След като Москва бе атакувана с дрон, Кремъл вече трябва да е осъзнал, че каквото си посееш, такова ще пожънеш. Редовните руски бомбардировки върху Киев и други украински градове сега се посрещат с контраудари в столицата на Русия.

За московчани, след 15 месеца на военна реторика на Владимир Путин и уверения, че неговата „специална военна операция“ няма да ги засегне, това е определено различна фаза. А за киевчани това е добре дошъл нов елемент Те вече знаят, че могат да играят и в нападение, а не само в защита.

Въпреки че Москва все още разполага със значителни боеприпаси, атаките ще повишат украинския морал и съответно ще подкопае този на Русия

Москва ще крещи много лицемерни думи: опит за убийство, тероризъм, призиви за отмъщение. Но Кремъл не може да направи по-лошо от това, което прави и сега, без да „премини към ядрено оръжие“. А това би било пагубно за всички.

Путин все още се опитва да играе добре играта, а неговото министерство на отбраната заплаши с „най-суровите възможни мерки“ като отмъщение. Русия отдавна се чувства комфортно в своя музей на противоречиви истини, въпреки че последствията от нахлуването се усещат у дома.

Засега малко се е случило за Русия

Първоначалният беше всичко да приключи до дни. След това седмици или месеци. След това да накара украинците да измръзнат до смърт, като унищожи инфраструктурата на страната през зимата. А сега дори нейната собствена офанзива не е постигнала значителна печалба на фронта. Те не могат да направят нищо, освен да седят и да чакат контранастъплението на Киев.

Руските семейства видяха как мъжете им са мобилизирани. Заради войната те са и в по-лошо финансово състояние, тъй като руската икономика е под огромен натискт от западните санкции. След необходимостта да се вложат ресурсите и резервите на правителството във военните усилия, сега те трябва да търпят и пред украински атаки с дронове.

Социалните медии, които все още са достъпни, работят и в двете посоки в Русия. Те се използват за пропагандата на руската държава, но, разбира се, показват и неудобствата.

Руското население се разделя на три сегмента: твърдолинейни националисти, които напълно приемат „праведността“ на войната на Русия – около 20%. Има много по-малък процент в другия край на спектъра, които правилно разбират, че собствената им родина е злодеят.

А между тези две точки има огромна част от руснаци, които са агностици, амбивалентни и безразлични

Те вероятно никога не са искали война, но сега, когато са в нея и са под пряка атака, те до голяма степен биха предпочели собствената им нация да спечели от това.

Последните атаки в Москва едва ли ще тласнат значителна част от това мнозинство към някой от другите два лагера. Но поне интуитивно тези хора схващат, че страната им е в компрометирана позиция.

Но има и средносрочен проблем за Русия. Размерът на финансовия пай, който Путин може да похарчи за благосъстоянието на своите граждани, намалява с продължаването на войната. Значителни части се изнасят от Русия във военно и финансово отношение. Като цяло доставките на Русия се изразходват по-бързо, отколкото могат да бъдат произведени нови боеприпаси.

Последните атаки с дронове срещу Москва са шок за мнозина, но също така са знак за жителите на града – и нацията като цяло – че нещата не вървят „по техния начин“

Към нараняването от мобилизацията, сега се добавя и чувството на обида от предателството. А Украйна продължава да предприема по-умните ходове.

Анализът за Independent е на Джеймс Никси – директор на програмата за Русия и Евразия в Chatham House.