Шестима души са привлечени към наказателна отговорност по разследването на предполагаема схема за неправомерно получаване на средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса чрез фиктивни хоспитализации. Трима от обвиняемите са задържани за срок до 72 часа.Това съобщи окръжният прокурор на Пловдив Ваня Христева на брифинг за резултатите от мащабната операция, проведена на 5 октомври.
В рамките на акцията са извършени общо 40 претърсвания и обиски. Процесуално-следствени действия са проведени в две клиники, както и в два медицински центъра на територията на Пловдив и Карлово.
Основната версия на разследващите е за организирана схема, при която са били отчитани фиктивни хоспитализации и медицински дейности с цел неправомерно получаване на публични средства.
При първоначалната акция са били задържани 10 души – шестима лекари и четири медицински сестри. Сред тях е била началникът на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Мариела Генева-Попова, която е и декан на Медицинския факултет на Медицинския университет в Пловдив. Първоначално задържането е било за срок до 24 часа, като част от лицата вече са освободени.
Наблюдаващият прокурор Димитър Пехливанов съобщи, че разследването е започнало преди няколко месеца след сигнал за голям брой хоспитализации в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Георги“.
По думите му проверката е установила, че за период от три години НЗОК е изплатила около 12 млн. евро за дейността на клиниката. За същия период са отчетени приблизително 24 000 клинични пътеки при леглова база от 49 места.
След анализ на информацията и разпити на свидетели, сред които и лекари от самата клиника, разследващите са установили данни, че част от пациентите, отчетени като хоспитализирани, изобщо не са посещавали лечебното заведение.
Други са посещавали клиниката само за вземане на кръв, въпреки че по документи са били приети за болнично лечение.
Пехливанов представи данни за предполагаеми практики, които са били установени в хода на разследването. Според прокуратурата има случаи, при които санитари и лекари са давали кръв вместо пациенти.
Разследващите разполагат и с данни, че престоят на пациенти умишлено е бил съкращаван, за да се освобождават легла и на тяхно място да бъдат приемани нови пациенти, с което да се отчитат допълнителни клинични пътеки.
„Пациентът се превръща в пътека, самата клинична пътека се превръща в приход, а медицинската дейност се превръща в средство да се реализира този приход“, заяви Пехливанов.
По думите му става въпрос за „цял спектър от неприемливи практики“, които според прокуратурата нанасят щети както на бюджета на НЗОК, така и на доверието в лекарската професия.
Друг акцент в разследването е медицински център, свързан с началника на клиниката и членове на семейството ѝ. Според прокуратурата от него са били генерирани около 5000 направления за хоспитализация в Клиниката по ревматология.
Разследващите твърдят, че са установили случаи, при които направленията са били създавани дистанционно, след като в системата е бил регистриран фиктивен преглед.
След това съответните лица са били отчитани като насочени за болнично лечение.
Проверяват се и случаи на повторни хоспитализации. Според Пехливанов при тях е имало възможност за плащане както към клиниката, така и към медицинския център, издал направлението.
Разследването обхваща и начина, по който част от средствата, получени от НЗОК, са се отразявали върху възнагражденията в клиниката.
По думите на наблюдаващия прокурор допълнителните средства са били разпределяни по точкова система, като размерът на възнаграждението на лекарите е бил обвързан и с броя на извършените хоспитализации.
Пехливанов заяви, че началникът на клиниката е получавал значително повече точки, като една точка е била равна на около 1000 лева.
Прокуратурата е установила и лекари, които категорично са отказвали да участват в предполагаемата схема. Според Пехливанов на тях са били предоставяни по-малко легла за прием на пациенти, което впоследствие се е отразявало и върху възнагражденията им.
Наблюдаващият прокурор заяви, че част от разпитаните лекари са дали сведения за съществуването на порочни практики.
По думите му някои от тях са описали усещането си с думите, че са се чувствали като „търгаши на здраве“, но с времето са се примирили с начина, по който е била организирана работата в клиниката.
Според свидетелските показания, цитирани от прокуратурата, по време на сутрешни съвещания фокусът понякога не е бил върху състоянието и лечението на пациентите, а върху броя на свободните легла и възможността да бъдат приемани нови хора.
Сред най-сериозните твърдения на прокуратурата е случай, при който пациент е трябвало да бъде изписан въпреки лоши медицински показатели.
Според Пехливанов тогава е била взета кръв от друг пациент с добри резултати, така че лабораторните показатели да позволят изписването на първия пациент.
По данни на разследващите целта е била да се освободи леглото за следваща хоспитализация и съответно да бъде отчетена нова клинична пътека.
Прокуратурата твърди, че разполага и с данни за други случаи, при които пациенти са били приемани повторно с цел генериране на нови плащания.
На 5 октомври разследващите са извършили действия в Клиниките по ревматология и нефрология на университетската болница. Проверки и претърсвания са извършени и в медицински центрове в Пловдив, Карлово и Кричим.
От лечебното заведение са иззети документи и архиви, а работата на засегнатите клиники временно е била затруднена.
Разследването продължава, като прокуратурата предстои да установи ролята на всеки от привлечените към наказателна отговорност и размера на евентуално нанесените щети.
SafeNews припомня, че предполагаемата схема с фиктивни хоспитализации в УМБАЛ „Свети Георги“ повдига редица въпроси за контрола в здравната система. Адвокатът по медицинско право Мария Петрова коментира възможните механизми и отговорността на участниците.
Полицейска акция се проведе в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив заради разследване на предполагаемо финансово престъпление. Проверката е свързана с евентуално източване на средства от НЗОК, като в лечебното заведение се иззе медицинска документация и се разпитваха лекари и пациенти.
