Финландският президент Александър Стъб отхвърли прогнозите във връзка с евентуално руско нападение срещу територия на НАТО до 2029 г. и заяви, че не вярва Путин да прибегне до употребата на ядрено оръжие. Оценката му прозвуча по време на ексклузивно интервю за BILD, проведено от заместник-главния редактор на немския таблоид Паул Ронцхаймер от Президентския дворец в Хелзинки, което излезе 4 дни след като директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на неочаквана визита в Москва с мисия, основана на противоположна разузнавателна оценка.
Финландия дава допълнителна тежест на това противоречие, защото е страната-членка на Алианса с най-дългата сухопътна граница с Руската федерация – 1300 км.
Запитан за предупрежденията, отправени от Бундесвера, че президентът Владимир Путин е способен на подобно нападение до 2029 г., Стъб отговори:
„Ако някой има подобна кристална топка, прекрасно. Но аз просто не виждам нито доказателства, нито факти за това.“
Той посочи, че не вярва Русия „някога да поиска да нападне най-мощния военен съюз в света“.
Стъб все пак придружи позицията си с уговорка:
„Не казвам: отпуснете се. Човек винаги трябва да се готви за най-лошото, за да го предотврати.“
Той посочи две основания за оценката си – разузнавателните данни, с които разполага като държавен глава, и възпирането
По думите му то е „по-силно от това на която и да е друга военна сила където и да е по света“, защото се опира „на конвенционални сили, на ракети и на ядрени оръжия“.
Скептицизма си относно възможен руски ядрен удар срещу Украйна финландският президент се обоснова с разговор от това лято. По думите му при посещение на китайския външен министър той сам е повдигнал темата и е получил отговора:
„Никога няма да позволим това да се случи.“ Според Стъб това представлява „доста действащо възпиране“.
Става дума за срещата му с Ван И в Турку на 5 юли. Тя бе част от нордическото турне на китайския външен министър между 2 и 8 юли, което включи още Дания, Швеция и Норвегия. Дни по-късно Стъб описа същия разговор пред CNBC с по-категорична формулировка: китайците били „много категорични“. Тогава обаче той добави, че опасността от ескалация остава и трябва да бъде приемана сериозно. Пред BILD не повтори тази уговорка.
Американската оценка на същата обстановка е различна
Ратклиф пристигна в руската столица във вторник, 25 август, при посещение, което не беше предварително оповестено публично, а засечено по полетни данни на военно-транспортен самолет от съвместна база „Андрюс“ в Мериленд. Това беше първото му пътуване до руската столица, откакто оглави управлението, и най-високопоставеното посещение на представител на администрацията на Тръмп в Русия от януари насам.
Докато Стъб заявява, че не вижда „нито доказателства, нито факти“ Русия да поиска да нападне НАТО, американската разузнавателна оценка, свързвана с необявеното посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва, очертава точно обратния риск.
Според нея отслабената позиция на Русия във войната в Украйна може да тласне Кремъл към военно действие срещу Алианса, с което Москва да повиши цената на западната подкрепа за Киев и да принуди Запада да преговаря при по-изгодни за нея условия. Така само дни след визитата на Ратклиф в Москва финландският президент представя същата стратегическа обстановка през коренно различна призма: вместо нарастващ риск от руска атака той вижда липса на факти, които да оправдаят подобна прогноза.
Според CNN Ратклиф е поставил три искания: Москва да не напада държави от НАТО, да прекрати войната в Украйна и да не подпомага Иран. Разузнавателната оценка, върху която е изградена мисията, противоречи на финландската. Преди пътуването ЦРУ стигнало до заключение, че отслабената руска позиция в Украйна може да я тласне към военно действие срещу Алианса – с цел да повиши цената на подкрепата за Киев и да принуди Запада да преговаря при изгодни за Москва условия.
Три дни след визитата, на 28 август, руските Ракетни войски със стратегическо предназначение проведоха учебно изстрелване на междуконтинентална ракета от Плесецк към полигон на Камчатка.
Германската прогноза, оспорвана от Стъб, също не е равна на установено руско намерение
Министърът на отбраната Борис Писториус я формулира още през ноември 2025 г. като оценка кога Русия отново би могла да придобие военната способност да заплаши територия на НАТО. Той допусна, че това може да се случи и по-рано – около 2028 г.
Следователно разминаването е именно в оценката на руските способности и на риска те да се използват. Стъб не отрича, че Кремъл се стреми да всява страх, а го определя като част от руската информационна война:
„Русия иска ние, европейците, да седим тук и да обсъждаме: ще ескалира ли Русия? Ще използва ли ядрено оръжие? Ще нападне ли НАТО и Европа?“
Според финландския държавен глава възможностите на Москва за по-нататъшна ескалация към момента са ограничени, а единственият останал ход е мобилизация, която „би имала вътрешнополитически последици“. Той смята подобно решение за вероятно през есента и посочва като индикация прокарваните в момента закони, които на практика затварят границите и ограничават свободното придвижване.
Стъб подкрепя оценката си и с проста аритметика: руската армия губи около 30-35 хиляди военнослужещи месечно, а успява да набира до 27 000. „Значи имат все по-малко войници във все по-сложна обстановка“, казва той. Оттук извежда и заключението си за възможността Русия да отвори втори фронт: че тя би могла внезапно да мобилизира достатъчно сили за две направления, „просто не го виждам“.
Възможната тревога в руското население вече намира отражение в засиления трафик през границата
Само за една седмица през контролно-пропускателния пункт „Верхний Ларс“ на държавната граница с Грузия са преминали около 113 000 руски граждани, а само на 20 август – повече от 20 000. Федералната митническа служба определи тези показатели като значително по-високи от обичайните за периода.
Същия ден постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви, че нова мобилизация „не се планира и не се очаква“. На 27 август украинската президентска канцелария съобщи, цитирайки брифинг на службата за военно разузнаване, че Путин планира да набере общо 600 000 души до края на 2027 г. От тях 300 000 се падат на текущата година.
Стъб обаче не смята, че икономическото изтощение само по себе си може да доведе до край на войната
„Никога не бива да се подценява колко икономически трудности могат да понесат руснаците“, предупреди той.
Според него нито инфлацията, нито банковата криза, нито равнището на лихвите, нито високите загуби ще бъдат достатъчни, за да спрат кампанията. Преломът би настъпил другаде – ако управляващите усетят, че самият режим е застрашен.
За Украйна оценката му е противоположна
Според Стъб страната се намира „в по-силна и по-добра позиция от когато и да било през тази война“ във военно, политическо и финансово отношение, „има превес и ще спечели“. Под победа той разбира Украйна да оцелее и да остане независима и суверенна. Оттук следва и посланието му към Берлин: Украйна е най-добрата гаранция за сигурност, която Европа има срещу Русия, а ако тя загуби, губят всички.
Стъб препоръча хладнокръвие и по случая с дроновете на летище Лайпциг/Хале. В началото на август там бе открит апарат с взривно устройство до украински военно-транспортен самолет, а на 14 август – трети дрон и вещества, заподозрени като взривни. Според финландския президент Германия може публично да заяви, че знае кой стои зад случилото се, и да отправи посланието си към Москва по дипломатически път. Канцлерът Фридрих Мерц вече обеща, че извършителите на хибридните атаки „ще си платят“.
Американски разузнавателен източник свърза устройството с почерка на ГРУ. Летището обслужва програма на НАТО за стратегически въздушен транспорт, включително доставки за Украйна. В същото време Стуб приветства без уговорки московската визита на Ратклиф и настоя, че някой в Европа трябва да възстанови политическия диалог с Русия.
Голямата му тревога при сегашното мълчание е, че в Москва могат да се породят опасни илюзии за случващото се на континента.
Една от опорите на оценката му обаче остава уверение от трета страна. Пекин може да е категоричен пред финландския си домакин, но същият период показва укрепване на военно-техническото сътрудничество на Китай и Русия. По данни на украинското военно разузнаване над 180 руски военнослужещи са преминали обучение в Китай само през ноември 2025 г., а повече от 550 китайски военни са участвали в програми в Русия. Възпиращата стойност на китайското уверение зависи от лостове за влияние, които никоя от страните не описва публично.
Димитър Димитров/ SafeNews
Източник:BILD
