Бившият социален министър Христина Христова заяви, че държавата трябва незабавно да предприеме мерки, след като финансовите министри на Европейския съюз официално задействаха процедура по свръхдефицит срещу България. Темата за отражението върху държавния бюджет и финансите на гражданите беше обсъдена и от члена на Фискалния съвет Любомир Дацов в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.
Необходими са спешни действия за овладяване на разходите
Според Христова ситуацията изисква бързи и решителни стъпки, насочени към ограничаване на бюджетните разходи, тъй като всяко отлагане може да създаде още по-сериозни затруднения за страната. В рамките на разговора бяха представени прогнози, според които бюджетният дефицит през 2026 година се очаква да достигне 5.7%, а през 2027 година – 3.8%, при положение че европейските правила допускат максимум 3%.
„Въпросът е дали правим реформи или просто съкращаваме разходи”, това коментира бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов.
Той подчерта, че структурните реформи са далеч по-важни от механичното орязване на разходите, защото единствено те могат да осигурят устойчиво подобрение на публичните финанси.
Очаква се управленска програма с ключови реформи
По думите на Дацов, управляващото мнозинство вече е поело ангажимент в най-кратък срок да представи своята управленска програма, в която трябва да намерят място реформите в здравеопазването, образованието и пенсионната система. Именно тези сфери, според него, изискват най-сериозни промени, ако страната иска да стабилизира финансите си в дългосрочен план.
Администрацията е прекалено раздута
Членът на Фискалния съвет акцентира и върху размера на държавната администрация, като посочи, че по негови оценки в системата има приблизително 90 000 служители повече, отколкото са необходими.
„Или размерът на заплатата трябва да бъде намален, или, ако бъде запазен размерът на заплатата, за да може да бъде бюджетирано в бъдеще, ще трябва да се намалят хората”, това коментира членът на Фискалния съвет, очертавайки възможностите пред предстоящата хоризонтална административна реформа.
2026 и 2027 година са решаващи
Според Любомир Дацов необходимите промени трябва да започнат още сега, тъй като през 2026 и 2027 година икономиката все още ще отчита растеж и ще има недостиг на работна ръка, което създава по-благоприятни условия за преструктуриране.
Той предупреди, че прогнозите за 2028 година сочат възможно забавяне и свиване на икономиката, а ако необходимите реформи бъдат отложени, държавата може да бъде принудена да прибегне до увеличаване на данъците като единствен вариант за стабилизиране на бюджета.
Пенсионната система също се нуждае от промени
От своя страна Христина Христова обърна внимание, че реформа в социалната и пенсионната система вече не може да бъде отлагана.
„Въвеждането на справедливост ще намали финансовия дефицит в пенсионната система”, добави тя по повод автоматизмите при възнагражденията и социалните плащания, които според нея не са достатъчно обвързани с реалния трудов принос и осигурителния стаж.
Като примери тя посочи гарантираната минимална пенсия, както и широкото приложение на ранното пенсиониране в България. По думите ѝ европейските правила допускат ранно пенсиониране само при три ясно определени случая – когато човек работи под земята, във водата или във въздуха.
Автоматичното определяне на минималната заплата също създава проблеми
В заключение Христова обърна внимание и на механизма, приет от парламента, според който минималната работна заплата автоматично се определя като 50% от средната работна заплата, без да се отчитат други икономически показатели.
Според нея именно този автоматизъм е довел до натрупването на редица проблеми през последните години и представлява мярка, която правителството може незабавно да преразгледа и промени, ако иска да подобри финансовата устойчивост и да ограничи бюджетния дефицит.





