заключи от ниската полигенна партитура на Бетовен, че неговите музикални способности не са изключителни. Смятаме, че голямото несъответствие между това базирано на ДНК предсказание и музикалния гений на Бетовен е ценен урок “, казва един от водещите автори Саймън Фишър.
„Това показва например, че трябва да внимавате, ако някой твърди,
че може да използва генетичен тест, за да определи надеждно дали детето ви ще бъде музикално надарено или особено талантливо в някаква друга област на поведение“, отбеляза той.
Изследователите подчертават, че тяхната работа не изключва факта, че ДНК допринася за музикалните умения на хората – предишни проучвания установиха 42% степен на наследственост за музикалност.
Изследването на естеството на генетичния принос в големи проби от хора може да даде важна представа за това как и защо нашите музикални способности и поведение могат да варират, както и да ни помогне да разберем връзките между музикалността и други черти, като например психичното здраве. Въпреки това използването на ДНК данни за предсказване на поведението на човек остава неточно.
Въпреки че се очаква полигенното прогнозиране на резултата да стане по-точно в бъдеще, важно е да запомните, че сложните човешки черти, включително музикалните умения, не се определят единствено от гени или среда, но се оформят от тяхното сложно взаимодействие.
Източник: Current Biology, Medicalxpress /Превод:SafeNews