Много често шофьори на автомобили се оплакват, че застраховка „Гражданска отговорност“ не покрива изцяло всички нанесени щети.

От Асоциация „Активни потребители“ излизат с предложение за решаване на проблема. Според тях, Наредба № 24 от 2006г. за задължителното застраховане трябва да се актуализира.

От организацията уточняват, че са получили редица сигнали от граждани срещу застрахователи. В тях се казва, че им се изплащат по-малко пари при щети от пътнотранспортно произшествие по застраховка „Гражданска отговорност“. Оплакването на потребителите е, че щетите, които са нанесени на автомобила им и изплатеното от застрахователя, се разминават съществено. Въпросът е, дали това са отделни случаи или има по-генерален проблем със застраховка „Гражданска отговорност“ у нас?

Статистиката е тревожна

През 2022 г. в България са настъпили 24 930 броя ПТП с материални щети и 6609 броя ПТП с пострадали, при които са загинали 531 и са ранени 8422 души. При настъпване на имуществени и неимуществени щети, вследствие на ПТП, застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач следва да покрие вредите, причинени на невиновния участник в инцидента.

От какво са недоволни клиентите

Има различни случаи. При един от тях е изплатено обезщетение, което е три пъти по-ниско от реалните вреди, които потребителят е понесъл.  Става въпрос за удар в задната част на автомобила на човека. Впоследствие бронята е била повредена и е подлежала на ремонт. В този случай потърпевшият не е имал никаква вина и следователно обезщетението на застрахователя трябва да е в пълна сума. Стойността за поправка на такъв детайл струва при настоящите цени около 300 лева. Въпреки това на потребителя е изплатено само 106,28 лева. При обжалване на това решение застрахователят твърди, че стриктно е спазил правилата на дружеството и е изчислил обезщетението съгласно действащата методика за ликвидация на щети, базирана на наредба № 24/08.03.2006 г.

Но наистина ли е така?

Цените се разпределят така:

•     Труд за тенекеджийски операции – 8,00 лева
•     Труд за демонтажно-монтажни операции 12,80 лева
•     Труд за бояджийски операции – 56,48 лева
•     Бои и материали – 29,00 лева

И тук идва въпросът: „Защо застрахователят е избрал да обезщети потребителя по този начин?“ за застраховка „Гражданска отговорност“

В Кодекса за застраховането е заставено общото положение, че застрахователят трябва да заплати обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В кодекса се предвижда препращане към нарочна наредба, с която да се създаде определена методика за изчисляване на щети, когато не са представени фактури от потребителя. Тази методика изглежда е „хванала прах“, защото не отразява актуалните пазарни цени на 2023 г.

Тъй като наредба не може да противоречи на по-високостоящ нормативен акт и застрахователните дружества не следва да ползват изчислението в методиката като аргумент да изплащат по-малко от реално претърпените вреди. Това, че не са предоставени фактури, не позволява на застрахователите да присъдят минимума по наредбата, защото по този начин нарушават чл.386, ал. 2 от Кодекса за застраховане. В решение на Варненския районен съд се използва заключение на експерт, който е направил проверка на 30 сервиза, 15 сертифицирани сервиза и 15 несертифицирани, за да получи средната пазарна цена за труд и части за ремонта съобразявайки, че спорът е за ремонт на четиринадесет годишна кола. Съдът показва, че трябва да се използват методи, които да разкриват каква е средната пазарна цена за отстраняване на такъв тип повреди за съответния вид автомобил.

Какво казва съдебната практика по отношение на казус, подобен на описания по-горе?

В решение на Софийски районен съд си проличава каква е обичайната съдебна практика. Преобладават аргументи, които потвърждават нашите твърдения, че реалните щети трябва да бъдат обезщетени от застрахователите по пазарни цени, а не по минималните стойности залегнали в Наредба № 24 от 2006 г. Ето какво се мотивира в решението:

 „Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл. 4 от Наредба № 24/2006 на КФН.“

Изглежда, че тези „указания“ за изчисляване на размера на щетите по тази наредба подвеждат застрахователя да наруши Кодекса. До това се стига, защото сумата за обезщетение е значително намалена.

Недостъпност до правосъдие за справедливо обезщетяване

При вреда струваща 300 лева, потребителят трябва да се бори за увеличение от 193,72 лева в съдебно производство. Процесът ще струва поне 600-700 лева. 400 лева от тях е минималният адвокатски хонорар, а съдебната експертиза ще бъде между 200 и 300 лева. Клиентът носи огромен риск, за да докаже, че заслужава по-високо обезщетение за претърпяната вреда. Така разходите му стават 3 пъти по-големи от сумата, която ще получи в един съдебен процес. Това прави недостъпно правосъдието за нормалните потребители, защото рискът е прекалено голям.

На практика клиентите остават в безизходица що се отнася до застраховка „Гражданска отгорорност“. На всичкото отгоре са и с по-малко пари в джоба. Всъщност, множеството дела срещу застрахователните компании изглежда не ги е научило, че трябва да обезщетяват за реално претърпените вреди.

SafeNews припомня, че застрахователи алармираха за проблемиа за проблеми при издаването на „Гражданска отговорност“ и през юли.

Проблем в електронната система на Гаранционния фонд блокира работата на застрахователните компании в цялата страна.

„Системата не работи от събота. Бяхме информирани, че е планирана профилактика с цел подобряване на услугите, предлагани Гаранционния фонд за времето от 8:00 ч. на 29 юни до 8:00 ч. на 30 юни. Вчера системата обаче също не проработи. Днес, отново нямаме връзка с платформата, т.е. от понеделник нямаме информация какво се случва, а само и единствено проблеми. Не можем да издаваме полици, не можем да пускаме сметки, не можем да правим анекси. Всичко, което е свързано с Гаранционния фонд или иначе казано с „Гражданската отговорност“, е блокирано, каза  Петко Атанасов, експерт по „Автомобилно застраховане“ към застрахователна компания.

Източник: Pariteni.bg