Най-голямата къща в Европа за VI хилядолетие преди Христа, древен център за производство на сол и находки, които насочват към производство на малц и вероятно бира. Българските земи пазят следи от изключително развити праисторически общества, чиито знания са се разпространявали към Централна и Западна Европа. Това е тезата на археолога акад. Васил Николов, отличен с голямата награда за наука на Българската академия на науките в областта на археологията и праисторията.

В предаването „Денят на живо“ той заяви, че корените на европейската цивилизация трябва да се търсят на Източните и Централните Балкани.

„Тук са корените на Европа“

„Ние сме първата европейска цивилизация. Тя има място на Източните и Централните Балкани. Това са около 500 години, в които тук се натрупва изключително знание, което след това започва да се предава към Средна и Западна Европа. Тук са корените на Европа всъщност“, заяви акад. Николов.

По думите му първите земеделци пристигат на Балканите от Азия, преминавайки през Егейско море. Те се приспособяват към новата среда, развиват собствени знания и постигат значителен напредък в материалната и духовната култура.

Археологическите открития показват, че тези общности са били много по-развити, отколкото дълго време се е смятало.

Къщи с размери, изненадали археолозите

През 1975 г., още в третия ден от разкопките в праисторическото селище Слатина в София, акад. Николов попада на находка, която го изумява.

„Постепенно, с времето, след като проучвах два месеца и половина това място, се оказа най-голямата къща в Европа за шестото хилядолетие преди Христа – 117 квадратни метра“, разказва археологът.

По-късно в Слатина е открита и сграда с площ от 147 квадратни метра. При новите проучвания учените се надяват да намерят къща с площ около 250 квадратни метра и пет помещения. Ако предположението се потвърди, това би било изключително откритие за праисторията на Европа.

Самото селище е заемало около 300 декара. Значителна част от него обаче е унищожена при строителството на сгради и инфраструктура през XX век.

Провадия, където солта била като злато

През V хилядолетие преди Христа специализираното производство на сол превръща Провадия в богат център. Според акад. Николов този ресурс е имал стойност, несравнима със съвременното му евтино разпространение.

„Солта в момента е много евтина, но тогава е била като златото. Тогава е била само белег на престиж. Солта от Провадия се е превърнала в първите пари. Това е монетният двор на Европа фактически за петото хилядолетие“, обясни той.

Натрупаното богатство обаче поражда и необходимост от защита. Археолозите откриват в Провадия каменни крепостни системи, които свидетелстват за усилията на местните жители да пазят ценните си ресурси.

Според Николов богатството от производството на сол е свързано и с изключителните находки от Варненския некропол.

Следи от производство на малц и вероятно бира

Праисторическите находки в Провадия дават повод на учените да проучат и възможността за производство на бира преди хилядолетия.

Откритието е направено в къснохалколитна къща, унищожена от пожар. Под две малки обърнати панички археолозите намират добре запазени класове от двузърнест лимец. Снимките са изпратени на ботаник, с която екипът работи в Германия. Анализът насочва учените към производство на малц.

По думите на акад. Николов находката дава основание да се предполага, че бирата е присъствала в живота на древните общности, вероятно и в ритуални практики.

Археологически парк вместо ново застрояване

Акад. Николов настоява запазените части от праисторическото селище Слатина да бъдат съхранени, а не застроявани. Идеята му е на мястото да бъде изграден археологически парк, в който една от откритите къщи да бъде възстановена.

„Моята идея е тази къща от 117 квадратни метра да бъде възстановена. Тя трябва да бъде достъпна за хората, за да видят как са живели техните предци преди 8000 години“, заяви археологът.

Така посетителите ще могат да добият реална представа за живота на хората, обитавали тези земи преди около осем хилядолетия.

Реализацията на проекта обаче среща затруднения, свързани с финансирането и изискванията към строителния проект. За акад. Николов опазването на останките е ключово, защото те разкриват не само историята на София и България, но и важна част от ранното развитие на европейските общества.

Източник: NOVA NEWS