По белите стени на театър „Алмейда“ са разпръснати тънки ивици кървави следи. Под тях на маса лежи брутна ръчна брадва. А на другия край на стаята – отпусната визитка с релефни черни букви и познатото име Патрик Бейтман.
Три десетилетия след Бейтман
Три десетилетия и половина след като Патрик Бейтман започна своя садистичен път в „Американски психар“ на Брет Ийстън Елис, манията по него остава все така жива. Бейтман е оставил трайни следи в поп културата – от култови филми, през неочаквано успешни мюзикъли, до безброй мемета. Докато Холивуд подготвя нов римейк с Остин Бътлър в ролята на Бейтман, мюзикълът се завръща към корените си в театър „Алмейда“. Това повдига важни въпроси как историята на млади корпоративни кариеристи от 80-те години, обсебени от статус и пари, остава толкова актуална и днес. Остава и неясно дали непреходният образ на Бейтман не е симптом на тревожни тенденции в съвременното общество.
Истината зад Бейтман
За да разберем защо Патрик Бейтман продължава да бъде важен днес, трябва да се върнем към самия него. Вдъхновен от дизайнерски марки, мъжка козметика и претенциозни кухни (като кюфте от риба меч с мармалад от лук), животът му, обвързан с пари и статус, е перфектната сатира на американския капитализъм от 80-те години. Тази сатира обаче беше пренебрегната от много критици по времето на издаването на романа. Книгата бе възприемана като гадна и брутална, а графичното насилие срещу жени предизвика морална паника. Издателят Simon & Schuster дори се отказа от нея в последния момент, а книгата продължава да бъде цензурирана в различни части на света.
Самият Брет Ийстън Елис по-късно обяснява, че Бейтман не е напълно лична творба, а по-скоро е отражение на самотата и отчуждението, които той самият изпитва. Той заявява, че е искал да избегне да поеме отговорността за героя, като прехвърлил вдъхновението към баща си и бизнеса с недвижими имоти. Това обаче не променя факта, че самият Елис е вдъхновен от собствените си ярост и празнота. Според него, романът надживява скандала благодарение на това, че не е просто критика на културата на юпи (млади професионалисти), а е психологическо изследване на празнотата и отчуждението в една консуматорска епоха.
Култовото възприятие на Бейтман
Според актьора Арти Фрушан, който играе Бейтман в новия мюзикъл, днешните неврози и стремежи на героите са още по-силни, благодарение на социалните мрежи, особено Инстаграм. Той посочва, че интернет само усилва чувството на сравнение и отчуждение, предоставяйки илюзия за свързаност, но всъщност предизвиквайки самота. Това подсказва, че в съвременния свят, всеки може да носи малка част от Бейтман в себе си – било то в обсесията по външния вид или в стремежа да представиш живота си перфектен в социалните мрежи, докато светът около теб е в криза.
Какво прави Бейтман вечен?
Една от причините „Американски психар“ да бъде толкова въздействащ и да не губи актуалност е черният хумор. С атрактивни, но и необосновани диалози, романът ни потапя в свят, в който индивидите са загубили своята личност и се сливат в една масова култура, където всеки е обсебен от статуса, а отделните хора са просто пепел от изтървани мечти.
Филмовата адаптация от 2000 година също превръща Бейтман в попкултурна икона, но дължината и стилът на романа продължават да държат читателя в плен. Въпреки че филмът е по-стегнат, то самата книга е хипнотична, особено в начина, по който Елис задържа гласа на Бейтман през всичките страници и ни потапя в света на неговата празнота.
Мъжете в съвременния свят
Патрик Бейтман е част от една поп-културна трансформация, свързана с мъжките ритуали, тренировки и манията по външния вид, които Елис улавя, описвайки Бейтман като метросексуален мъж. По-късно той открива, че съществуват и тъмни социални структури, които са възприели образа на Бейтман като мъжки идеал, докато наистина той е ироничен символ на мъжката уязвимост.
Романът днес има не само популярност, но и културно значение, особено в контекста на радикалните мъжки движения и възхода на онлайн култури като тези, поддържани от фигури като Андрю Тейт. Той също така обвързва с идеалите на сигма мъжете – самодоволни, егоцентрични индивиди, които не се съобразяват с правилата на обществото.
Иронията на Бейтман
Една от най-големите иронии на Бейтман е как съвременните мъже започват да го възприемат като модел за подражание, без да разбират истинската същност на образа му. Възприятията са изкривени и много хора четат романа повърхностно, виждайки в него само богатство и мускули, без да забелязват празнотата и отчуждението зад тези черти.
Същата тази повърхностност в съвременната политика и публичния живот, която издига фигури като Доналд Тръмп или използва Бейтман за политически цели, е добре обрисувана в романа. За него, като богат и привилегирован човек, престъпленията му лесно преминават неразпознати, и той продължава да съществува в свят, в който злодеите не носят маски.
Съвременни уроци от Бейтман
Днешният свят, изпълнен с консуматоризъм и празнота, дори изглежда по-абсурден от всякога. В този контекст, романът на Елис изглежда като смъртоносна сатира, която предвещава опасностите.





