Проблемът е, че в поведението на Вартоломей няма и помен от духовност, а само политика. Той не я спести и в днешната си реч в „Св. Александър Невски“, припомняйки безславния си лъжевселенски критски събор, свикан с геополитическа цел, който БПЦ не уважи, и се опита да натопи покойника като свой оперативен работник, но това са детайли. Вартоломей дойде като лешояд на американците, за да окаже политическо въздействие върху българския слугинаж за избора на следващ български патриарх.

Президентът Радев го разгада много добре и намери извинение, за да не се срещне с него. На фона на американския залез в Украйна и очертаващата се победа на Тръмп, това е разумно решение. Поведението на Вартоломей (не може да ми се обърне езика да го наричам патриарх, защото е грехота) е арогантно и трябва да се тълкува като такова, е не като духовно посещение. Той е политическа американска маша. Нищо друго.

Сега идва веселата част. Очевидно е, че Пловдивският митрополит Николай е фаворитът за евроатлантически патриарх. Той работи за това усилено и дори провали избора на Сливенски митрополит, за да си осигури мнозинство в Светия Синод. Когато видя, че е прекалил, се отметна, но въпреки това организира протест на свещеници в своя подкрепа.

Веселата част се състои в това, че митрополит Николай се бори да заслужи американската подкрепа чрез Вартоломей, а всички слухове, пуснати от американските агенти тук, говорят, че той е едно от имената в следващия списък „Магнитски“ заради връзки с Георги Гергов, стара любов към Москва и т.н.

Това прави много интересна интригата за нов български патриарх, който ще бъде такъв, какъвто заслужаваме, защото в Църквата благодатта на Светия Дух е водеща, а не човешките сметки. Техните пътища не са Неговите пътища.

Каквито и сметки да си правим всички ние, Николай, Вартоломей, ЦРУ, КГБ и прочие ще стане това, което трябва да стане и което заслужаваме. Поради тази причина ми се виждат нелепи тези боричкания за власт, които използват най-цинично смъртта на един добър християнин, образцов патриарх и смирен човек като дядо Неофит.

Той ни беше ректор в Духовната академия, преди тя да се върне към първоначалния си статут на Богословски факултет към СУ (един от първите в следосвобожденска България) и ние го помним като такъв, какъвто го описват единодушно всички, които говорят за него в тези дни. Спомням си, че дядо Николай и дядо Сионий седяха на една банка (бяха в по-горен курс) и имаха излъчването на сериозни студенти и вярващи християни. По-късно всеки един от тях тръгна по своя път, но митрополит Николай се открои като амбициозен политически духовник. Днес спонсорира жълт сайт с долнопробно съдържание, за да атакува останалите митрополити. Толкова за неговата „духовност“ и манталитет.

Иначе е сръчен богослов и политически ориентиран човек, което го направи един от най-влиятелните политици в Пловдив, а и не само. Той е човек с влияние. Ще спестя тук другите си впечатления, които съм си позволявал да споделям публично по БНТ преди години и които си бяха откровени обиди, за които съжалявам, защото не бива да се прибягва до тях, когато има много по-сериозни аргументи. Митрополит Николай е политически човек с политически амбиции и политическо его. Поради тази причина той не е подходящ за патриарх според мен. Колкото повече се опитва да се хареса на евроатлантическата линия, толкова по-зле стават нещата. И накрая още един спомен.

Преди около осем години гостувах на Сашо Диков, който тогава водеше предаване в Нова телевизия. Говорихме за Русия, Украйна, Европа и т.н. След седмица получих благодарствено писмо от дядо Николай за изявената ми публична позиция в подкрепа на Русия. Беше хубаво написано и с много топли думи за споделената истина по отношение на Русия, която си бях позволил да изкажа публично. Това ме поласка и засрами, защото бях крайно груб срещу него преди това в предаванията на Горан Благоев по БНТ, който имаше фиксация върху митрополит Николай. Вероятно, защото го е смятал, както умните и красивите за човек на Москва.

Много се учудих, когато в последните години открих, че митрополит Николай е най-ревностният привърженик на евроатлантическите ценности, радетел за цирковете на Вартоломей с лъжевселенския му събор ( „православните“ три, четири и пет морета), а сега и кандидат за патриарх – ако не лично, то през подставено лице. Пиша това, защото е добре да се събере колкото се може повече информация за предстоящия избор на български патриарх и да се пусне амбициозната совалка на Вартоломей покрай ушите на хората, които ще вземат решение за следващия български патриарх. Добре е да е вярващ християнин и смирен монах, каквито бяха дядо Максим и дядо Неофит. Налудничави и маниакални политически амбиции в Църквата ще ни дойдат в повече на и без това разнебитената сглобка на българския разум и дух или каквото е останало от тях.

Явор Дачков