През 1822 г. стрела, изстреляна от Африка, каца в Северна Германия – как е станало това? Биолог разбулва мистерията.
През XIX в. технологията на лъковете и стрелите е доста усъвършенствана – най-здравите лъкове по онова време могат да изпратят стрела на разстояние над 400 метра и да пробият броня на разстояние, по-голямо от футболно игрище. Това обаче не обяснява как една стрела от Централна Африка попада в малкия северногермански град Клуц през 1822 г. За това трябва да се обърнем към друг господар на небето – белия щъркел.
Историята на Пфайлсторх
Pfeilstorch, немски термин, означаващ „щъркел-стрела“, е името, дадено на бял щъркел, който е кацнал в град Клуц в северната германска провинция Мекленбург-Предна Померания през пролетта на 1822 г. Той дошъл с най-необичайния научен подарък – стрела, промушена през врата му, която била достатъчно добре закрепена, за да издържи над 3000 мили миграционно пътуване, но пощадила живота на щъркела поради факта, че стрелата пронизала само кожата му. Това бил „подарък“ за науката, защото до този момент се водели спорове как птиците оцеляват през зимата.
През 1797 г. Томас Бойвик, английски художник и автор на книги по естествена история, загатва за верния отговор в книгата си „История на британските птици“, като посочва, че капитан на кораб, чието мнение той високо цени, е видял между островите Менорка и Майорка „голям брой лястовици, летящи на север“.
Това противоречи на погрешното, но широко разпространено схващане, че лястовиците спят зимен сън през зимните месеци.
Бойвик дори провежда експерименти с лястовиците, опитвайки се да ги държи на топло и да ги храни през зимните месеци, но стига до заключението, че „те ни напускат, когато тази страна вече не може да им осигури подходяща и естествена храна.“
Теорията за хибернацията не е единствената, с която Бойвик трябва да се бори. През 1703 г. един професор от Харвард изказва предположението, че мигриращите птици летят до Луната и обратно. Други смятали, че птиците спят зимен сън под водата или, в определени случаи, метаморфозират в други птици. Тези дебати били прекратени след пристигането на Пфайлсторх в Германия.
Имало само едно логично обяснение за африканската стрела: северна миграция.
Пфайлсторхът бил първият от поредицата мигриращи птици, които пристигнали в Европа със стрела в кожата си. Ернст Шуц, немски орнитолог, работил в началото на XX в., регистрира няколко случая на птици с вградени стрели. Сред тях са белият щъркел, намерен в Танганайка, късопръстият орел в Унгария, медоносният мишелов във Финландия и черната каня. Той отбелязва и лебеди, поразени с инуитски стрели. По-късно Шуц отбелязва, че подобни наблюдения са станали по-редки поради широкото преминаване от лъкове и стрели към огнестрелни оръжия.
Белият щъркел (Ciconia ciconia) е прелетна птица, известна с далечните си пътувания между местата за размножаване и зимуване.
Тези птици се размножават предимно в Европа, Северна Африка и някои части на Азия, като предпочитат открити ландшафти като влажни зони, ливади и земеделски полета. По време на миграция те следват предимно два основни маршрута: източен коридор, който ги отвежда през Балканите, Турция и Близкия изток до местата за зимуване в Източна Африка, и западен коридор, който преминава през Иберийския полуостров и в Западна Африка.
Белите щъркели избягват да пресичат големи водни басейни, тъй като разчитат на термалните потоци за енергийно ефективно плъзгане.
Това предпочитание ги насочва към сухоземни маршрути като Босфора в Турция и Гибралтарския проток. Те започват есенната си миграция от местата за размножаване между август и октомври, като изминават до 13 000 км, за да достигнат местата за зимуване в Субсахарска Африка. Пролетната миграция започва между януари и март, като щъркелите се завръщат в местата си за размножаване до май.
Въпреки че много щъркели продължават да следват тези традиционни маршрути, някои популации в Западна Европа са се приспособили към по-меките зими и богатите хранителни запаси, като са преустановили миграцията си и са презимували по-близо до местата за размножаване. Въпреки адаптивността си мигриращите щъркели са изправени пред предизвикателства като загуба на местообитания, лов и климатични промени.
Източник – Forbes/Превод:SafeNews
