Взривяващ коментар! Разкриха общото между Джорджеску, Тик Ток и България. С многопластов и дълбок анализ излезе Тома Биков във връзка с последните събития в Румъния, където се стигна до анулиране на изборите след взривяващата победа на антиглобалиста и сочен за путинофил Калин Джорджеску.

Safenews публикува целия текст без редакторска намеса:

Първият тур на президентските избори в Румъния завърши с победа на независимия кандидат Калин Джорджеску, който официалните медии веднага етикираха като крайнодесен, националпопулист, путинист, евроскептик и всички етикети, които се използват в подобни случаи.

Естествено към това беше добавена и конспиративната теория, че в избора си той е бил подпомаган от бившите комунистически служби за сигурност, а победата му е дошла благодарение на масираното му присъствие в социалната мрежа Тикток.

Последното се съобщаваше, все едно останалите кандидати, част от които са и в управлението на Румъния, не са имали достъп до тази мрежа.

Почти официално обаче беше съобщено, че първоначалните фаворити за спечелването на изборите в лицето на Социалдемократическата партия са прелели гласове на Джорджеску с идеята той да отиде на втори тур като по-лесен опонент за тях. Сметката обаче не излязла и Джорджеску не само отива на втори тур, но е там като водещ кандидат с потенциал да спечели изборите, а кандидатът на социалдемократите в лицето на настоящия премиер Марчел Чолаку изобщо не се класира.

Едва ли можем да анализираме в дълбочина процесите, които протичат в румънското общество, но тенденцията, която се вижда на повърхността, не е нито чак толкова изненадваща, нито само румънска.

Може би изненадата идва от личността на Джорджеску, който успя да канализира протестния вот срещу управлението на двете големи партии в лицето на социалдемократите и националлибералите. Преди изборите и в социологическите проучвания той се очертаваше като не много разпознаваем кандидат, който се ползва с подкрепа от около 5 процента.

Победата на Джорджеску по време на първия тур на изборите катализира реакции от страна на опонентите му, които са далеч по-изненадващи за външния поглед от победата на независимия кандидат.

Първо беше задействан Конституционният съд, който се събра и нареди на избирателната комисия да преброи повторно бюлетините в рамките на 24 часа, като се подготви и за касиране на президентските избори.

След това конституционните съдии отложиха преброяването, защото прецениха, че то може да навреди на социалдемократите по време на парламентарните избори, които се проведоха тази неделя. Сама по себе си тази реакция показва тенденцията на вътрешния сблъсък в рамките на либералната демокрация, при който позиционираният като държавна идеология либерализъм влиза в остра конфронтация с технологията на демократичния вот.

Подобни проявления на конфронтация между либерализъм и демокрация могат да се видят в редица държави от западния свят, където либерализмът става все по-недемократичен, а демокрацията все по-нелиберална.

Важно е да се проследи и друга тенденция, която протича в Румъния. На изборите традиционният националистически кандидат Джордже Симион остана четвърти, въпреки че социологическите изследвания му даваха шансове да стигне до балотаж.

Изместването му от Джорджеску показва тенденция за промяна на традиционния национализъм, каквато би могла да бъде видяна в България, а и в други европейски държави. Доскоро българският национализъм градеше тезите си най-вече на антитурска и антиромска основа.

Днес формации като „Възраждане“ и „Величие“, които биват етикирани като националистически, са насочили вниманието си към глобалния дебат за бъдещето на света и са се позиционирали в неговия антилиберален ъгъл.

Техните тези вече не са насочени срещу ромските гета или опасността от турска автономия в България, а са в посока на излизане от ЕС или най-малкото взаимодействие с незападни културни и цивилизационни пространства. Това изважда национализма от неговата локална същност и го превръща в част от глобална и универсална тенденция.

Сама по себе си тази тенденция е наднационална и респективно ненационалистическа. В този смисъл е добре да използваме понятията по подходящия начин и да внимаваме с етикетите, защото не всеки, който е антилиберално настроен, е националист, така както не всеки, който се обявява за регулиране на пазарните отношения, е комунист.

Добре е да се види и друга очевидност, а тя е свързана с истерията срещу Тик Ток.

Факт е, че тази социална мрежа е китайска собственост, но изобретяването на социалните мрежи като технология е постижение на американското технологично предприемачество. Нещо повече – социалните мрежи бяха изобретени от Марк Зукърбърг, който е сред най-либералните технологични предприемачи.

Днес именно тези технологии според самите либерални медии, коментатори, анализатори и политици се оказват най-силното оръжие в ръцете на нелибералите и антилибералите. Поуката от тази драма е, че именно технологичното предприемачество, с което либералната идея е толкова горда, е напът да сложи край на позиционирането на либерализма като държавна идеология в западния свят.

И тук идва един истински парадокс – преди 35 години социализмът се разпадна заради технологичното си изоставане по отношение на Запада, а днес западният либерализъм е напът да се разпадне заради технологичния си напредък, който е достъпен за всички.

Към тази констатация трябва да прибавим и изобретяването на изкуствения интелект, който тепърва ще нанася ударите си по западния либерален свят.

Към тези процеси бихме могли да се отнесем и с известен оптимизъм. Явления като Джорджеску, които разтърсват вцепенените либерални обществени конструкции на западните и озападнените общества, са възможност за коригиране на бюрократизираните и откъснати от действителността политически системи.

Тези явления не са антизападни, както се опитват да ги обяснят либералите, а са отговор на предизвикателството на либералното разложение.

Тук административните мерки срещу „националпопулистите“ и „крайнодесните“ не са работещо решение, защото, ако не Калин Джорджеску, то винаги ще се намери някой, който да запълни политическия вакуум, оставен от либералните институции.

Защото обществените конструкции и държавните идеологии никога не се разпадат под външен натиск, а се срутват под собствената си тежест, когато спрат да се променят според предизвикателствата на времето. Дали либералният свят е способен на промяна, предстои да видим.

Автор: Тома Биков

Източник: Филтър

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews