За футбола, Лили Иванова и Людмила Живкова: Откровенията на Батето в последното му интервю. През тази година доскорошният президент на БФС Борислав Михайлов празнува 61-ви рожден ден. Боби подаде оставката си като шеф на Централата в края на миналата година, като бившият вратар оглави БФС през 2005 г., когато спечели изборите срещу вече покойния Иван Славков. Батето, както го наричаха, успяваше да извърти всичко на майтап и да печели симпатиите на футболните и спортните хора като цяло. А как го правеше, разбираме от последното му интервю, което дава за в. „Шоу“.

Проф. Славков, разбрах, че имате сериозни проблеми със здравето, две операции на едното око. Каква е причината и как сте сега?

– Отидох на преглед, защото получих промяна на цвета, затъмнение на лявото око и като ме видяха, направо ми казаха лягай – отлепена ретина. Ами от какво се получава – от какво ли не, от много неща, от удар, от спъване, даже от кихане може да стане. Аз продължавам да се шегувам, защото човек трябва да се шегува в такива ситуации, за да не пострада психически. Прочетох в една енциклопедия, че това може да се получи поради 10 причини и възкликнах – моето не е от една. Иначе претърпях две операции, така е, все още се възстановявам, навън ходя с черни очила, защото все още ме дразни светлината.

Имали ли сте друг здравословен проблем?

– Да. Получих хипертонична криза. Отидох във Военна болница, където всички са ми приятели. Лежах 4-5 дни. Разболях се и от бронхопневмония.

А днес как сте с кръвното?

– Имам хипертония още от дете. През живота си съм получавал две кризи. И в двата случая веднага извиках лекар. Аз много обичам да се грижа за здравето си.

След като излъчиха скандалния филм на Би Би Си, заради който ви изключиха от МОК, не се ли чувствате поне малко изчерпан?

– Не! Не, нормално е, стават и такива неща, не съм го приемал трагично. Стана така – аз отидох да се защитя пред сесията, и ако още само шест души бяха гласували в моя полза, крайният резултат нямаше да е такъв, нямаше да се случи изключването. Но българи категорично не са замесени, не мога да подозирам за такова нещо. Аз не бях главното действащо лице в този скандал, но ако бях, със сигурност щях да взема тези пари. Дори не знаех за тези срещи, а във филма и сами можете да се уверите, че никъде даже не споменавам думата „пари“. Но пак ще кажа – съжалявам, че не взех тогава парите!

Защо името Иван Славков все се свързва с чашката уиски, а в същото време малцина са тези, които могат да кажат видях Славков пиян?! Как го постигате това?

– Честно да ти кажа, и аз не знам. За мен това си е чиста злоба и завист, защото другаде не могат нещо да изсипят върху мен и изсипват това. Щом ще е с уиски, с уиски да е, не са ме видели пиян, нали. Нека си говорят, нали трябва все с нещо да си запълват времето. Все пак, нали знаеш, аз съм си кристална душа… Аз до 35-тата си година бях активен спортист и не съм поглеждал алкохол. Занимавал съм се с водна топка и не само. След това още 10 години спортувах активно, но без състезателни елементи. Живеех до Спортната палата и всяка сутрин ставах в 6. 00 ч., тичах до Дианабад и обратно. Така че, виждаш, поредните митове за мен. Дай сега ще го разбием на пух и прах, въпреки че то си се знае.

Бяхте състезател по водна топка. Има ли травматизъм при този спорт?

– Да. Имал съм много травми. Веднъж ми бръкнаха в окото и един месец не виждах с него. Два пъти съм получавал изваждане на лопатката от раменната става. Чупил съм лакът.

Как счупихте лакътя?

– Удари ме ръчка, с която вдигахме вратите при водната топка. Вратата се вдигаше с жица. Имаше два кола. Аз трябваше да фиксирам жицата. Направих го. Но като се обърнах, се оказа, че се е счупил зъбец на зъбчатката на колелото. Плесна ме и ме хвърли в музиката.

Имате ли проблеми с жените? Женкар ли е Иван Славков?

– Ооо, много голям проблем имам даже. Аз съм подложен на такъв сексуален тормоз, но вече полека-лека се отървавам. Разбира се, че обичам жените, кой не ги обича, все пак съм се женил и цели три пъти. А извън браковете пък колко… То не е за разправяне, така че и проблеми, и жени има при мен. Но винаги съм карал жените около себе си да се чувстват като принцеси. Цял живот за жени харча, много пари ми минаха през ръцете и всички жени в моя живот са били принцеси.

Както сам казахте, били сте женен цели три пъти, което си е постижение. През ’66 г., едва 25-годишен оставате вдовец, след като първата ви съпруга загива в самолетна катастрофа. Как се промени животът ви след това?

– Останах вдовец на 26-годишна възраст. Живяхме три седмици заедно с първата ми съпруга и това беше всичко. Две години след това се ожених втори път, 3 седмици ми трая първият брак, 13 години – вторият и сега 10 години третият.

От втората си съпруга Людмила Живкова имате син – Тодор. Какъв е той, с какво се занимава, тежат ли му имената на баща му и дядо му?

– Освен син имам и внучка. Тодор работи в една фирма за високи технологии, телекомуникация. Завърши образованието си в Швейцария, в най-престижния университет. Не, не му тежи това име, което носи, даже е горд с него, гордее с и с мен, и с дядо си. При моите деца такова нещо като сравняване не съществува. Все пак се надявам да поработи и за внук…

А сегашната ви съпруга Валя, не ви ли ревнува поне малко?

– Е, сега, няма от какво. Не излизам от вкъщи – мия, пера, чистя, готвя… шегувам се, разбира се. Абе, има основания да ме ревнува, но и аз внимавам. Деликатен съм, много даже, но си я обичам нея.

Казвате, че я обичате, но бихте я сменили единствено за тъща си, нали така?

– Да, единствено за нея! Аз даже съм й казвал на тъщата: Ела тук, за да си я пратя Валя у вас. Ела да ме гледаш, това съм й казвал понякога.

Колко часа спите в денонощие?

– Около 6.

Има ли стрес в живота ви?

– Единственият стрес в живота ми е свързан с раждането ми. Аз съм преносено дете с 12 дни.

Бихте ли го обяснили?

– Стрес е, защото е имало възможност да бъда мъртвороден.

Бихте ли разказали нещо за вашия баща?

– Той беше като майка Тереза за Ючбунар и Татарли. Роден съм там, на ръба на циганската махала. Името на баща ми – д-р Борис Славков, интернист – все още се носи като легенда. Спасил е много хора. Един от тях е прочутият наш художник Сули Сеферов.

Има ли други лекари в рода ви?

– Сестра ми Генка Славкова е психиатър. Тя казва: Ти си за затвора, ти си за лечение. Била е експерт в най-тежките криминални случаи. Едната от заварените ми дъщери завърши медицина. Казва се Ниа. Ориентира се към очна хирургия.

Все пак сте били зет на Тодор Живков. Разбирахте ли се двамата, в какви отношения бяхте?

– Ех, че не можеш сега да го попиташ него… Ами ти знаеш ли каква мъка е да си тъст на Иван Славков? И представа си нямаш… Не, не, в много добри отношения бяхме, разбира се, не сме имали проблеми. Имаше върхове и спадове, което е нормално в едно семейство, но в крайна сметка, децата носят кръвта на това семейство. Тодор Живков беше душа човек, добряк, така че в това отношение няма да се чуе нищо лошо.

Чувала съм, че сте добър картоиграч и играете карти на вързано. Да разбирам ли, че сте комарджия?

-Абсолютно вярно, така е, признавам си, хванахте ме. Играя карти, ама то човек, ако не играе за пари, за какво да играе?! И не само карти, и табла също. Простият извод натам води, че след като играеш за пари, си комарджия, аз не се притеснявам да го кажа. Но, едно е да играеш на вързано за нещо, за пари, съвсем друго е да си продадеш след играта къщата, колата… Такива неща са ми чужди.

Знам, че Лили Иванова от години е ваша най-голяма слабост?

– Преди всичко аз съм й кум. Но тя наистина и без тази подробност е страхотна за мен. Откровено казано, не е имало по-добра в България от нея и няма и да има. И в този смисъл, да, слабост ми е, и то голяма. Трябва да ви кажа, че тя е изключително стриктен и дисциплиниран човек, принципна е и никога до този момент не е избягала от себе си и от навиците си. За което всеки човек би могъл да й свали шапка, най-вече аз.

Вярно ли е, че сте били преследван от ДС?

– Ами как, всеки е бил. Тия кретенизми, защо толкова години не ги откриха тези досиета? Защото всички абсолютно са набъркани в тази помия в една или друга форма.

Вярно ли е, че сте искали да хвърляте Алла Пугачова от балкона?

– А така, браво на теб, точно попадение! Не съм искал да я хвърлям, как ще правя такива глупости, снимах се просто тогава в един филм с нея в Москва. С Алла слизахме по една стълба от балкона към основния ресторант и това беше всичко, как си ме представяте да хвърля такъв уникат?! Истината е, че случайно се озовах там, където беше и целият снимачен екип, а с Алла сме си много близки и те ми викат: Бате, дай сега да направим една такава сцена… ах, все едно случайно се срещате. Иначе ще ви кажа, тя е много симпатичен човек, весел, забавен. Знаеш ли колко вкусно умее да готви, страшна е. И освен това е много талантлива! Гледам си постоянно руските канали като теб. Поздравявам те за което. През какво ли не минаха тия, горките хора и си задържаха и културата, и изкуството, и всичко.

Как се чувствахте, докато бяхте единственият господар на ефира в националната телевизия?

– Аз управлявах държавата. Нямах контрол от никого. Имах самоконтрол.

В какво се изразяваше той?

– Правех, каквото си исках. Решавах какво да се пусне и какво да се поправи, но не и да се спира. Никой не ми се бъркаше в работата. Тогава България имаше една телевизия. Това беше националният медиум. Аз й бях шеф. Нямаше Политбюро над мен, нямаше ЦК, МК и т.н. Никой не разбра, че управлявах страната.

Известен сте с чувството си за хумор. Как съумяхте да го запазите през годините?

– Плащам си.

Кое е най-голямото ви професионално постижение?

Че оживях след всичките глупости, които направих в живота си…

Кой бе Иван Славков?

Иван Славков, по-известен като Батето, е роден на 11 май 1940 г. в София. Дипломиран инженер от ВМЕИ, професор по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет. Владее английски, немски и руски език. Бил е дългогодишен състезател по водна топка в отбора на Септември, главен редактор на сп. „Българско фото“, редактор в „Работническо дело“ и „Труд“. От 1971 г. става Генерален директор на БНТ – цели 11 години. През 1982 г. е избран за председател на БОК, през 1987 е вече член на МОК. А от 1995 г. е и президент на Българския футболен съюз. В края на 2003 г. получи орден „Стара планина“. Има три брака зад гърба си – първата му съпруга загива в самолетна катастрофа, когато Славков е едва 26-годишен. Втората е Людмила Живкова. А третата и последна – Валя. Батето почина на 1 май 2011 година. Това е последното му интервю.

Източник: Tema Sport