Миналата седмица приблизително 72 000 мигранти се втурнаха да пресичат границата към малък испански анклав в най-северната част на Мароко. В рамките на 24 часа повечето от тях се завърнаха по домовете си. Според местните власти около 90 души са загинали при опита за преминаване. Това наложи свикването на извънредно заседание на министрите на вътрешните работи на ЕС. Те се опитаха да сложат край на дебата около Сеута, като настояха, че Шенгенската зона за свободно движение без паспортен контрол никога не е била застрашена от пристигането на мигранти в такъв мащаб. Въпреки това, голяма част от медийното отразяване внушаваше, че събитията в Сеута представляват териториална заплаха за Европа, което от своя страна провокира призиви за засилване на сигурността по границите в региона.

Това е сценарий, станал познат още от бежанската криза през 2015 г.: тъй като Европа създава все по-малко възможности за законно пресичане на границите ѝ, хората се опитват да ги преминат нелегално. Това води до опасни струпвания, човешки трагедии и множество драматични кадри, от които крайно десните политически сили се възползват, за да оправдаят драконовски мерки.

Даниел Трилинг – журналист, занимаващ се с темите за бежанците и миграцията, коментира кои са политическите фигури, които се опитват да извлекат полза от ситуацията в Сеута, както и причините, поради които подобни трагедии неизбежно ще продължат да се случват.

Той е категоричен:

„Твърдението, че това е някакъв вид нашествие в Европа, е напълно невярно“.

Предисторията

Миналия четвъртък група мигранти, чиято численост приблизително се равняваше на населението на Гилдфорд, започна да пресича границата към Сеута. Мнозина от тях преплуваха покрай граничната ограда. Някои се удавиха, други бяха премазани. Десетки загинаха.

„В морето имаше толкова много хора. Всеки се опитваше да се хване за теб, за да се спаси, а ти искаш да се измъкнеш и да продължиш напред, за да не те повлекат надолу или удавят“, разказа един от тях.

Повечето от тези мигранти бяха млади мъже, търсещи работа и надяващи се да си осигурят по-добър живот. Няма данни някой от тях да е стигнал до континентална Европа.

„За хора без необходимите документи е много трудно да пътуват от Сеута към континентална Европа, а Испания има голям опит във връщането на онези, които пресичат границата без разрешение. Затова твърдението, че случаят е някакъв вид нашествие в Европа, е напълно невярно“, казва Трилинг.

Въпреки че ден по-късно Испания съобщи, че повечето от тези мигранти са се върнали в Мароко, видеоклипове, показващи мъже, катерещи се по скали и вървящи по улиците на Сеута, вече се бяха разпространили масово в социалните мрежи, където бяха използвани от представители на крайната десница.

„Сеута се превърна в град от Третия свят само за 48 часа“, написа Томи Робинсън в X.

Илон Мъск, който често се намесва в политиката на други държави, публикува следното:

„Щом става дума само за мъже във военна възраст, значи това е нашествие“.

Коментарът на Трилинг:

„Към момента, в който кадрите започнаха да се разпространяват, така наречената криза вече беше приключила. Но политическите щети вече бяха нанесени“.

Защо толкова много хора предприеха това пресичане?

Изглежда, че ключова роля за насърчаването на пресичането на границата е изиграла фалшива информация в социалните мрежи, базирана на съдебно решение на испанския Върховен съд, според което пристигащите по море мигранти не могат да бъдат депортирани незабавно.

Публикации в Instagram внушаваха, че границата на Испания с Мароко се отваря, видеоклипове в TikTok показваха на хората къде да плуват, а потребители във Facebook започнаха да следят патрулите на бреговата охрана.

Не е ясно кой стои зад тези профили, тъй като няколко от тях бяха изтрити скоро след пресичането на границата. На кризисно заседание държавите членки на ЕС изказаха предположение, че събитията може да са били координирани.

С разпространението на дезинформацията мароканският граничен контрол беше сведен до минимум, което позволи на хиляди хора да преминат в Сеута. Някои анализатори предполагат, че Рабат – административната столица на Мароко, умишлено е отворил границата в знак на протест срещу скорошното посещение на Педро Санчес в Алжир (страна, с която Мароко има териториален спор). Други посочват все по-топлите отношения на Рабат с администрацията на Тръмп, която влезе в конфликт със Санчес по време на кризата с Иран.

Случвало ли се е това и преди?

„Основният проблем е, че европейските политики за граничен контрол дадоха на страни като Мароко средство за оказване на натиск върху европейските държави“, казва Трилинг.

ЕС все по-често прехвърля охраната на границите си на държави извън съюза, които имат възможността да разхлабят граничния контрол, когато пожелаят. Вече сме ставали свидетели на подобни на случилото се в Сеута ситуации: през 2021 г. Мароко позволи на 10 000 души да преминат на испанска територия по време на дипломатически спор с Испания. Турция предприе подобен ход спрямо Гърция през 2020 г., а Полша отдавна обвинява Беларус (близък съюзник на Русия), че насърчава мигрантите да навлизат в Шенгенското пространство.

От 2015 г. насам ЕС заема все по-твърда позиция по отношение на миграцията. Парадоксално е, че това допринесе за възникването на някои от проблемите, които политиците твърдят, че се опитват да решат. Укрепването на сигурността принуждава хората да избират незаконни и опасни маршрути, докато преди това е можело да съществуват безопасни и легални пътища. Пробивите в граничната сигурност водят до внезапен наплив на хора и до появата на тревожни кадри, които впоследствие се използват като аргумент за налагане на още по-строги ограничения.

„Демонстрирането на контрол често създава точно усещането, че ситуацията е извън контрол“, отбелязва Трилинг.

Как крайната десница се възползва от това?

След събитията в Сеута Найджъл Фараж не загуби време да възроди скандалния си плакат „Breaking Point“ („Точка на пречупване“) от 2016 г., а заедно със Зия Юсуф – говорител на партията Reform UK, описваха хората, прекосили границата, като „мъже в боеспособна възраст“.

Този израз е един от новите любими похвати на крайната десница за представяне на пресичащите границите хора като заплаха. Същевременно се обръща малко внимание на онези, които губят живота си или не се вписват в този стереотип.

До следобеда на понеделник Фараж вече беше лансирал нова политическа идея: използване на Кралския военноморски флот за „спиране на лодките веднъж завинаги“.

Това изявление може да се определи като отчаян опит за отклоняване на вниманието – предвид дарението от 5 милиона паунда, което Фараж очевидно иска да скрие от погледите.

Случаят в Сеута даде на крайната десница силен нов аргумент в полза на тезата, че твърдата имиграционна политика е въпрос на здрав разум, а прагматичният и хуманен подход към миграцията е неразумен, вреден или, както наскоро се изразиха в списание „Spectator“, плод на „луксозни“ убеждения.

Подобна реторика подтиква партиите от център-ляво да възприемат логиката на десницата. Например германският канцлер Фридрих Мерц се подписа под писмо, твърдящо, че либералната миграционна политика на Испания застрашава сигурността на Европа. Макар тези политики да нямат пряко отношение към ситуацията в Сеута, на Мерц скоро му предстои да се бори с крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) на изборите в отделните провинции.

Какво предстои?

В реч, произнесена в понеделник, новият британски премиер Анди Бърнам обеща да действа „непреклонно“ за ограничаване на преминаването с малки лодки, като същевременно изгради система, предлагаща „безопасни маршрути“. Това бележи промяна спрямо подхода на Киър Стармър, чиито опити да спечели благоразположението на потенциални избиратели на Reform UK достигнаха кулминацията си в скандалната му реч за „острова на непознатите“. Все пак е твърде рано да се каже как точно Бърнам ще подходи към въпроса за миграцията и дали ще възстанови маршрути, закрити от предшественика му.

„Десницата многократно се е опитвала да внуши, че човек може просто да се изолира от останалия свят и така да накара тези проблеми да изчезнат. Но те не изчезват. А Сеута е идеалният пример за това“, казва Трилинг.

The Guardian/превод: SafeNews