Жак Бо с взривяващо интервю за безизходицата на Зеленски и опитите за убийство на Тръмп и Фицо. Един от най-нашумелите световни анализатори Жак Бо излезе с твърде любопитни и логични версии на ставащото по света. SafeNeews припомня, че Jacques F. Baud, както е правилното изписване на Жак Бо на френски, е бивш полковник от швейцарската армия, стратегически анализатор, специалист по разузнаване и тероризъм. Бил политически ръководител на мироопазващите операции на ООН, работил 5 години за борбата в НАТО срещу разпространението на леки оръжия. Сочен е като силно проруски анализатор.

– Трябва да разберем защо Зеленски се държи като разглезено дете. Не бива да забравяме, че през март 2022 г. го накараха да оттегли предложението си, да се оттегли от преговорите с Русия – по онова време Русия и Украйна бяха готови да подпишат споразумение. Защо го накараха да се оттегли? Накараха го да размени мира с Русия срещу помощ, “колкото е необходимо”. Тоест Зеленски размени живота на стотици хиляди свои съграждани срещу помощта, “колкото е необходимо”, на НАТО и на Запада, повече от ЕС, отколкото от НАТО. Следователно ние сме задължени с нещо на Украйна. Това трябва добре да се разбере. В определен смисъл Зеленски сключи сделка с дявола, защото той наистина размени мира срещу помощ. И проблемът, който сега имат западните страни, е, че не са в състояние да доставят помощта, която обещаха на Зеленски, просто защото по онова време, когато дадоха това обещание, те все още смятаха, че Русия е много слаба и ще рухне много бързо и че тази помощ ще допринесе за това.

– Проблемът е, че днес ние сме в плен на собствения си наратив, ние сме пленници на лъжите, които казахме на Зеленски. И лъжи или не, Зеленски казва: “Вие ме принудихте да се откажа от мира, сега е ваш ред да изпълните обещанието си, защото аз искам победа, вие ми обещахте победата.  Замених мира срещу победата, дайте ми я!”. Разбирате ли, в определен смисъл той е разглезено дете, но в друг смисъл това е просто резултатът от западната политика и до голяма степен от европейската политика, която беше напълно без връзка с реалността. А Зеленски просто отстоява правото си на това, което са му обещали. Цената, която той плаща за западната помощ, която впрочем получава само частично, е огромна. И мисля, че тази помощ трябва да тежи на собствената му съвест, защото прие сделката, която Борис Джонсън, Франция и Германия му наложиха, казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване.

Жак Бо е специалист по страните от Източна Европа, бивш ръководител на доктрината за мироподдържащите операции на ООН. Преговарял е с най-висшите представители на армията и разузнаването на Русия веднага след рухването на СССР. Работил е в рамките на НАТО по програми в Украйна в помощ на украинската армия и по-конкретно по време на революцията на Майдана през 2014 г. След “Poutine, maître du jeu?” („Путин, майстор на играта?“), “Opération Z” (“Операция Z”), “Ukraine entre guerre et paix” (“Украйна между война и мир”) Жак Бо публикува четвърта книга за войната в Украйна, “L’art de la guerre russe. Comment l’Occident a conduit l’Ukraine à l’échec” (“Руското военно изкуство. Как Западът доведе Украйна до провал”) в издателство “Макс Мило”.

– Добър ден, Жак Бо! Радвам се да се срещнем отново, благодаря, че приехте поканата ни!

– Благодаря, че ме поканихте!

– Ще започна със събитията през уикенда, на първо място, разбира се, опитът за убийство на бившия президент на САЩ и настоящ кандидат-президент на републиканците Доналд Тръмп. Опитът за атентат предизвика много реакции и посочването с пръст на съперническия лагер на демократите, с обвиненията, че е отговорен с езика си на омраза и очерняне на Доналд Тръмп. Една от реакциите, които ми направиха впечатление, е тази на бившия президент Буш. Какво бихте казали, Жак Бо?

– В момента се провежда разследване на този опит за убийство. Няма да спекулирам за причините или възможните конспирации, които стоят зад тази операция. Но констатирам, че от двайсетина години политическата атмосфера е станала изключително отровна. Споменахте опита за убийство на Тръмп, но да не забравяме, че преди няколко седмици имаше опит за убийство на словашкия премиер Фицо, имаше опит срещу Виктор Орбан, имаше опит срещу Владимир Путин, имаше опит за убийство на Ердоган и всичко това в рамките на месец – месец и половина. И въпреки че нямаше опит за убийство във Франция, забелязваме, че изборите и политическите събития в страната хвърлиха светлина върху нещо, което може би обяснява защо има такова политическо насилие. Почти навсякъде в Европа и дори по света лидерите са все по-некомпетентни и все по-неспособни да решават сложните международни проблеми. Това е особено видимо с украинската криза, но и с палестинската криза. Това са две кризи, които продължават от години и в които западните лидери бяха замесени в различна степен и по различни причини, но те никога не намериха решение. Те следваха винаги американския дискурс, защото това е най-лесното решение. Не знам дали Тръмп ще бъде по-добър от Байдън, честно казано не знам дали някой може да бъде по-лош от Байдън, но проблемът е, че хората няма да изберат Тръмп, защото е по-добър от Байдън, а защото мразят Байдън. Същото нещо видяхме във Великобритания – хората не избраха лидера на лейбъристите Киър Стармър, защото го предпочитат пред другите, а просто защото мразеха повече другия.

Политиците стават все по-лоши, хората ги ненавиждат и в крайна сметка избират не онзи, когото предпочитат, а елиминират онзи, когото ненавиждат най-много. Това беше очевидно на изборите във Франция, на изборите във Великобритания и същото нещо ще бъде на изборите в Америка. Впрочем същото нещо виждаме и в Германия, почти навсякъде. Разви се политическо насилие. Ще припомня какво каза белгийският министър на труда, ако не се лъжа, в началото на 90-те години: “Когато проблемите станат твърде сложни, вече не се решават с мозъка, а с чувствата”. Точно това наблюдаваме днес – проблемите са твърде сложни за сегашните лидери, те не успяват да ги решат, прилагайки народното здравомислие, което би позволило да се решат много по-лесно. Защото когато говориш с хората на улицата, въпреки че те понякога много опростяват проблема, виждаш, че има здрав разум и ако се изходи от него, за да се намерят политически решения, несъмнено ще бъде по-добре, отколкото днес. А днес нашите политици са склонни да реагират не според здравия разум, а в зависимост от идеология, предразсъдъци и т.н. – че Тръмп е Хитлер, че Путин е Хитлер. Вместо да се опитат да разберат, да дискутират, да започнат диалог, автоматично казват “това е Хитлер”, а с Хитлер не е възможна дискусия. Точно това се случва. Има медии, които са много силни в това, медии като Heidi.news в Швейцария, LCI, CNews във Франция, BFMTV е карикатурен пример. Те самите са карикатури на информацията, но предизвикват поляризацият: когато не харесват някого, веднага го обявяват за комплотист, крайнодесен, агент на Путин, Хитлер и т.н. и т.н.

Не знам дали има конспирация при опита за убийство на Тръмп или не, но медиите създадоха особена атмосфера, имаше сенатори, които казаха, че трябва да се елиминира Тръмп, дори Байдън каза, че е „време да поставим Тръмп на прицел”. Тоест виждаме употребата на изключително насилствена реторика, за да посочат противника. Дори по време на Студената война не посочваха Сталин по този начин! Не се говореше за елиминирането на Сталин, Горбачов или Брежнев. На тях се гледаше като на политически противници. Имаше дискусии, едните и другите се срещаха, по-конкретно в Женева, имаше преговори, говореха, когато имаше проблем, беше възможен диалог. Днес вече не е възможен диалог. Погледнете украинската криза – няма диалог и дори не знаят как да подходят към проблема. Виждаме, че Украйна се срива, а те нямат друг начин да отговорят, освен да ѝ дадат оръжия. Няма нито един отворен канал за комуникация. Това е частично вярно, защото САЩ започнаха да отварят канал, но погледнете Европейския съюз – ЕС толкова е затънал в своята идеология, че единственият принос на Европа в украинския конфликт е да доставя оръжия! Ролята на дипломацията почти не съществува, дори на швейцарската дипломация. Видяхме, че изоставиха стратегиите на диалог, за да застанат ясно от едната страна. Знаем, че американците от Втората световна война винаги са смятали, както казваше Джордж Буш, че “или си с тях, или си против тях”. И тъй като Швейцария има принос през Втората световна война за тайна война срещу Третия райх, неутралитетът в крайна сметка е фасаден неутралитет, тъй като Швейцария съвсем не беше неутрална по време на войната – щабът на OSS (Office of Strategic Services – Бюрото за стратегически операции), което е предшественикът на ЦРУ, беше базиран в Берн и голяма част от операциите на съпротивата бяха ръководени от Берн. Следователно неутралитетът беше с променлива геометрия, Швейцария си затваряше очите по онова време. Швейцария никога не е била истински неутрална, но няма да навлизам в подробности.

Интересното тук е, че по време на цялата Студена война, до края на ХХ век, винаги е имало канали за комуникация между великите сили, нямаше поляризиран наратив, докато днес, категоризирайки директно хората като Хитлер, те повече не си говорят. Видяхме същото нещо във Франция с Националния фронт, виждаме същото нещо сега с Меланшон.

– Според вас този опит за убийство придава ли дъх на виктимизация на кампанията на Доналд Тръмп?

– Да, но това е логично последствие, освен това Доналд Тръмп беше много находчив, запази самообладание веднага след инцидента, вдигна юмрук, показвайки, че няма да напусне битката. Това е една от най-уважаваните ценности в САЩ. В бизнеса, както и в политиката неуспехът не е непременно недостатък, стига да имате способността, желанието да  продължите напред. Това е нещо важно, което го нямаме в Европа. Когато претърпите неуспех в Европа, вие сте дискредитиран, с вас е свършено. В САЩ това изобщо не е така. Там има много предприемачи, които са фалирали, след това са започнали отначало с нови сили. Рекламната кампания на една голяма спортна фирма, която няма да споменавам тук, казва “Just do it” (Просто го направи) и именно това е американският манталитет. Да, понякога може да се оплаквате, но важното е да не спирате дотам, важното е да се изправите и да се опитате да го направите отново, въпреки всичко и това е много популярна ценност в САЩ. Ако някой бъде повален и се изправи, точно както направи Доналд Тръмп – изправи се физически и вместо да прояви страх, стана и каза, че ще се бие -, това е ценност, която споделят всички политически и религиозни тенденции. Тази ценност на упорития труд, на труда срещу неволята, ми напомня донякъде за същия феномен в мюсюлманските страни с понятието джихад. Важен е не толкова фактът, че понасяте – и тук бих могъл да спомена палестинския въпрос, а способността ви да реагирате на това, на което сте подложени и именно тук се съдържат ислямските ценности. Това е нещо, което западняците не могат да разберат в понятието джихад. Но в САЩ има нещо подобно и не забравяйте, че основата на американските ценности е много релиигозна. В тази религиозна борба я има идеята, че може да понесете злополучието, злата участ, но вие, като индивид, трябва да реагирате, да се вземете в ръце и да оправите положението. И това се уважава много. Не знам какви са били намеренията на убиеца, на убийците, не знам дали е имало заговор, нямам никаква представа, но можем да кажем, че начинът, по който реагира Тръмп на този опит, ще му послужи в президентската кампания.

– След срещата на върха на Г-7 и срещата на президентите на страните от ЕС дойде и срещата на върха на НАТО, за да мобилизира масивната военна помощ и политическа подкрепа за Зеленски във войната му срещу Русия. Последният е в позата на разглезено дете, чиито искания и капризи НАТО удовлетворява и понякога дори ги надхвърля, както с доставката на ракети с далечен обсег. Смятате ли, че сме изправени пред открит конфликт между Запада и Русия, който ще въвлече и други участници, по-конкретно Китай и Иран?

– Задавате ми въпрос с много подвъпроси, ще започна с тях един по един. Първо, за разглезеното дете Зеленски – да, по същество е вярно. Но трябва да разберем защо се държи като разглезено дете. Не бива да забравяме, че през март 2022 г. накараха Зеленски да оттегли предложението си, да се оттегли от преговорите с Русия – по онова време Русия и Украйна бяха готови да подпишат споразумение. Защо го накараха да се оттегли? Накараха го да размени мира с Русия срещу помощ, “колкото е необходимо”. Тоест Зеленски размени живота на стотици хиляди свои съграждани срещу помощта, “колкото е необходимо”, на НАТО и на Запада, повече от ЕС, отколкото от НАТО. Следователно ние сме задължени с нещо на Украйна. Това трябва добре да се разбере. В определен смисъл Зеленски сключи сделка с дявола, защото той наистина размени мира срещу помощ. И проблемът, който сега имат западните страни, е, че не са в състояние да доставят помощта, която обещаха на Зеленски, просто защото по онова време, когато дадоха това обещание, те все още смятаха, че Русия е много слаба и ще рухне много бързо и че тази помощ ще допринесе за това. Спомнете си, че през март-април 2022 г. казваха, че Русия няма повече танкове, че няма нищо, че икономиката ѝ ще се срине. Тоест те бяха убедени, че Русия е колос с глинена крака и че войната в Украйна ще бъде причината за нейния пълен и бърз крах. Действителността не беше такава, просто защото зле прецениха, което пиша в книгата си “Путин, майстор на играта”, която излезе почти по същото време, когато се водеха преговорите в Истанбул, т.е. в самото начало на украинския конфликт. Казах, че правят груба грешка, подценявайки капацитета на Русия. Потвърдих преценката си в моята книга “Операция Z”, която излезе през октомври 2022 г., когато вече бяха ясни всички детайли от това споразумение в Истанбул и действията на западните страни. Искам да кажа, че обещаха нещо на Зеленски, въз основа на невярна преценка на Русия. Проблемът е, че днес ние сме в плен на собствения си наратив, ние сме пленници на лъжите, които казахме на Зеленски. И лъжи или не, Зеленски казва: “Вие ме принудихте да се откажа от мира, сега е ваш ред да изпълните обещанието си, защото аз искам победа, вие ми обещахте победата.  Замених мира срещу победата, дайте ми я!”. Разбирате ли, в определен смисъл той е разглезено дете, но в друг смисъл това е просто резултатът от западната политика и до голяма степен от европейската политика, която беше напълно без връзка с реалността. А Зеленски просто отстоява правото си на това, което са му обещали. Цената, която той плаща за западната помощ, която впрочем получава само частично, е огромна. И мисля, че тази помощ трябва да тежи на собствената му съвест, защото прие сделката, която Борис Джонсън, Франция и Германия му наложиха – не бива да забравяме Франция и Германия в тази игра. Това абсолютно е морална тежест и Зеленски просто отстоява правото си. Независимо дали ни харесва или не, можем да оценяваме дали решенията, които взима, са добри или лоши, всичко това може да се дискутира, аз мисля, че той взима много лоши решения, но това си е негова работа. Но по същество, в исканията си към НАТО, той просто иска това, което му дължат.

Тази среща на върха на НАТО показа фасадно единство – всички заедно срещу Русия, срещу Китай и т.н., но всъщност мисля, че показа не единство, а доста дълбоки слабости вътре в НАТО. Първо, знаете, че  в НАТО има хора като Ердоган, като Виктор Орбан или Фицо, доста скептични хора по отношение на политиката, водена от Европейския съюз спрямо Русия, които смятат, че днес е време за по-реалистичен подход към украинския конфликт, отколкото идеологическия подход. И това са хора, които са част от НАТО, така че виждаме, че в рамките на НАТО има противоположни мнения за този конфликт. На следващо място, НАТО не даде истински решения на проблема, просто защото, ако четем между редовете,  НАТО не е идеалният инструмент за разрешаването на конфликтите от този тип. НАТО беше създаден, за да разрешава ядрен конфликт и това е много важно да се разбере. Както каза Йенс Столтенберг и често го повтаряше, дори пред мен самия, когато бях в НАТО и той беше мой шеф и го срещах лично, Йенс Столтенберг казваше: “НАТО е ядрен съюз”. Това е основата и това трябва да се разбере. В настоящия конфликт в Украйна априори няма ядрен проблем или, по-точно, ядрената сила на НАТО е прекалено внушителна спрямо съществуващия конфликт и вследствие на това НАТО не е в състояние да даде отговор на конфликта в Украйна. Точно заради това бяха сключени тези двустранни споразумения за сигурност с Украйна. Защо са двустранни? Просто защото не може да има споразумение за сигурност между Украйна и НАТО, защото това ще отведе НАТО твърде далеч. А за обещанията, които бяха дадени на Зеленски за присъединяване към НАТО, в действителност се знае, че Украйна никога няма да бъде част от НАТО. Никога! Никога в предвидимия хоризонт Украйна няма да бъде част от НАТО. И впрочем самият Зеленски заяви през март 2022 г. – Си Ен Ен съобщи за това – той заяви, че е поискал от Столтенберг и Обама да му кажат “да или не”, дали Украйна ще бъде част от НАТО. И те му отговориха – тук цитирам смислово – “определено Украйна няма да бъде част от НАТО, но публично ще кажем, че тя може да се пръсъедини”. Това беше през март 2022 г. Ако погледнете отделните срещи на върха на НАТО, които бяха проведени от началото на руската военна операция, ще забележите, че НАТО не е променил позицията си. Те обещаха на Украйна, казаха официално “да, ще”, но никога не дадоха пътен лист за присъединяване. Нормално, когато една страна иска да влезе в НАТО, първо трябва да подаде молба за това, това не е просто решение и, честно казано, изобщо не е нейно решение, защото членовете на Алианса са тези, които решават, т.е. 32-ма члена на Алианса ще решат дали Украйна трябва да се присъедини или не. Това решение трябва да бъде взето единодушно и критерият е дали присъединяването на нов член не създава допълнителен геостратегически проблем, т.е. това трябва да допринесе за международната сигурност. Затова днес НАТО не е готов да приеме Украйна, защото те знаят, имайки предвид конфликта с Русия, че приемайки Украйна, това ще създаде проблем за международната сигурност. Следователно днес условията за влизането на Украйна в НАТО не са изпълнени. Всички го знаят. Има публични изявления, че Украйна може да се присъедини, но на практика това няма да стане. И дори Олаф Шолц преди близо месец каза, че Украйна няма да влезе в НАТО, поне в следващите тридесет години. Така че всички приказки около влизането на Украйна, за необратимия път и т.н., всичко това са политически жестикулации, защото технически условията не са изпълнени и Украйна няма да влезе в НАТО при сегашните условия. За да се променят тези условия, и това обясни Алексей Арестович на 18 март 2019 г., единственият начин за Украйна да влезе в НАТО, е поражението на Русия, т.е. обещаният крах на  Русия, политическо поражение, военно поражение, смяна на режима и т.н. Поради тази причина още през 2019 г. Арестович каза: “Трябва ни война с Русия и тази война ще се състои през 2021-2022 г.”.

Всичко това е много логично – има логика в НАТО, има логика в Русия, има логика в Украйна. Тези логики не са непременно съвместими, но всеки има своята логика. Това е като с разглезеното дете преди малко – има причина Зеленски да говори така, това не е просто рефлексът на разглезеното хлапе. Има логика – логика на Русия, логика на западните страни. Поради липсата на диалог тези логики са откъснати и докато по пътя на диалога, на дипломатическия път, на преговорите не се помирят тези логики в едно съгласувано цяло, ще има война в Украйна. Проблемът е, че в медиите, които споменах преди малко в Швейцария и другаде, които се стремят да демонизират и поляризират, в книгите ми винаги швейцарската преса е лошият пример – Le Temps, Heidi.news, RTS – има хора, които разбират международните отношения само като демонизиране на онзи, който не мисли като тях. Точно както през 30-те години пропагандните афиши представяха другия като смъртта. Тези хора използват същите комуникационни модели, както в предвоенна Германия. Наистина е изумително да видиш, че от сто години няма никаква интелектуална еволюция в начина на представяне на противника и врага, въпреки всички войни, които преживяхме. Все същата липса на опит да разбереш логиката на другия.

НАТО проявява голяма структурна, вътрешноприсъща слабост. И интересното е, че в края на Студената война руснаците много добре разбраха, че НАТО, както и Варшавският договор, вече не са адаптирани към новата ситуация. Точно затова Варшавският договор беше разпуснат. От западна страна не искаха да разберат това. И защо не искаха да го разберат? Има логика зад това и тя е, че си наумиха – и французите бяха много силни в това – да конструират фиктивна реалност, че са победили Съветския съюз, че НАТО, Западът са победили Съветския съюз.

Истината е, че Съветският съюз не беше победен от никого, той беше победен от самия себе си, защото комунистическата система не беше жизнеспособна в дългосрочен план. Може би е функционирала в даден момент, не знам, но дългосрочно тя не можеше да функционира, защото беше прекалено бюрократична, прекалено тромава, не успяваше да бъде гъвкава спрямо международната ситуация, включително спрямо икономическата, промишлената ситуация, с оглед нуждите на населението. Беше твърде тромава, за да просъществува по-дълго време, тя беше неприспособима. Съветският съюз се превърна в някакъв динозавър, който не успяваше вече сам да се изхранва и се саморазруши. Но не Западът го победи, а съветската система колабира, защото не беше жизнеспособна. Но ние са самоубеждавахме, че сме победили и следователно за полезността на НАТО – понеже НАТО е победил Съветския съюз, следователно имал причина да съществува. Докато руснаците много добре разбраха, че има нова ситуация и при отсъствието на блокове международната сигурност не трябва да се основава на конфронтацията, а на сътрудничеството. Както много пъти съм казвал, моделът, който имаха предвид съветските хора и руснаците, беше моделът на ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. ОССЕ, която започна своето съществуване в края на 70-те години като конференция за сътрудничеството и сигурността в Европа, беше съветска идея. Съветите смятаха, че не можем да бъдем в постоянна конфронтация и че в даден момент трябва да оставим настрана идеологическите различия, за да има по-конкретно, по-реалистично сътрудничество между отделните народи. По онова време западните страни не искаха, защото бяха в положение на превъзходство и следователно не искаха Съветският съюз да се възползва от предимствата и напредъка на Запада, в частност от технологичното развитие. Така че Западът винаги е отхвърлял тази идея за сътрудничество в Европа и в крайна сметка ОССЕ бе сведена до много ограничени области на сътрудничество, по-конкретно по въпроса за човешките права и други, наистина ограничени области, поради което загуби малко от същността си.

В началото на 90-те години Русия искаше да съживи тази идея и смяташе, че НАТО би могъл да бъде основа за създаването на нова структура за колективна сигурност в Европа, изградена върху  сътрудничеството. Това е причината, поради която Русия постави кандидатурата си за влизане в НАТО и, за да отговори на тази ситуация, НАТО създаде програмата “Партньорство за мир”. В това “Партньорство за мир” се намира и Швейцария. Швейцария си сътрудничи с НАТО, но в рамките на “Партньорство за мир”, в което влизаше и Русия, и Беларус, и Сърбия. Участието на всички страни от Източна Европа в НАТО започна с “Партньорство за мир”. Спомням си много добре, защото участвах в комисии за преговори с отделните партньори и по онова време отидохме като малка делегация да говорим с руснаците, за да разберем как възприемат швейцарския неутралитет, ако Швейцария влезе в “Партньорство за мир”. Тогава видяхме, че самите руснаци бяха много заинтересовани от “Партньорство за мир”, защото те виждаха архитектурата на европейската сигурност като форма на партньорство.

Наскоро видях анализ за сътрудничеството между Швейцария и НАТО, във вашия канал впрочем, но в оценката също бяха премахнати много фактори. Причината, поради която Швейцария влезе – а тя влезе с всички възможни предпазни мерки, както ви казах –  отидохме да говорим с руснаците, отидохме да говорим с американците, разговаряхме с представители на Държавния департамент на САЩ, с представители на Европейския съюз, с представители на НАТО в Брюксел и т.н. – тоест опитахме се да разберем до каква степен нашето участие в “Партньорство за мир”, това преддверие на НАТО, както някои го наричаха навремето, може да се съвмести с понятието “неутралитет”. Тогава това беше напълно логично, тъй като самата Русия беше част от тази структура. Структурата на НАТО, в която Швейцария влезе,  “Партньорство за мир”, уважаваше нашия неутралитет. Имаше логика. Но да се върна към въпроса за НАТО днес. Виждаме, че бъдещето на НАТО – и аз съм вътрешно убеден в това – не е в настоящата форма, а под формата на евразийско сътрудничество, във всеки случай европейско сътрудничество, което свързва хората и създава съюз за сигурност, основан не на конфронтацията, а на сътрудничеството. Точно това европейците изобщо не разбраха и много коментатори днес не разбират. От разбирането на една криза произтича начинът на решаването ѝ и, ако не разбираш кризата, я решаваш зле и това е проблемът на много коментатори днес. Днес виждаме, че руската визия за архитектурата на европейската сигурност е била много по-реалистична, много по-адекватна на ситуацията, отколкото западните разсъждения.

Говорехте за ракети, тъй като НАТО каза, че американците ще разположат ракети с далечен обсег в Германия, включително хиперзвукови ракети. Първо,  американците нямат такива ракети, така че това са пропагандни ефекти. Впрочем те казаха в комюникето, че тезиракети са в процес на разработване. Руснаците ги имат – руснаците добре владеят технологията, китайците владеят технологията, вероятно иранците владеят техонологията, но американците не я владеят! Така че когато казват, че ще разположат хиперзвукови ракети, вече говорим за политическа фантастика.

– Или политическа комедия.

– В един момент, когато виждаш, че си се “насадил”, си длъжен малко да украсиш нещата, да опаковаш малко по-добре подаръка и, в крайна сметка, опаковката е по-важна от съдържанието. За сметка на това, ракетите “Томахоук” са реалност. Това са крилати ракети, които могат да стигнат много дълбоко на руска територия и те ще бъдат разположени в Европа, във всеки случай в Германия. Тези ракети съществуват и не са фантастика. През 80-те години вече имаше криза в Европа, защото американците бяха разположили ракети с далечен обсег, които можеха да стигнат дълбоко в руска територия. Това беше в основата на големи пацифистки движения в началото на 80-те години, това беше епизодът с ракетите “Пършинг 2”, които американците искаха да разположат в Европа, почти навсякъде – в Германия, Холандия, Белгия. Това предизвика огромна вътрешнополитическа криза в Европа, защото някои европейци разбраха, че с разполагането на ядрени ракети на европейска територия полето на ядрената война се премества в Европа. Иронията е, че в Германия, където бяха най-яростните и решителни демонстрации срещу разполагането на тези американски ракети, движението беше организирано от Зелените, а пацифистките движения и Зелените бяха ембрионът, на днешните управляващи в Германия – г-н Роберт Хабек или г-жа Аналена Бербок, произлезли от тези протестни движения срещу разполагането на ракети в Европа и Германия. А днес тези двама министри от германското правителство са най-яростните защитници на разполагането на такива ракети в Европа. Виждате ли иронията на историята?! Това показва донякъде интелектуалната еволюция – г-н Хабек е рисувал детски комикси, а г-жа Аналена Бербок е била шампионка на трамплин, но днес те правят международната политика. Хора, на които целият свят се подиграва. Не познавам нито един човек в Германия, който да приема Аналена Бербок или Хабек насериозно, но те са на власт и определят външната политика. Това е доста драматично!

Виждаме, че нашите политици никога не разбраха реалния залог в разполагането на тези оръжия. Човек има чувството, че те са в някаква видеоигра и не виждат средносрочните и дългосрочните последици от решенията, които взимат днес. Надявам се, че европейските граждани ще се мобилизират срещу разполагането на такива ракети, защото те действително представляват сериозно препятствие пред мира. За мен това разполагане е от сферата на провокацията и няма да допринесе за мира, а точно обратното – за засилването на руските сили. И тук трябва да констатираме едно нещо, а то е, че НАТО днес не е в състояние да отговори на руска заплаха. Една и съща драматична ситуация откриваме днес в Израел, Украйна и НАТО, т.е. те установяват, че са загубили. А такава ситуация може да ни отведе към отчаяни жестове – точно това виждаме днес в Израел, същото нещо виждаме в Украйна и точно това виждаме в НАТО и може би това е причината за тези откъснати от реалността решения, които не се подчиняват на логика за решаване на конфликта, а по-скоро на логика за влошаване, за разпалване на конфликта. Защото те установят, че са загубили почва под краката си в този конфликт. Според мен това показва тази среща на върха на НАТО. Същевременно има нещо успокояващо, виждайки че НАТО не е стигнал по-далеч от това, което обяви по-рано за Украйна, няма нито едно решение за изпращането на войски на НАТО и дори обратното – набляга се на двустранните споразумения, защото НАТО е неспособен да отговори на ситуацията и, в крайна сметка, заключителното комюнике показва по-скоро признание за безсилие. Това е моето наблюдение.

– Благодаря ви!

– Аз ви благодаря!

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: Гласове