Украйна разполага с по-силни позиции в сравнение с преди година, а европейските лидери предупреждават Доналд Тръмп да не ги пропилява, като притиска Киев да намали натиска върху Русия. „За по-малко от две години преминахме от етапа, в който нямахме никакви козове, до етапа, в който ни казват да не си проиграваме картите. Това е истинско постижение“, заяви украинският външен министър Андрий Сибиха пред участниците във Варшавската конференция по сигурността.

Миналата година украинският президент Володимир Зеленски беше поставен в унизителна ситуация в Овалния кабинет от Тръмп, който му се подиграваше, че няма „никакви козове“, с които да се противопостави на Русия.

Последното настояване на Тръмп Зеленски „по дяволите, да спре“ украинските атаки срещу руски рафинерии, както и призивът му Украйна да си избере нов лидер, на практика представляват признание, че Киев действително разполага със значителни лостове за влияние във войната.

Украинската кампания срещу руските рафинерии допринася за задълбочаването на недостига на горива в Русия и подкопава способността на Кремъл да финансира войната. Европейските лидери обаче се опасяват, че стремежът на Тръмп да понижи цените на горивата преди междинните избори в САЩ следващия месец може да го подтикне да принуди Киев да прекрати атаките си. Така Украйна рискува да загуби стратегическо предимство, без това да накара Русия да сложи край на войната.

Изявленията на Сибиха бяха посрещнати с бурни аплодисменти във Варшава и подчертаха нарастващото напрежение между Киев, Вашингтон и европейските съюзници на Украйна. Повод за това стана и изявлението на Тръмп, че САЩ са се договорили с Владимир Путин да купуват руски дизел.

Спорът между Вашингтон и Киев засенчи конференция, която традиционно се отличава със силно проамерикански настроения заради ролята на Полша като ключов съюзник на САЩ.

„Министрите и държавните ръководители няма да кажат открито какво мислят за американците, но със сигурност имат много неща наум. Преговорите с Путин са поредният удар в гърба на украинците“, заяви френски депутат, пожелал анонимност.

Полският външен министър Радослав Шикорски заяви:

„Войната се прекратява, като убедиш агресора да ограничи амбициите си, а не като поискаш от жертвата да капитулира“.

Европа настоява за по-строги санкции срещу Москва

Германският външен министър Йохан Вадефул подчерта, че Берлин настоява администрацията на Тръмп да приложи в пълния им обем енергийните санкции, одобрени от Конгреса на САЩ.

На 18 септември Тръмп подписа Закона за санкциите срещу Русия и Иран „Линдзи О. Греъм“ от 2026 г. Той регламентира съществуващите американски санкции срещу Русия и разширява възможностите за налагане на вторични санкции, мита и ограничения, включително срещу енергийния сектор.

„Сега не е моментът да облекчаваме санкционния режим, а да го засилваме“, заяви Вадефул.

Британският външен министър Ед Милибанд също призова Тръмп да окаже натиск върху Русия да се съгласи на енергийно примирие, при което двете воюващи страни да прекратят ударите по петролните, газовите, електроенергийните и останалите енергийни обекти на противника.

Досега Русия отказва да предприеме подобна стъпка.

„Нека приемем сериозно въпроса за енергийното примирие, за което говори президентът Тръмп. Не става дума просто за прекратяване на атаките срещу рафинериите, а за широкообхватно енергийно примирие. Само през последната седмица станахме свидетели на 200 руски атаки срещу украинската енергийна инфраструктура“, заяви Милибанд.

Тръмп оказва натиск върху Украйна

В понеделник американският президент заяви, че според него Путин има по-голямо желание да прекрати бойните действия от Зеленски, въпреки че Кремъл не се е съгласил на никакво примирие.

„Всъщност мисля, че Путин иска да сключи сделка повече от Зеленски“, заяви Тръмп.

След като американският президент обяви енергийно примирие, изненадвайки както Киев, така и Москва, Украйна временно преустанови атаките срещу руски рафинерии, докато руските удари продължиха.

Докато Тръмп иска атаките да спрат, европейските съюзници на Украйна се стремят да отслабят способността на Русия да води войната.

„Украйна атакува рафинерии и това има ефект. Атакува и центрове за данни, което също дава резултат“, заяви Шикорски.

Той призова и полския президент Карол Навроцки, който е близък до политическото движение MAGA на Тръмп, да използва влиянието си върху американския лидер.

„Трябва да му обясни, че Путин е агресорът, а Зеленски е жертвата на агресията“, добави полският външен министър.

Вадефул заяви, че миналия месец, по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, е разговарял с руския външен министър Сергей Лавров, но не е забелязал никакво желание от негова страна за прекратяване на войната.

„Много хора в Европа, особено в Германия, ни питаха мен и останалите: „Защо не разговаряте с руснаците?“. Е, вече проведох този разговор и видяхте резултата. Резултатът е изключително мрачен. Той показва, че в момента Русия не е готова за примирие“, заяви той.

Киев отрича разрив с Вашингтон в разузнаването

По време на същата конференция във Варшава Сибиха трябваше да опровергава слухове, че Вашингтон може да е прекратил споделянето на разузнавателна информация с Киев в отговор на украинските дълбоки удари срещу руските петролни рафинерии.

„Питате ме дали получаваме разузнавателни данни от американската страна. Да, продължаваме това сътрудничество“, заяви украинският външен министър.

Опасенията от евентуално прекъсване на американската разузнавателна подкрепа се засилиха във вторник, след като украинската система за предупреждение за заплахи не успя да засече балистичните ракети, поразили Киев през нощта.

Сибиха обясни провала със „специален тип оръжие“, използван от руската страна.

Зеленски също подчерта колко важно е продължаването на обмена на разузнавателна информация.

„Имаше и изключително подъл удар с балистични ракети срещу Киев — пет ракети поразиха гражданска инфраструктура. За съжаление, нашите партньори не ни предупредиха за тази атака. Разузнавателната информация за изстрелването на руски балистични ракети помага за спасяването на човешки животи“, заяви украинският президент.

Сибиха подчерта, че Киев трябва да продължи да укрепва способността си да отблъсква постоянните руски въздушни атаки, докато украинските войски се противопоставят на руските сили по фронтовата линия.

„Бъдещето на Европа и глобалната архитектура на сигурността се решава в момента в Украйна“, заяви той.

Politico/превод: SafeNews