Прекрачих това НС като най-възрастният народен представите, с надежда след серия крясъци, обиди, противопоставяне, да намерим разбирателство и баланс. В първите мигове стана магията. Но уви, бе кратка.

С тези думи председателят на 48-то Народно събрание Вежди Рашидов удари последния звънец.

„А така до кога, колеги?“, попита той емоционално депутатите.

По думине му се е стигнало до позната анти утопия – гласувания, прегласувания, почивки… „Колеги, така до кога“, попита пак той.

И призова депутатите – да успокоим страстите, да създадем спокойствие и баланс в обществото, да върнем от пътя на отрицанието на пътя на съзиданието.

„Някога и аз се втурнах в парламента, готов да променям и създавам ,с надежда да обърна света“, посочи той. И припомни част от дейността си като министър.

Всеки ден чувам тътена на въпроса „И какво от това“. В политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, всеки от нас ще плати тази цена, но сме длъжни да запазим мечтите си“, добави Рашидов.

Той призова колегите си да забравят рейтингите и да помислят какво остава след тях.

„Вижте хората, които са ви издигнали. вложете разум. Народът чака резултати от нас“, призова той депутатите. Рашидов се надявал след изборите да има повече сигурност, надежди и единение.

„Дано утрото е по-мъдро от вечерта, народът ни заслужава това“, заяви той преди да удари за последно звънецът на 48-то НС и да разпусне депутатите.