Военната ескалация в Черно море може да не предизвика непосредствен икономически срив в България, но крие рискове за износа, туризма и доставките на суровини. За това предупреди преподавателят от УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров, според когото продължителното напрежение ще принуди бизнеса да поема по-високи транспортни разходи, а държавата ще трябва да води по-предпазлива бюджетна политика.

73% от износа към трети страни минава през Черно море

Около 73% от българския износ към държави извън Европейския съюз преминава през Черно море, посочи Ножаров в коментар за БНР. Според него евентуалното продължаване на военните действия може да засегне конкурентоспособността на отделни сектори от икономиката, особено тези, които разчитат на морски транспорт.

Каргокомпаниите може да бъдат принудени да променят маршрутите си заради повишения риск. Това би увеличило времето за доставка и разходите за превоз, а при тежките товари подобно оскъпяване може да достигне значителни размери.

„Всеки ден престой, да кажем, на 1 тон товар оскъпява между 5 и 7 долара товара. А когато се пренася зърно, стомана, цимент, говорим за милиони тонове. При милиони тонове да сложиш по 7 долара си е цифра и допълнителен разход за карго фирмите“, обясни икономистът.

Към тези разходи се добавят по-скъпите застраховки, както и очакванията на екипажите за по-високи възнаграждения заради рисковите условия.

Туризмът също може да понесе щети

Последиците няма да се ограничат само до транспорта и износа. Според Ножаров продължителното отразяване на нападенията срещу кораби и опасността от нефтени разливи може да повлияе върху нагласите на туристите и ранните записвания за почивки в България.

По думите му туризмът формира около 11% от брутния вътрешен продукт. Макар в момента да не е активният летен сезон, негативните новини в международните медии могат да повлияят върху решенията на туристите и на големите компании, които организират почивки чрез ранни записвания.

Това създава риск за туристическия бизнес още преди началото на следващия летен сезон, ако напрежението в Черно море продължи и опасенията за сигурността се задълбочат.

Под заплаха ли са доставките за рафинерията?

Друг съществен риск е снабдяването на българската рафинерия през терминала „Росенец“. Ножаров посочи, че според неговите изчисления доставките са осигурени до 20 декември, но предупреди за възможни проблеми, ако военната ескалация продължи и след тази дата.

„В крайна сметка и снабдяването на нашата рафинерия, макар че тя е снабдена до 20 декември по мои изчисления, минава през терминала „Росенец“, тоест по морски път. При нас не действа газопровод. Ако интензитетът на този конфликт и неговата географска карта продължат и след декември по този начин, това би застрашило и снабдяването, което би увеличило, разбира се, и цената на продукцията на рафинерията“, заяви икономистът.

Въпреки тези опасения Ножаров смята, че ново поскъпване на горивата на дребно е по-малко вероятно. Като аргумент той посочи, че по-голямата част от товаропотоците през България се осъществяват по суша.

Около 92% от транспорта през страната е сухопътен, но това не означава, че морските маршрути могат да бъдат напълно заменени.

„За тежки товари морският транспорт няма аналог, не може да бъде заместен нито с въздушен, нито със сухопътен. Говорим за жито, например, за петрол, за такъв тип товари. За извънгабаритни товари, течни товари, плътни товари. Морският транспорт няма аналог, тъй като там цената е по-ниска на тон, който се превозва“, подчерта той.

Според Ножаров България няма да бъде засегната толкова силно при снабдяването с хранителни продукти, но износителите в определени сектори може да загубят конкурентни предимства заради по-високите разходи.

Натрупването на кризи ще ограничи възможностите на бюджета

Икономическите рискове идват на фона на натрупващи се международни кризи. Според Ножаров членството на България в ЕС и еврозоната осигурява механизми за подкрепа при икономически натиск, поради което той не очаква пряк риск от срив на икономиката.

По-сериозният проблем според него е необходимостта от по-консервативна бюджетна политика и изграждане на по-големи буфери срещу икономически сътресения.

„Наслагването на тези всички кризи по-скоро ще се отрази не толкова пряко като някаква конкретна цена на бюджета, но по-скоро като изискване за по-високи антициклични буфери, за по-консервативна бюджетна политика“, посочи експертът.

Той обърна внимание и на процедурата по свръхдефицит, в която се намира България. Според него тя ограничава възможностите на правителството да увеличава дълга, тъй като се наблюдава не само размерът на дефицита, но и темпът на растеж на нетните първични разходи.

Ножаров уточни, че има три вида дефицит: на касова основа, на начислена основа и структурен. По думите му данните, които Министерството на финансите представя за касовия дефицит, не са показателят, върху който ЕС и Еврогрупата се съсредоточават при оценката на бюджетната устойчивост.

Според неговите прогнози касовият дефицит може да намалее до 3,8%, но дефицитът на начислена основа да остане между 4,9% и 5,1%, а структурният да достигне около 4,5%. Това са оценки на икономиста, а не потвърдени бъдещи резултати.

НОИ, НЗОК и публичните разходи под натиск

Според Ножаров правителството ще трябва да предприеме структурни мерки, като най-сериозните потребности са в бюджетите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Той посочи и необходимостта от преструктуриране на част от разходите за персонал и издръжка в публичния сектор. По думите му досега подобни промени са обхванали около 40% от администрацията, докато при останалите 60%, включително делегирани дейности, сигурност, военни, учители и лекари, такива промени липсват.

„Тази криза, която се получава в момента в Черно море, не е чак такава заплаха, но внася допълнителен сигнал към предпазливост и консервативен бюджет“, обобщи Ножаров пред предаването „12+3“ на БНР.

Така според икономиста основният риск за България не е внезапен срив, а постепенното натрупване на разходи и ограничения: по-скъп морски транспорт, възможен натиск върху износителите и туризма, несигурност около доставките за рафинерията и все по-малко пространство за бюджетни маневри, ако международната обстановка продължи да се влошава.

Източник: БНР