Явор Куюмджиев, бивш заместник-министър на икономиката и енергетиката, специално за SafeNews прогнозира, че ако КЕВР не вземе мерки, ни чакат фалити. Става дума за отпадането на пазарния принцип при определянето на цените за балансиране на електроенергия и замяната му с административен от ЕСО. Според него ЕСО прехвърля риска върху търговците, а те от своя страна върху производителите и потребителите. При което в единия случай ще фалират търговците, в другия – производителите и потребителите. И ще скочи цената за тока за бита.
SN: Г-н Куюмджиев, методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия, предложена от държавния „Електроенергиен системен оператор“, приета от КЕВР и влязла в сила от първи май, разбуни духовете. В резултат регулаторът обеща да тушира екстремните цени на балансиращата енергия. В какво се състои проблемът?
Нека първо обясним, какво означава балансиране. Балансиране означава, че на пазара на електроенергия производителите и потребителите всеки ден до 11 часа трябва да предадат своите графици за производство и потребление за следващия ден – почасово. Например, производителят Х казва: „Аз ще произведа 100 МВтч. в периода 8-9 ч. сутринта.“ Потребителя У казва: „Аз пък ще потребя 200 МВтч. в същия диапазон“. По този начин се формират цените и става ясно какво ще бъде потреблението и съответно производството за следващия ден. Когато обаче на следващия ден производителят Х не произведе 100 МВтч., а произведе 80 МВтч., той изпада в небаланс. Този небаланс е недостиг. Ако произведе 120 МВтч., изпада в небаланс – излишък. Потребителят ако пък потреби по-малко от заявените 200 МВтч., той изпада в недостиг. Ако потреби повече – в излишък. Тези недостици и излишъци преди 1 май се търгуваха на пазарен принцип.
Този, който има излишък, се опитва да го продаде, за да не бъде санкциониран от ЕСО. А този, у който има недостиг, се опитва да си купи от излишъците, за да си върже собствения баланс. Това е балансирането, обяснява Явор Куюмджиев.
От 1 май отпадна пазарния принцип и вече няма пазар. Кой е изпаднал в недостиг, кой е изпаднал в излишък, хората не можеха да се балансират сами. Защото по новата методология цените за балансиране се определят от ЕСО. Нещо повече, в предишните периоди, когато това също го е имало, имаше тавани на цените за балансиране. Ако не ме лъже паметта, по едно време таванът беше 300 лв./ МВтч. А от 1 май и таваните отпаднаха. Случи се така, че ЕСО административно определя цените на балансиране според собствените си разходи. И ако се придържаме към същия пример ЕСО казва: „От 8 до 9ч. сутринта цената за недостиг е била 6 000лв., а цената за излишък е била 2 000 лв.“ Съответно ако гледаме производителя, изпаднал в недостиг от 20 МВтч., той трябва да плати 12 000 лв. за този свой недостиг на баланс.
Така и производителят трябва да плаща, и всички останали трябва да плащат – тези, които не са познали. Указването на точното производство за следващия ден е малко като Делфийски оракул, казва Явор Куюмджиев.
Всички гледат прогнозите за времето. Не една, две, ами пет метеорологични служби и данните, слънцегреенето, облаци ще има ли, дъжд ще има ли, вода ще има ли за ВЕЦ-овете, вятър ще има ли за ВЕИ-тата и при всички случаи има някакви небаланси. И оттам именно се получиха колосалните грешки. Основната беля е, че махнаха пазарния принцип на балансиране. И въведоха административен. Всичко това се направи защото ЕСО има много големи разходи за слънчевите енергии, които в определени дни са в повече. И реши да прехвърли целия с риск за балансиране на слънчевите централи върху търговците, а те от своя страна върху производителите и потребителите.
SN: Г-н Куюмджиев, докъде може да стигне тази игра за бизнес-потребителите, защото сам казахте, че ценовата ножица е широко отворена – при излишък до 2 000 лв., при недостиг до 6 000 лв.?
Може да се стигне до фалити. Представете си, как ще се справят по-малките производители. Понеже търговците имат подписани дългосрочни договори и с производителите, и с потребителите, и са се наели да балансират. Балансирането на практика стана невъзможно, заради новата наредба. През май те понесоха огромните загуби. Дори за един от големите оператори за балансиращи групи се появи информация, че е загубил в рамките на един ден 9 000 000 лв. Те не биха могли да издържат още един или два такива месеца. Нямат избор. И трябва или да прекратяват поголовно договорите на производителите и потребителите. Или да ги прехвърлят и да променят риска, стоварен им от ЕСО. Ако не се направи нещо, търговците ще фалират. А в другия случай ще фалират техните клиенти – производителите и потребителите. Отиваме към страхотно каша, от която няма излизане след това.
SN: Г-н Куюмджиев, не се ли получава омагьосан кръг? От една страна ЕСО администрира цените, но от друга – каскадите от фалити на търговци, производители и потребители няма ли да поставят самото ЕСО в невъзможност?
Естествено. Когато нямаш производители, цените скачат на пазарен принцип до небесата. Което ще доведе до допълнително натоварване върху потребителите. Вижте, проблемът възниква само в събота и неделя. Основно възниква поради това, че като видят нулеви цени за следващия ден, много голяма част от производителите на ВЕИ-та, да не кажа всички, вместо да произвеждат на нулева цена, просто спират часовете. През последната събота от 10 до 17 часа активите бяха нулеви. И хората, притежаващи такива централи, започнаха в такива дни да се изключват. И когато се изключат всички, изведнъж в мрежата се получава брутален недостиг.
Тези хора нямат интерес да произвеждат и да губят на нула. Това означава да губиш пари.
Не е просто да не получаваш нищо. Плащаш такса пренос, такса достъп за електроенергията, която си произвел на нулева цена. И на практика си на минус. И при спирането на централите те предпочитат да си платят недостига при старите цени, отколкото да произвеждат на нула и да губят с минус заради едните такси. Тогава ЕСО попада в страшна каша, защото заради нулевите цени трябва да накара някой да произведе. А поради тази причина няма много кой да бъда накаран и се получават огромните небаланси. Решението е да се върне обратно пазарният механизъм за недостиг и излишък. Няма па-добър регулатор от пазара. Всякакви опити за намеса на изкуствени регулатори на пазара водят до такива недомислици и грешки. Нямам представа какво ще измислят КЕВР сега, но ако е нещо административно, пак няма да заработи.
SN: Г-н Куюмджиев, а как този дисбаланс ще повлияе на тока за бита? От 1 юли се премахва и евтината нощна енергия.
За момента според обещанията на КЕВР не би трябвало да повлияе.
SN: Не би трябвало или ще повлияе?
КЕВР трябва да даде отговор. Според мен, трябва да се отрази. Защото тези пари трябва отнякъде да се появят в системата. Както е известно, безплатен обяд няма. От друга страна политическият риск от вдигането на цените е огромен. И накрая пак държавата ще плати за всичко, както обикновено.
SN: Дали ще се запази средното поскъпване на тока за бита и то е в рамките на 1,39%?
Останаха 10 дни. Нека да видим.
SN:Г-н Куюмджиев, какви са вашите прогнози за това, накъде върви енергийната ни сигурност?
Отново казвам, ако не се върне пазарният принцип на балансиране, ще имаме катастрофични сценарии като фалити на търговци, на производители на електроенергия, особено по-малките. Оттам неминуемо ще се стигне до повишение на цените. И без това цените в момента са доста високи. Вчера например цената беше 230 лв./ МВтч. на пазара. Хората, които носят тази отговорност, трябва да измислят нещо. Ще настъпи пълен хаос на цялата икономиката. Няма производител, който да издържа на цена на тока 6 000 лв./ МВтч. Няма производител, който да си позволи да плаща по 2 000 лв./ МВтч. недостиг дори при 200 лв./ МВтч. Евентуално могат да устискат месец – два и са дотам.
SN: Защото това ще се разпространи по веригата на всички цени от пазара.
Точно така. Вие сте права, че има опасност това да се прехвърли и върху регулирания пазар. Защото тези пари трябва да се намерят отнякъде. Ако гледаме във времето, как са се решавали досега нещата, ставало е със запушване на дупките от бюджета, което на практика са пак нашите пари, само че под друга форма.
