Връщането на тленните останки на цар Самуил в България е станало възможно благодарение на конкретни договорености, постигнати между България и Северна Македония. Това заяви заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева пред NOVA NEWS.

Какво стои зад връщането на останките

Чернева определи като неправилна връзката, която премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски направи между връщането на останките на цар Самуил и Бледския договор от 1947 г. Мицкоски направи паралел с пренасянето на останките на Гоце Делчев в Скопие.

„Това, което може би остана малко встрани, а е много важно, е фактът, че Българо-македонската историческа комисия се споразумя за това, че Самуил е цар на българското средновековно царство“, посочи Чернева.

По думите й именно договореността от 2022 г. в Съвместната историческа комисия, която впоследствие е станала част от двустранния протокол, е създала необходимата основа гръцката страна да предаде тленните останки.

Чернева отбеляза, че подобни символични събития стават възможни, когато между страните има достатъчно разбирателство по въпроса „кой кой е“.

Защо точно сега

Според Чернева предстоящите избори също са сред факторите, които могат да обяснят момента на решението. Тя посочи, че за гръцкия премиер Кириакос Мицотакис Северна Гърция има особено значение заради нагласите на избирателите в региона.

Брюксел няма да заобиколи 27-те

Чернева коментира и посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие и дискусиите около възможни промени в правилата за разширяване на ЕС. Според нея целта на визитата не е била да се заобиколи изискването за консенсус. Ролята на фон дер Лайен е да насърчава страните кандидатки да продължат европейската си ориентация.

„Не мисля, че това беше целта на посещението“, каза Чернева, като допълни, че за европейските институции е важно кандидатите да продължават да виждат ЕС като своя първа опция.

По думите й договорената преговорна рамка не може просто да бъде заобиколена, а идеята всички решения за разширяването да се взимат с мнозинство вместо с консенсус няма да бъде реализирана в този вид.

„Това няма как да стане, защото всичките 27 трябва да гласуват тези промени“, заяви тя.

Между членството и чакането

Чернева обясни и идеята зад обсъжданите междинни формати за страните кандидатки. Според нея целта е членството в ЕС да не се свежда единствено до избор между „да“ и „не“, а да има различни степени на участие. Това би позволило на кандидатите да участват в определени европейски формати и процеси още преди пълноправното членство, когато това е от полза както за тях, така и за самия ЕС.

Чернева отхвърли и възможността Европейската комисия да наложи режим на електроенергията в България. По думите й Брюксел има координационна функция и може да дава насоки, но конкретните решения за прилагането на мерките са отговорност на националните правителства.

Европа влиза в „суперизборна година“

В разговора Чернева коментира и нарастващата политическа поляризация в Европа. Според нея тя се наблюдава както в Западна, така и в Източна Европа и се засилва от социалните мрежи и възможностите за вътрешна и външна пропаганда. Като пример тя посочи жилищната политика и протестите в Испания, както и напрежението сред младите хора във Франция на фона на предстоящите президентски избори.

По думите й 2027 г. ще бъде особено наситена с избори, включително във Франция, Полша и Италия, наред с други европейски държави.

„Очаква ни една суперизборна година, в края на която трябва да видим как ще изглежда наистина европейският ландшафт“, заяви Чернева.

От спора за историческата памет на Балканите до бъдещето на европейското разширяване, според анализа й следващите политически ходове ще зависят все повече от това доколко страните могат да намират работещи договорености, вместо да остават в плен на блокиращи позиции.

Източник: NOVA NEWS