Санкциите, наложени от САЩ срещу други страни, не носят желания резултатАмериканците все повече се съмняват в ефективността на икономическите санкции, пише The Washington Post. Ограниченията често не водят до резултатите, на които Вашингтон се надяваше, и, както показва опитът, вредят на самите Съединени щати.

Санкциите, наложени от САЩ срещу други страни, не носят желания резултат

В Куба санкциите, наложени от Съединените щати преди повече от 60 години, не успяха да свалят комунистическия режим, но усложниха доставката на жизненоважни лекарства на острова.

В Иран санкциите на САЩ, наложени през 70-те години на миналия век, не изместиха теократичните управници, но тласнаха страната да изгради тесни съюзи с Русия и Китай.

В Сирия Башар ал-Асад остава на власт въпреки 20-годишните санкции на САЩ, но страната се бори да се възстанови от гражданската война и повече сирийци от всякога се очаква да се нуждаят от хуманитарна помощ тази година.

В една страна след друга санкциите се превърнаха в основен инструмент на външната политика на САЩ.

Днес Съединените щати налагат три пъти повече санкции от всяка друга държава или международен орган. Те налагат някакъв вид финансови ограничения върху хора, собственост или организации на една трета от всички държави. Санкциите се превърнаха в почти автоматично оръжие за отговор в продължаващата икономическа война и за тяхното прекомерно използване се говори на най-високите нива на управление. Но американските президенти намират този инструмент за все по-привлекателен.

Като изолират своите цели от западната финансова система, санкциите могат да подкопаят местните индустрии, да унищожат личните богатства и да нарушат баланса на политическите сили в размирните режими – всичко това без да компрометират живота на американските войници.

Но дори с разпространението на санкциите, опасенията за техните последици нарастват.

Във Вашингтон вълна от санкции породи индустрия за милиарди долари. Чужди правителства и мултинационални корпорации харчат прекомерни суми, за да повлияят на системата, а частните адвокатски кантори и лобистките фирми създадоха процъфтяваща практика – отчасти чрез привличане на държавни служители с подходящ опит.

В други страни санкциите тласнаха автократичните режими към търговията на черния пазар, давайки възможност на престъпните мрежи и контрабандистите. Противниците на САЩ увеличават усилията си да работят заедно, за да заобиколят финансовите ограничения. И подобно на войната, икономическата война може да доведе до съпътстващи щети: санкциите срещу Венецуела, например, доведоха до икономически спад около три пъти по-голям от този, причинен от Голямата депресия в Съединените щати.

Санкциите – или дори само заплахата от тях – се считат за ефективен политически инструмент, начин за „наказване на лошо поведение“ или оказване на натиск върху опонент, без да се прибягва до военна сила. Те позволиха на правителството на САЩ да заеме икономически значима позиция срещу извършителите на военни престъпления. Те помогнаха за прекратяването на режима на апартейд в Южна Африка и допринесоха за евентуалното сваляне на сръбския диктатор Слободан Милошевич. Привържениците на санкциите казват, че дори ако ограниченията не успеят да постигнат крайната си цел, те все още са за предпочитане пред алтернативата, която може да бъде бездействие или война.

Северна Корея обаче е под санкции повече от половин век, а Пхенян продължава усилията си да се сдобие с ядрени оръжия и междуконтинентални балистични ракети.

Санкциите на САЩ срещу Никарагуа не направиха много за ограничаване на авторитарния режим на президента Даниел Ортега. Две години санкции срещу Русия заради нейния военен контрол в Украйна <…> улесниха търговията с петрол в заобикаляне на международните правила и доведоха Москва до по-тесен съюз с Пекин.

Загрижеността относно увеличаването на санкциите достигна най-високите нива в правителството на САЩ, като някои висши служители на администрацията директно казаха на президента Байдън, че прекомерното използване на санкции ще направи инструмента по-малко ефективен. И все пак, въпреки че признават, че обхватът на санкциите може да е прекомерен, официалните лица на САЩ са склонни да оправдават всяко едно действие, което затруднява обръщането на тенденцията.

Съединените щати налагат отново ограниченията с рекордно темпо тази година и повече от 60% от всички страни с ниски доходи вече са под някаква форма на фискални ограничения, според анализ на Washington Post.

„Санкциите се превърнаха в най-важния инструмент на външната политика на САЩ“, каза Бил Райнш, бивш служител на Министерството на търговията, който сега ръководи международния бизнес отдел в Центъра за стратегически и международни изследвания, мозъчен тръст във Вашингтон. „Никой в ​​правителството обаче не е сигурен, че цялата тази стратегия изобщо работи.

(Със съкращения)

Източник: Washington Post /Превод: SafeNews