Внезапната смърт на сенатора от Южна Каролина Линдзи Греъм вдъхнови множество почит към четиримандатния републикански сенатор. Доналд Тръмп нареди знамената да бъдат спуснати наполовина до събота, а републиканските политици в цялата страна с умиление си спомниха за Греъм. Но същото важи и за демократите. Сенатор Дик Дърбин от Илинойс почете Греъм, наричайки го „ключов двупартиен съюзник“. Сенатор Адам Шиф от Калифорния похвали чувството за хумор на Греъм и как го използва, за да придвижи политическите си позиции напред.

През тази гъста, двупартийна гора от спомени обаче се крие конкретното наследство на Греъм. Смъртта има свойството да заличава неудобните истини, но е важно да не забравяме кой е бил Греъм, за какво точно се е застъпвал и какви щети е нанесъл през политическата си кариера.

Наследството на Греъм във външната политика на САЩ

Никъде наследството на Греъм не е било по-значимо, отколкото в постоянния му натиск за ястребова външна политика на САЩ и безкритичната му преданост към Израел на всяка крачка. „Уолстрийт Джърнъл“ го описва като човек, който има изключително голямо влияние върху външната политика на САЩ. А Aipac, произраелското лоби на САЩ, го нарече „голям приятел и истински защитник на отношенията между САЩ и Израел“. Според безпартийния уебсайт Open Secrets, който проследява парите в политиката, Греъм е получил над 400 000 долара от Aipac.

Непрестанното желание на Греъм да проектира американската сила по целия свят не започва с втората администрация на Тръмп. Преди да бъде избран в Сената, Греъм, който тогава е член на Конгреса, вече настоява САЩ да започнат война в Ирак.

„Обмисляме да се нахвърлим върху Саддам Хюсеин не за да го сдържим, а за да го заменим“, казва Греъм през март 2002 г.

САЩ наистина нахлуха в Ирак, но това се случи година по-късно.

Многобройните провали на инвазията в Ирак, включително лъжата, че Саддам Хюсеин разполага с химически оръжия, не спряха Греъм да подкрепя войната дълго след като истинското ѝ лице стана ясно. В реч пред Международния форум за сигурност в Халифакс през 2010 г. той насърчи атакуването на съседния на Ирак, Иран, за да го „кастрира“ – думи, които звучат почти като външната политика на Тръмп днес.

„Вместо хирургически удар по ядрената им инфраструктура, мисля, че сме стигнали до точката, в която наистина трябва да неутрализираме способността на иранския режим да води война срещу нас и нашите съюзници“, каза той.

До 2015 г. Греъм стоеше до приятелите си сенатор Джон Маккейн и бившия сенатор Джоузеф Либерман, публично осъждайки наскоро сключената ядрена сделка на Барак Обама с Иран.

Яростна подкрепа за Израел

През 2017 г. Греъм беше основен поддръжник на натиска за преместване на посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим, наричайки Йерусалим „безспорната столица на Израел“.

Подкрепата на Греъм за ограничаване на палестинския суверенитет беше постоянна през цялата му кариера, но стана още по-очевидна след атаките на Хамас през 2023 г. и началото на последната и най-опустошителната война на Израел срещу Газа.

„Дайте на Израел това, от което се нуждае, за да води войната, която не може да си позволи да загуби. Това са Хирошима и Нагасаки на стероиди“, каза той на изслушване в подкомисията по бюджетни кредити на Сената.

При друг случай той беше попитан дали войната на Израел в Газа, която „убива деца, убива майки, убива семейства, които не са бойци“, е в съответствие с „християнските ценности“. Греъм отговори с „Изобщо не приемам това“, добавяйки, че Израел трябва да „смачка Газа“.

Когато норвежкият суверенен фонд на стойност 2 трилиона долара реши да се откаже от американската компания Caterpillar поради етични съображения (машините на Caterpillar рутинно се използват от Израел за налагане на окупацията на палестинска земя), Греъм отговори, като публично заплаши Норвегия с търговски мита и визови ограничения за пътуване на ръководители на норвежки фондове.

Седмици по-рано той отправи друга, не чак толкова завоалирана заплаха срещу известната шведска активистка Грета Тунберг, която се присъедини към хуманитарна мисия за доставка на помощи в Газа по море.

„Надявам се, че Грета и приятелите ѝ могат да плуват!“, публикува той в X.

Той искаше САЩ да се включат пряко военно в атаките на Израел в Ливан.

„Бих искал Съединените щати да участват във военни операции, във въздуха, срещу Хизбула, ако това е необходимо, за да ги нокаутираме. Искам нашите пръстови отпечатъци върху това“, каза той пред Times of Israel през 2025 г.

Отвъд Близкия изток

Той лобира и пред колеги сенатори относно атаката на САЩ срещу Колумбия.

„Няма да седим безучастно и да гледаме как лодки, пълни с наркотици, пристигат в страната ни. Ще ги взривим и ще убием хората, които искат да отровят Америка, и сега ще разширим операциите си, мисля, на сушата“, каза той пред CBS News.

Едно правилно обобщение на доктрината на Греъм за външната политика може би най-добре може да се изрази с неговите собствени думи. Говорейки на годишната среща на върха на лидерите на Републиканската еврейска коалиция на 31 октомври 2025 г., Греъм възкликна :

„Чувствам се добре с Републиканската партия. Чувствам се добре с посоката, в която вървим като нация. Убиваме всички правилни хора и намаляваме данъците ви“.

Но какво донесе цялото това убийство?

Макар че вече не е на първа страница, геноцидът в Газа продължава, дори след така нареченото прекратяване на огъня от октомври 2025 г.

„Израел е убил 20 000 деца и е ранил още 44 000 от 7 октомври 2023 г. насам. Израелските власти и силите за сигурност умишлено са атакували палестински деца, което е довело до геноцид и зверства в ивицата Газа и военни престъпления на Западния бряг“, твърди заключение на независима комисия на ООН.

В Ливан израелските въздушни удари продължават да убиват деца и да заличават цели семейства. Войната в Иран отново се възобнови, с малка вероятност да бъде много по-различна в близко бъдеще. Карибско море продължава да се възприема от тази администрация като зона на беззаконие и убийства. Ястребовото отношение на Греъм не е доктрина, която се движи в правилната посока. Това са десетилетия на провалена външна политика, която продължава едни и същи злодеяния с все по-големи темпове.

Ястребовият сенатор от Южна Каролина почина. Може хиляди да го оплакват, но трябва да се говори честно и за това, което той пропагандираше. Неговото пламенно желание да проектира военната мощ на САЩ и Израел по целия свят, независимо от цената, е пълен политически и етичен провал. Колкото по-дълго живее тази идеология, толкова по-голяма е опасността за целия цивилизоован свят.

The Guardian/превод: SafeNews