Виктор Димчев пред SafeNews призова партиите да се обединят, защото ниските резултати на изборите показват разрива в обществото. Според политическия анализатор разделените плоскости няма да могат да оцелеят. А българите сме изгубили възможността да дефинираме границата между „нормално“ и „ненормално“.
SN: Г-н Димчев какъв разбор правите на резултатите от тези избори?
Тези избори бяха определящи за курса, който България поема през последните няколко години. Курсът, който премина през предположение, че България ще стане по-добра държава чрез реформи и обратното предположение, че България трябва да се върне към своето консервативно минало и да се обърне към ценностите, които ни определяха през последните 30 години. Тази война между двете крила на „новото” доведе до раздор, който трябва да бъде разрешен. Той придобива все по-ясни измерения, свързани с това, че настоящите политици не успяват да отговорят на очакванията на българите за прогрес. И от друга страна, не успяват да реагират на онези промени, които се случват край тях, за да бъдат в час. Този дисонанс става все по-очевиден. И сякаш политиците, които вървят в нашето проевропейско развитие до тук и ни определят като политика, отстъпват на онези, които предлагат радикални решения. Тези решения обаче са неясни по своя характер и садържание.
SN: Как така се случи, че всички губят с изключение на ДПС и разбира се новата партия „Величие”?
ДПС е единствената партия от седемте в елита, които не загубиха. Те са на крилата на онзи популярен вот, който е така добре известен сред българите. И който по-скоро няма отношение към политиката, която провеждат хората, а към шоуто, което я съпровожда. Останалите партии губят, защото доверието в политическата система спада. И това е не защото политиците са некадърни или ситуацията е безизходна, а защото решенията, които се предлагат, не изглежда да могат да бъдат постигнати с консенсус. И затова много е логично да се търсят алтернативни често радикални решения.
SN: Г-н Димчев, защо ГЕРБ-СДС и БСП започват да слизат все по-надолу от своите най-високи постижения през годините?
Когато партия „Величие” започна да се формира през 2018-2019-та година, много хора сигнализираха, че това е нова Понци схема в българската политика, която цели да ентусиазира бизнеса, а после и онези радикално национални елементи. Която да замести тази на Волен или на други националисти, които обиколиха българското политическо пространство. Тогава никой не обръщаше внимание на това. Когато през 2020-та година останалите участници в Понци схемата, маскирани като промяна, демократи, Демократична България и подобни формации се конституираха, тогава никой не обърна внимание, че тяхната цел не е оправяне на България, а лична изгода чрез бюджета на различните грантове от САЩ и ЕС за България. Когато днес резултатите от тяхната политика са очевидни и те надделяват над националния идеал, който се представлява от неколцината оцелели политически играчи на територията на България, ние всички сме в притеснение. Мен това ме учудва.
SN: Г-н Димчев, Понци схемите ли се оказаха успешните в съвременната ни политика?
Да схемите се оказаха успешни. И виждаме един Васил Божков, който не просто оцеля, не просто се върна в България, но той в момента ще получава национална субсидия от националния бюджет заедно с партиите на бившия министър на спорта, обединен в нелегални или поне незаконни далавери със спортни имоти. Който не се отличава с нищо друго освен с това, че беше един от многото участници в разграждането на България през последните няколко години. Те ще генерират приходи от националния бюджет. И с тях ще изграждат своите нови фалшиви империи, своите Понци схеми, които отново ще лъжат българите. Противостоенето на това става само по линията на „нормално” и „ненормално”. Изглежда, че в момента ние българите сме изгубили възможността да дефинираме тази граница.
SN: Затова ли ГЕРБ-СДС слиза надолу от резултатите си през годините? Вероятно и БСП?
Всички български партии слизат надолу в своите резултати. И БСП, и ГЕРБ-СДС, включително и Демократична България постепенно губят своя електорат. Ако допреди 10-15 години си говорихме, че спечелилите натрупват милион и половина гласове, а загубилите по 700 000-800 000, сега победителите получават по 300 000-400 000 гласа, а загубилите получават по 50 000-100 000 гласа. Това е разрив на обществото. Това е възможност, която трябва да преодолеем и да успеем да се обединим. Или да се разделим окончателно.
И онези разделени плоскости
да се научат да работят заедно
Защото трябва да разберат, че поотделно не могат да оцелеят. Може би този разговор тече в момента в българското политическо пространство: че двуполюсният модел е не просто окончателно приключен, но той трябва да бъде определен като многополюсен модел. И онези изключителни различия, които политиците демонстрират едни към други: кой с кого пие кафе, кой с кого се събужда на диванчето, кой с кого е преговарял преди резултатите на изборите, да отстъпят място на конструктивна и национална политика, която може да изгради бъдеще за България.
SN: Г-н Димчев, какви ще бъдат последиците от тези избори за България? Какво ще се случи след тях?
Очаквам нормализиране. Доколкото съм имал възможност да говоя с политечските лидери през последните няколко дни, виждам в тях смирение. Виждам разбиране и отношение към онова, което искат да кажат на българските избиратели. За първи път от тези вече революционни 5 или 6 избора досега те може би са осъзнали, че разделението води само до загуба и национален нихилизъм. Единственият начин да можем да построим нашата държава е да търсим път да се обединим. Това пледирам към всеки от тях. Да загърби онова, което има в главата си и телефона си или онези думи, които са си отправяли, и да намерим вариант, по който да излъчим обща политика. А тя да посочва пътя на българите напред. И той да бъде добър за всички, а не само за едни от тях.
SN: Това означава ли, че ни очаква правителство на малцинството или поне някаква формула, която да го състави?
След тази работеща формула идва революцията, която президентът Радев е подготвил, когато приключи своя мандат, изкара своята политическа сила и тя спечели своите избори. Преди това имаме опит това да се случи чрез мандата на премиера Делян Пеевски, който предстои да бъде анонсиран в рмките на следващите години. Ако намерим начин и преодолеем това и да не стигнем до премиера Делян Пеевски, може би няма да стигнем и до диктатурата, която ни предстои. Това е големият въпрос пред България. Дали демокрацията ще оцелее така, както я виждаме. Или ще бъде променена по начина на Костадин Костадинов, Ивелин Михайлов и останалите радикалисти. Т.е. разрушена и наново построена. Ако не искаме това, трябва да приемем някакви разумни компромиси.
SN: Г-н Димчев, какво правителство би могло да се състави? Между кого и как?
Единственото правителство, което може да се състави в момента, е чрез личния авторитета и силата, които Бойко Борисов има. Да застане начело. И останалите политически партии да му простят по начина, по който си простиха в Колумбия – значително по-воюващи политически страни. Както в Никарагуа и на много други места, където партиите водеха големи и драматични борби. В България тази барба не е била торлкова драматична. Тук трябва да направим компромис. Христо Иванов вчера сложи своя дан в този компромис. Той даде своята оставка като каза, че разбира, че в тази борба победител е Бойко Борисов. И дава своята оставка, за да бъде страната обединена от този лидер. И да не бъде България посечена от популистки движения, които могат да тласнат страната насам или натам – накъдето ние не искаме.
SN: С какво си обяснявате успеха на партии като „Величие”?
С последоветелна работа. От 2018 г. – шест години тези хора обикалят страната и убеждават, че са прави. Изграждат своя нова реалност, която леко наподобява проекта на Людмила Живкова – 1300 години България. Те се опитват на базата на националния взход и на опреределението на това, което ние наричаме българи, да въздействат на хората. Това контрастира със слабостта на политиците от другата страна на барикадата. Това води до събирането на този вот, който не е сериозен като размер по отношение на избирателната активност. А тъй като такава няма, тези хора изпъкват. Крайно време е да забележим, че хора като Бареков, Яне Янев, „Лидер” на Ковачки, „Възраждане” и „Величие” се опитваха да щурмуват като политическа власт. Те успяха да го направят за пореден път. А ние за пореден път трябва да си извадим изводи, защо това е толкова вредно. И защо не бива да му се дава повече тон.
SN: Г-н Димчев, как ще бъде запълнена пропастта между елит и граждани?
Определено елита за този момент печели. Гражданите губят от това. Само че гражданите държат последната дума и те така наредиха политиците, че или да направят безпринципните споразумения, които имат помежду си, или да са гмурнат в борбата през септември или октомври. Която на практика ще изхвърли голяма част от тях от политическата сцена, за да дойдат новите играчи. Това е очевидно. Политическите консуматори в момента се стремят да запазят своето влияние. Политическите лидери се стремят да обособят политики. Иначе казано, да съберат оцелелите по барикадите. За да можем да изградим нова България през следващите месеци. Които да не забравяме, че са решаващи и за Европа, и за света както външно политически, така и вътрешнополитически.
