Как един агент на КГБ, някога „европеец“, се превръща във „вечният президент“. Вече две десетилетия и половина руснаците не познават друг президент освен Владимир Владимирович Путин. Сега той може да остане начело на държавата до 2036 г. Това пише в свой обширен коментар Der Standard за руския лидер в третия ден от изборите за президент.

В историческата новогодишна нощ, 31 декември 1999 г.: руският президент Борис Елцин, болен и пристрастен към алкохола, подава оставка и посочва своя наследник.

„Станахме свидетели на живо на речта на Елцин, слава Богу, последната. След това празнувахме до късно през нощта“, спомня си един от съвременните свидетели в интервю за медията. „Никой от присъстващите на партито обаче не познаваше новия управник: той се казваше Владимир Владимирович Путин, който по това време беше ръководител на правителството на Елцин“.

Оттогава Путин е на власт. Цяло едно поколение в Русия го познава само като президент, с едно прекъсване: от 2008 до 2012 г., когато Путин нямаше право да се кандидатира по конституционни причини. Негов наместник на поста беше Дмитрий Медведев.

Без шанс

Президентските избори в Русия, които започнаха в петък, ще бъдат спечелени от 71-годишния Путин с приблизително 80% от гласовете: повече от всякога, откакто той пое поста на руски държавен глава преди почти четвърт век. Няма сериозни претенденти.
Обявените за противници на войната Екатерина Дунцова и Борис Надеждин бяха отхвърлени от Централната избирателна комисия в навечерието на изборите „по формални причини“. Тримата конкуренти на Путин – комунистът Николай Харитонов, Леонид Слуцки от националистическата партия ЛДПР и либералът Владислав Даванков – са в унисон с Кремъл и нямат никакви шансове. Държавните социолози прогнозират, че всеки от тях ще получи от пет до шест процента от гласовете.

Кариера в КГБ

Вечният президент Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Санкт Петербург, който по онова време все още се нарича Ленинград. Той израства в бедни условия, учи право и от 1975 г. работи за бившата съветска тайна служба КГБ. От времето, когато е бил офицер от разузнаването в бившата ГДР, той говори перфектно немски език. След разпадането на Съветския съюз Путин се завръща в Русия и става заместник-кмет на Санкт Петербург. От 1997 г. работи в Кремъл, оглавява службата за вътрешно разузнаване ФСБ и накрая става министър-председател.
Най-голямото вътрешнополитическо постижение на Путин като президент вероятно е умиротворяването на страната след хаотичните 90-те години на миналия век. Русия се съвземаше от огромна икономическа криза, рублата вече не струваше нищо, а хората живееха от това, което отглеждаха на вилата си. Малцина забогатяха неимоверно, а мнозина обедняха неимоверно. А олигарсите се бореха за власт. Бомбените атентати и политическите убийства бяха на дневен ред.

Путин, някога „европеец“

Путин сключи мир с олигарсите. Въпреки това социалното неравенство се запази – и до днес. Продължаващите високи доходи от бизнеса с нефт и газ обаче донесоха благоденствие на мнозина. На парламентарните избори през 2003 г. партията на Кремъл „Единна Русия“ спечели съкрушителна победа.

По отношение на външната политика Путин първоначално се представя като европеец. През септември 2001 г. той говори за „единството на европейската култура“ в историческа реч пред германския Бундестаг. Европа и Русия трябва да създадат свой собствен енергиен блок – срещу американците, заяви Путин в речта си, която произнесе на немски език.

„Никой не се съмнява в голямата стойност на отношенията на Европа със Съединените щати. Но аз вярвам, че Европа ще затвърди репутацията си на мощен и независим център на световната политика в дългосрочен план само ако обедини собствените си възможности с човешките, териториалните и природните ресурси на Русия, както и с икономическия, културния и отбранителния потенциал на Русия.“

Владимир Путин обаче от самото начало е политик на властта. Той възприе разпадането на Съветския съюз като унижение, а разширяването на НАТО на изток – като заплаха. Когато беше на власт, Русия водеше много войни, включително срещу бунтовниците в Чечня, но също така и срещу Грузия – когато той беше начело на правителството, а Медведев беше проформа президент – в Сирия и напоследък срещу Украйна.

Нахлуване в Украйна

Путин пропагандира засилващата се западна ориентация на Украйна като „заплаха от НАТО“ и през февруари 2022 г. нахлува в съседната страна. Със своята „борба срещу външния враг“ той спечели на своя страна много руснаци. Лидерът на Кремъл се представи пред хората в страната като строител на нова, силна Русия, която понякога заплашва да използва ядрените си оръжия. И дори западните експерти признават, че досега Москва е устояла на натиска на санкциите, наложени от ЕС, САЩ и други страни, по-добре, отколкото мнозина очакваха.

В самата Русия Путин управлява с желязна ръка. Вече няма опозиция, която да си заслужава да бъде споменавана. Критиците на режима са в затвора или са избягали в чужбина. Видният критик на Кремъл Алексей Навални почина в затворнически лагер. Владимир Кара-Мурса беше осъден на най-дългата присъда затвор за опозиционер: Той трябва да прекара 25 години в наказателен лагер.
Организациите на гражданското общество като „Мемориал“, които се занимаваха с престъпленията от епохата на Сталин, бяха разпуснати. Гейовете и лесбийките в страната са оклеветени, „пропагандата“ за сексуалност извън традиционната е наказуемо престъпление в Русия.

Без перспективи

Много руснаци се оплакват от липса на перспективи. Въпреки всичко, проучванията показват, че повечето хора вярват именно на Путин, че ще реши многобройните проблеми. Коментатор на американския вестник „Уолстрийт джърнъл“ дори коронясва Путин за „геополитически победител“ на годината“ на 2023.

Войната в Украйна ще продължи, особено след като руската армия е на път да постигне успех, а подкрепата на Запада се разпада. Според властите в петък Украйна е била атакувана от Русия с множество безпилотни самолети. Обратно, руските власти съобщиха за украински ракетни и безпилотни нападения в Донецк в Източна Украйна и в Белгородска област.

Войната не се дискутира

Войната обаче не беше основна тема на изборите. За Путин въпросът, разбира се, е основен приоритет, казва независимият руски политолог Александър Кинев пред Германската агенция по печата в Москва. Въпреки това сред руското население се разпространява умора от войната.

„Всеки разговор за войната води до въпроса: кога ще свърши тя?“, казва Кинев. „Държавата няма отговор на този въпрос. Ето защо тя избягва дискусията.“

Владимир Путин ще остане президент на Русия. Дори и първият изборен ден в петък да не премина съвсем без протести. В Санкт Петербург 21-годишен младеж хвърли коктейл „Молотов“ върху избирателна секция. А в пет избирателни секции в Москва, Воронеж, Ростов и Карачаево-Черкезия избиратели изсипаха зеленикав цвят в урните. Инциденти пред или в избирателните секции имаше и през следващите изборни дни.

С още два мандата Путин може да остане на поста си до 2036 г. Тогава той ще бъде най-дългогодишният държавен глава след Екатерина Велика през XVIII в.

Източник – Der Standard/Превод:SafeNews