Явор Дачков в специално интервю за SafeNews коментира обрата в посочването на служебен министър-председател и отказа на досегашния. Според журналиста редовно правителство ще има след следващите у нас и в САЩ избори.
SN: Г-н Дачков, започваме с новините от последния час. Заместник-председателят на Сметната палата Горица Кожарева е определеният от президента Румен Радев кандидат за служебен министър-председател. Минути преди това Димитър Главчев оттегли заявената си готовност. Какво се промени за последните два дни? На какво се дължи този обрат?
Дори и най-посветените в кухнята на политиката не могат да ви кажат. Очевидно е, че стават някакви битки, борби, в които не можем да разберем докрай мотивите и процесите, които ги ръководят. Като основна причина бих казал следното: Делян Пеевски има огромна власт в България. След като Ахмед Доган оттегли доверието си от него, пък Пеевски отказа да напусне управлението, тази огромна власт все още е под управлението на Пеевски. Тя ще бъде разграждана бавно. Мисля, че през пролетта г-жа Кожарева отново беше кандидат за премиер, но тогава направи изявление нейния колега и каза, че двамата не са подготвени да бъдат кандидати за премиер. Какво се промени за тези месеци и защо изведнъж тя стана готова за този избор, не знам.
Според информациите, които имам, от изтънелия списък потенциалните кандидат-премиери са подвластни на Пеевски под някаква форма, твърди Явор Дачков.
Защо са казали на Главчев да се оттегли, защото само преди два дни той каза, че е готов да остане служебен премиер? Защо е решил да се оттегли и президентът е решил да се спре на г-жа Кожарева? Защото той нямаше голям избор, ще разберем след месец-два. Това показва, колко безпомощна е политическата класа в България. Това е напълно несериозно. Политика не се прави по този начин. Защото няма никакъв разум в действията, никаква предвидимост, никакви сериозни намерения и заявки. Имаме един Пеевски в кръгова отбрана, който се опитва да запази властта си. И политици около него, които се опитват да му я отнемат. Така виждам аз нещата.
SN: Как ще реагират партиите? И кой ще реди министрите, г-н Дачков?
Това ще разберем много скоро. Според мен, партиите, които са анти Пеевски, се опитаха да сменят тази конфигурация. Имам предвид заговорът срещу председателя на парламента Рая Назарян. Имаше разговори тя да бъде сменена, за да бъде поставен човек извън кръга на Пеевски и на ГЕРБ. Така че да може Радев да избере него за премиер. Появиха се и други предложения за избор на омбудсман и т.н. Но тези опити на партиите извън Пеевски се оказах нефелни. Предполагам, че сега всеки от тях ще каже няколко дежурни приказки и ще се гледа вече към изборите. Това е единствената добра новина.
Тази неясна ситуация е най-добре да се проясни след провеждането на поредните избори. А тогава вече ще имаме съвсем различна картина, прогнозира Явор Дачков.
Защото независимо как Пеевски ще се яви на тях, неговата парламентарна сила, откъдето идва и голямата му власт, няма да е същата. Той няма да има същата тежест. В най-лошия случай ще се явят две ДПС-та на изборите. Едното на Доган, а другото на Пеевски. И разбира се, това на Доган ще спечели повече гласове, защото етническите турци ще гласуват за това ДПС. Пеевски ще разчита на купен, корпоративен вот и на съюз с някакви партии около себе си. Но неговата парламентарна тежест няма да е същата. Тогава и зависимостта на ГЕРБ от него няма да е същата. Зависимостта на други политически сили, в които той има свои хора, няма да е същата. Така неговата власт постепенно ще отслабва и тогава вече ще имаме съвсем друга конфигурация на властта. Тя ще е доста раздробена, но поне няма да е концентрирана в един човек, както става сега.
SN: Ще имаме ли нов служебен кабинет или ще остане старият с някои козметични промени? И кои? Може би постът на вътрешния министър?
Предполагам. Защото той е човекът, на когото Пеевски най-много държи. И това си проличава най-вече през последните седмици. Медиите на Пеевски направиха неистов PR на вътрешния министър Калин Стоянов. По това ще разберем, дали г-жа Кжарова все още е кандидат на г-н Пеевски, каквито бяха информациите преди няколко месеца. Ако тя остави Калин Стоянов, очевидно играе в отбора на Пеевски. Ако назначи друг, ще означава, че е имало динамика през последните седмици. И това е един от начините да се изтегли властта от ръцете на Пеевски. Това ще стане ясно, предполагам, до дни. А за останалите министри не мога да кажа. Според мен няма никаква логика да се сменят министри през четири месеца. Това е ужасно за държавата и администрацията, която спира да работи, щом се зададат или се случват такива промени. И за управлението на страната въобще не е добре. Страхувам се, че тук надделяват чисто битови мотиви: я да сложим този, защото е „наш“ човек и поне за малко да влезе във властта. Няма дългосрочни политики, които да имат визия за нещо по-далечно от битовата кражба.
SN: Казахте, г-н Дачков, че в новия парламент ще има нов баланс на силите. Но ако и той не постигне правителство, тогава какво следва освен избори?
Избори до дупка. Но така се задълбочава кризата. Тогава вече хората, които говореха за смяна на модела и президентска република и за свикване на Велико народно събрание, ще добият далеч по-голяма популярност, отколкото сега. Но все си мисля, че кабинет след следващите избори ще има по две причини. Едната е, че когато се сформира кабинетът, българските политици ще чакат да минат изборите на 5 ноември в САЩ, за да се пренастройват и преустройват, както казваше Тодор Живков. Защото няма какво да се лъжем, българската политика зависи изцяло от американската. Затова си мисля, че ако бъде избран парламент в края на октомври, спокойно има един месец за протакане и да се видят резултатите в САЩ и коя от силите ще доминира в новия кабинет. Дали про тръмпистката – про републиканската в лицето на ГЕРБ или про демократичната в лицето на ПП-ДБ, които след краха на ДПС, по начина, виждан досега, може би ще останат втора политическа сила.
ГЕРБ и ПП-ДБ отново ще трябва да влязат в съюз, за да може около тях да се състави новото мнозинство в 51-ия парламент, прогнозира Явор Дачков.
Не мога да кажа от сега, дали със сигурност това ще се случи с двете партии, вероятно е да има и трета. Но властта вече няма да е концентрирана на едно място, както беше досега. Имам предвид модела Борисов-Пеевски от последните десет години до 2020 г. След 2020 г. имахме опит за демонтирането на този модел през служебни правителства и правителство на Промяната. Но те катастрофираха. Моделът Борисов-Пеевски оцеля, но след станалото в ДПС управлението ще бъде съвсем различно след следващите избори.
SN: Да се върнем към парламента. Една от докрай свършените работи е приетият за по-малко от час, на две четения, променен Закон за предучилищното и училищно образование. С него се забранява пропагандирането на нетрадиционната сексуална ориентация сред деца. Въпросът е: какъв ще бъде ефектът от прилагането му? Този закон адекватен ли е към ситуацията?
В България законите се приемат чисто символично. Както виждаме, никой не иска и не ги спазва. Това беше опит на „Възраждане“ предизборно да си вдигнат акциите. Чисто образно и символично, мисля, че това е добър знак, че все пак има някаква нормалност в българския парламент. Знак към агресивната ЛГБТ пропаганда, която наистина става все по-агресивна и навлиза в училищата. Друг е въпросът, дали директорите на училищата ще спазват това. Имаше и Закон за обявяване но комунистическия режим за престъпен, който виждаме, че въобще не работи.
Предвид западния мейнстрийм на пропагандата на ЛГБТ, в който ние сме авангард на западната пропаганда, не знам, доколко законът ще сработи, казва Явор Дачков .
Има и друго, че в България тази идеология не е популярна сред масовите хора. Те я смятат за наистина отвратителна и я отхвърлят. Дали това ще попречи на организации да провеждат свои мероприятия в българските училища, ще видим. Мисля, че няма да имат такъв успех, както в западните страни. България все още си остава чужда на тези модерни течения.
SN: Как ви изглежда България сега?
Както казваше един руски философ: „Държава без правосъдие е разбойнически стан“. Така изглежда България според мен. Водят се, в лошия смисъл на думата, партизански битки за властта. Без останала никаква институционалност, без никаква култура, никакъв хоризонт за бъдещето. Виждаме, какъв е езикът на политиците. Виждаме и Делян Пеевски, как си позволява да се държи публично, как говори и какви разсъждения има. А щом такъв човек може да управлява страната с толкова много зависими около него, купени или доброволно приели това статукво, означава, че е пълна катастрофа.
